Г-н Забуртов, налагате нов модел на управление на пристанищната инфраструктура. Каква е целта на промените?
- Повече самостоятелност и повече отговорности по места – това е принципът, който се стараем да наложим с новия модел на управление в ДППИ. В териториалните поделения работят специалисти с дългогодишен опит, които познават в детайли проблемите и спецификата на пристанищата и е логично те да разполагат с повече правомощия при вземането на решения. Надявам се, че това ще окаже влияние както за оперативното решаване на конкретни проблеми, така и за ефективните комуникации с пристанищните оператори и концесионерите. През последните години структурата на българските пристанища много динамично се промени, особено с процеса на концесиониране. Както поддръжката, така и развитието и модернизирането на пристанищата вече е съвместна мисия на ДППИ, концесионерите и операторите на пристанища. Сега е модерно да се говори за децентрализация. В рамките на функциите на предприятието, които са регламентирани в Закона за морските пространства, пристанищата и вътрешните водни пътища на Р България, ние сме потърсили механизми, адекватни на по-голямата динамика, които да създават условия за по-висока ефективност на резултатите от дейността.
Освен самостоятелността при вземането на решения, свързани с пристанищата в обхвата на действие на териториалното поделение, директорите на клонове на ДППИ имат ангажименти по изготвянето на проекта на седемгодишната програма за изграждане, реконструкция, рехабилитация, поддържане, развитие и управление на инфраструктурата на пристанищата за обществен транспорт с национално значение.
Успоредно с поддържането и развитието на пристанищната инфраструктура ДППИ предоставя редица услуги на корабособственици, товародатели, корабни агенти и други, обвързани в процеса на водния транспорт. Усъвършенстването на тези услуги е един от важните приоритети, които на този етап се реализират предимно със средства от ЕС - разширяването на информационната система за управление на корабния трафик, въвеждането на речните информационни услуги, изграждането на Националния център за документооборот в морския транспорт, което на практика ще създаде така очакваното електронно управление в морския бизнес.
 
Докъде стигна процесът за модернизацията на пристанищната инфраструктура, контрола и управлението на корабния трафик и другите проекти, които реализира ДППИ?
- Годишната програма на ДППИ за 2014 г. предвижда инвестиции за близо 22 млн. лева. Средствата от ОП "Транспорт" и финансирането по останалите проекти заедно със средствата от собствени приходи и от държавната субсидия формират нашия инвестиционен портфейл.
Много важно за планирането на дейностите по реконструкция и рехабилитация е оценката на реалното състояние на пристанищните съоръжения. Затова сме предвидили ресурс за подводно обследване на кейови стени в пристанищата Варна-изток, Варна-запад, Фериботен комплекс и ТЕЦ "Варна". Те се експлоатират интензивно повече от 30-40 години, което предполага амортизация. 
В края на есента ще бъде достъпна географската информационна система на пристанищната инфраструктура, която се разработва със средства от ОПТ.
Възможността за ползване на подробни пространствени данни за пристанищата ще подпомогне редица процеси като пространственото планиране на градовете и крайбрежните зони и проектирането и развитието на самите пристанища, управление на рисковете, свързани със сигурността на пристанищата и екологичната безопасност. Данните ще бъдат публично достъпни чрез Националния портал за пространствени данни.
Една от най-значимите инвестиции в пристанищната инфраструктура за последните 50 години е изграждането на интермодалния терминал във Варна. Средствата за неговото проектиране са осигурени от държавния бюджет. В края на т.г. е напълно възможно да бъде готов и самият проект.
Контролът и управлението на корабния трафик в морските пространства и по р. Дунав са едни от важните функции на ДППИ. Не случайно при преструктурирането на предприятието бяха формирани две нови специализирани поделения за управление на корабния трафик в Черно море и по р. Дунав. Инвестициите в тези две направления ще продължат и през новия програмен период.  Информационните технологии са сфера, която се развива изключително динамично. ДППИ изпълнява два от най-мащабните комуникационни проекти, финансирани от ОП "Транспорт" и до края на 2015 тяхното изпълнение трябва да завърши.

Кои са основните проекти, които трябва да се реализират, за да се повиши конкурентоспособността на пристанищата? Какви са възможности за финансирането им?
- Развитието на пристанищата не може да се разглежда изолирано от цялостното състояние на икономиката. Данните за българския износ през последните години бележат спад и това пряко рефлектира върху работата на пристанищата. Състоянието на пътната и жп инфраструктурата също са фактор, пряко свързан с  атрактивността на пристанищата. За съжаление ние като държава пропуснахме чудесни възможности да реализираме перспективни инвестиции в съвременна инфраструктура, нещо, което направиха нашите съседи. Днес вече възможностите за финансиране са ограничени, а и конкурентният натиск на пазара на морските превози е доста силен. Можем да говорим за развитие, ако предложим на индустрията възможности за изграждане на логистични и дистрибуционни центрове. Това би ни дало шансовете да привлечем големи логистични компании. Особено важно за потенциала на едно пристанище е наличието на урегулирани терени в непосредствена близост. Това е възможност за превръщането им в индустриални зони в много кратки срокове и при облекчени процедури. Това също е стъпка, която би привлякла интереса на сериозни инвеститори и атрактивни товародатели. Има и още нещо, на което рядко се обръща внимание – общата икономическа репутация на страната. Пристанищата са част от глобален бизнес, където думата тежи, а доброто име е от решаващо значение.  В момента ДППИ изпълнява проект за анализ на товаропотоците от и към българските пристанища. Резултатите ще ни дадат по-стабилна основа при разработването на прогнози за развитие на пристанищата и мощностите.

Какви са инвестиционните намерения, които смятате да реализирате през следващия програмен период?
- Във връзка с необходимостта да бъдат изградени транспортни мрежи, които да осигуряват бързо и безопасно придвижване на по-дълги разстояния към, от и през България, инвестициите в новия програмен период ще бъдат концентрирани основно върху завършване на приоритетните железопътни и пътни проекти, към изграждане на интермодални терминали и подобряване на връзките на пристанищата и летищата с пътната и железопътната мрежа.
В областта на водния транспорт политиката е насочена към подобряване на условията за корабоплаване по р. Дунав и морските пространства на Р България, за подобряване на морската безопасност и безопасността на вътрешните водни пътища и опазване на околната среда в съответствие с политиката на общността за укрепване на морския транспорт и мрежата на вътрешните водни пътища.
В контекста на основните приоритети в новата оперативна програма "Транспорт и транспортна инфраструктура" проектите, които ДППИ подготвя, са ориентирани към разширяване ролята на интелигентните системи в управлението на транспорта: системите за морско наблюдение (SafeSeaNet) и информационно обслужване на речния транспорт (RIS). И по двата големи проекта, които изпълняваме в момента, са предвидени дейности за  развитие както на системата за информационно обслужване на корабоплаването, така и за разширяване на услугите на речната информационна система.
Пред България стои и въпросът за пълно прилагане в практиката на изискванията на Директива 2000/59/ЕО относно пристанищните приемни съоръжения за отпадъци от експлоатацията на корабите и на остатъци от товари. Промените и допълненията на Международната конвенция за предотвратяване на замърсяването от кораби поставят нови задължения пред страните по конвенцията за осигуряване на адекватни приемни съоръжения в своите пристанища.
В тази връзка по проект"Техническа помощ за управление на отпадъците в българските пристанища с национално значение", финансиран по ОПТ, се разработва прединвестиционно проучване за нуждите и капацитетите от пристанищни приемни съоръжения, актуализиране на данни за настоящите и очаквани видове и количества отпадъци и предложение на варианти за модернизация или изграждане на нови приемни съоръжения и такива за обработка на отпадъците в българските пристанища. На база на разработен приоритизиран списък на необходимо оборудване и системи и технически спецификации ще се реализира инвестиционен проект за модернизация и изграждане на пристанищни приемни съоръжения и съоръжения за обработка на отпадъците в българските пристанища с национално значение на р. Дунав и Черно море.