Арх. Савов, какви са основните задачи, които си поставяте като зам.-министър на инвестиционното проектиране в рамките на служебния кабинет?
- Голямото предизвикателство, пред което съм изправен за краткия период на мандата на служебното правителство, е подобряването на инвестиционния и бизнес климат в строителния сектор. Предвидимост, прозрачност, единни регламенти в подзаконовите нормативни актове – това са основните задачи, които стоят пред мен. Проблемите, пред които съм изправен като заместник-министър на инвестиционното проектиране, обемът работа в изпълнение на тези цели не са малко, дано успеем да ги реализираме в рамките на мандата на служебното правителство.
Най-важният приоритет е предприемането на мерки за подобряване на инвестиционния климат. В рамките на тези три месеца, с които разполагаме, се опитваме в известна степен да променим инвестиционния процес в положителна насока, тъй като има всеобщо усещане от страна на проектантите, строителите и възложителите, че липсват прозрачност и предвидимост.

Какво имате предвид - как може инвестиционният климат да стане предвидим?
- Инвестиционният климат ще стане предвидим едва тогава, когато в нормативните документи бъдат разписани ясни и категорични правила, които регулират инвестиционния процес. Когато приех поканата на вицепремиера по икономическата политика, министър на регионалното развитие и министър на инвестиционното проектиране Екатерина Захариева и предвид краткия срок, с който разполагам, реших, че ще е по-добре да се съсредоточа върху една или две основни цели, които да изпълня. Дадох си сметка, че в следващите три месеца трябва да се фокусираме върху задачата да работим по прецизирането на подзаконовата база. Задача, която можем да реализираме в този период. Промените са важни, защото ще ни дадат възможност за по-нататъшното подобряване на ЗУТ. Подходът, който предприехq е да вървим с малки крачки в интерес на крайната цел. Винаги се поставят по-високи цели в опит да се свърши всичко бързо, но така се пропускат няколко поредни стъпки и резултатът не е удовлетворителен. През годините ЗУТ е променян, но някои от наредбите не са подобрявани по никакъв начин, т.е. променя се законът, но не и наредбите. Съответно не получаваме търсения резултат и тези наредби ни пречат в ежедневната работа.
В момента – след месец от началото на нашия мандат – подготвяме изменения и допълнения към Наредба 4 на ЗУТ. Текстовете целят да прецизират и изяснят необходимите проекти за съответния вид строеж, които са необходими за двата основни етапа в строителния процес, а именно – издаване на разрешително за строеж, от една страна, и действително започване на строителните дейности, от друга.
Знаете, че към момента фазата "Технически проект", на която най-често се изготвя проектната документация, представлява една широка граница между малко или повече напреднала идейна фаза и абсолютно недовършен работен проект. Въпросната Наредба 4 дава възможност на инвеститора да определя според компетентността си кои проекти точно да възложи. Законът позволява при наличие на разрешение за строеж да се започне работа на строителната площадка в така описаните граници на техническа фаза. Но нека не забравяме, че възложителят или инвеститорът, не винаги е професионално компетентен, той не е необходимо да е наясно с детайлите по проектиране със специфичните етапи… Какъв критерий за качество може да се прилага в тези граници, още повече че според нашето законодателство работната фаза не е задължителна и възложителят преценява дали да я възложи или не? А там са детайлите, спецификациите, количествените сметки и повечето от дейностите, с които може да се оцени качеството на един проект.
С промените в Наредба 4 ще се опитаме да регулираме и уточним проектната документация, която е необходима. Промените ще прецизират двете основни фази за проектиране и строителство – както проектната документация, необходима на етап издаване на разрешително за строеж, така и проектите, необходими за действителното изпълнение на СМР. За подготовката на измененията и допълненията към Наредба 4 разчитам много и на съдействието на професионалните организации, на колеги и на всички заинтересовани страни.

Можете ли да коментирате наличността на ОУП на градовете и общините в България?
- От всички 264 общини в България 242 нямат актуални общи устройствени планове за територията на общината заедно с всички населени места в нея. Тук не са включени 14-те общини, общите устройствени планове на които се възлагат от МРР по реда, предвиден в Закона за устройство на Черноморското крайбрежие. Смятам, че към такава статистика коментар не е необходим.
От тези 242 общини, които споменах, до момента за финансиране са кандидатствали 233, като със 126 са подписани споразумения за подпомагане изработването на проект за ОУП, а към 40 общини е поет ангажимент за задание и опорен план, които предшестват проекта. Документите на останалите общини са в процес на обработка, но крайното решение силно зависи от заложените средства в бюджета.

Как могат да бъдат подпомогнати общините да подобрят своята готовност в това отношение?
- С измененията на ЗУТ от края на 2012 г. бе прието ежегодно да се отделят средства от държавния бюджет за финансово подпомагане на общините за изработване на ОУП. Със създаването на министерство на инвестиционното проектиране разпределянето на тези средства бе вменено на министъра на инвестиционното проектиране. Също така министерството осъществява методическа помощ и контрола на всички етапи от процеса.
Тук като основен проблем виждам липсата на дългосрочно финансово планиране, тъй като изработването на един общ устройствен план е дълъг, продължителен процес, който отнема от година и половина до три години. Финансирането година за година определено не е вариант за подобен продължителен процес. Една работеща алтернатива би била поемането на дългосрочен финансов ангажимент, за което са необходими политическа воля и приемственост в управлението на страната. Не трябва да забравяме, че общите устройствени планове на общините са така необходими, защото те ще подпомогнат развитието им, те са основа за усвояването на европейско финансиране по оперативните програми…

Как устройственото планиране е инструмент за привличане на инвестиции?
- Несъмнено устройственото планиране е от основно значение за повишаване на инвестиционната привлекателност на територията и осъществяване на проекти в сферата на бизнес инфраструктурата, промишлеността, търговията, туризма, логистиката, услугите – всички тези икономически полезни за населението инвестиционни дейности. Общото устройствено планиране също така предвижда рационалното използване на всички налични ресурси.
Един актуален общ устройствен план със сигурност ще подобри инвестиционния климат чрез прозрачност и предвидимост, защото ще утвърди като минимум устройствените показатели на застрояване и предназначението на териториите, включени в обхвата му.

Как оценявате ролята на ИПГВР за развитие на българските градове?
- В Европа още от 90-те години на XX век се използва понятието "интегриран подход" в градското планиране при изработването на проекти за обновяване. Широко прието е, че само интегриран и устойчив подход към градското развитие може да позволи на градовете да отговорят на предизвикателствата на глобализацията, демографските и климатичните промени. Мисля, че всеки български гражданин осъзнава необходимостта от съчетаване на инвестициите в обновяване на физическата среда (сгради и инфраструктура) с мерки за стимулиране на икономическото развитие и социалната интеграция. Целта е цялостно и комплексно обновяване, възстановяване, регенерация на територията, отчитайки взаимовръзките между физическите, икономическите и социалните аспекти на градската среда.
Интегрираните планове за градско възстановяване и развитие неминуемо ще окажат положително влияние върху обитателите на всяко едно населено място. Градоустройственият план е в интерес на цялото общество, създават се условия за устойчиво развитие на територията и икономически растеж, за разкриване на нови работни места, повишаване на доходите, оптимална бизнес среда, за превръщане на града в средище за култура, наука, иновации. За съжаление в нашата страна развитието на процесите по прилагане на ИПГВР като че ли беше оставено на заден план. Добрата новина е, че в последните години все повече населени места започнаха инициативи в тази посока, стартират свързани проекти, действия и инвестиционни намерения, които се прилагат в определени градски зони.
За съжаление сме свидетели и на факта, че на много места местната власт все още не разполага с достатъчно ресурс за прилагане и на ИПГВР, и на ОУП, но създаването на традиции и добри практики е дългогодишен процес, изискващ преди всичко приемственост.

Как ще се развие подготовката на нова законова база в строително-инвестиционния процес? Как ще бъдат прецизирани документите, регламентиращи обема и съдържанието на проектната документация в инвестиционния процес?
- Усилията ми са насочени върху регламентирането на обема и съдържанието на инвестиционните проекти. Това е въпрос, който е много важно да намери своето решение, тъй като обемът и съдържанието на инвестиционните проекти влияят на всички участници в строителния процес. Учудващо е, че нямаме такъв регламент. Кой има полза от това да не знае какви проекти точно да възложи? Ако има регламент, проектантът и надзорникът ще работят по-лесно, а възложителят ще е по-информиран. Би трябвало и администрацията, която одобрява проектите, да има полза от такъв регламент, защото процесът ще се контролира много по-лесно. Проектите ще отговарят на едни и същи критерии и ще има предвидимост. В момента нямаме единни стандарти за обема и съдържанието на инвестиционните проекти въпреки наличието на Наредба 4 от ЗУТ. Тя дава някакви рамки, които обаче имат твърде обширни и разнородни тълкувания, особено във фаза технически проект. Факт е, че всеки от участниците в инвестиционния процес, както и одобряващите органи тълкуват разностранно правилата, когато те не са прецизни. Убеден съм, че липсата на ясен регламент е основната причина за това волно или неволно да се нарушава ЗУТ.
Типизацията на договорите в обществените поръчки също стои на дневен ред. Подобен регламент определено ще има положителен ефект. Един пример: договорите на FIDIC са набор от документи, които дават основни стандартни рамки в отделните аспекти на инвестиционния процес. Те гарантират предвидими резултати. Това не означава, че задължително трябва да въведем договорите на FIDIC в България, но бихме могли да ползваме добрите практики в тях. Световният опит показва, че типовите договори са много полезни не само в строителството, но и в проектирането. Затова аз считам, че такива трябва да има в инвестиционното проектиране.
Подготовката на нова законова база изисква времеви ресурс, който понякога е по-дълъг от един мандат на редовен кабинет, какво остава за служебен. Още по-важно – тя изисква политическа воля и приемственост. От срещите ми с представители на браншови организации, с архитекти, проектанти и строители, с доказани професионалисти се убедих в едно: всички заинтересувани страни, участници в строително-инвестиционния процес, сме единодушни, че промени в нормативната база, както в законовите, така и в подзаконовите нормативни документи, са необходими. Ето защо бих искал да завърша с пожелание, което, вярвам, ще е от полза за всички нас – пожелание за политическа воля и приемственост в следващия редовен кабинет, както и у законодателя, за да се осъществят така чаканите и необходими промени. Чрез спазването на основните принципи за добро управление като прозрачност и последователност ще постигнем така желаната сигурност у инвеститорите, подобряване на инвестиционния и бизнес климат, удължаване на времевия хоризонт за техните инвестиционни намерения.