Проф. Цанков, вие работите активно по конструктивната част на промишлени обекти, с какви проблеми се сблъсквате?
- Преди да ви дам конкретен отговор на така поставения въпрос, искам да отбележа, че в последните няколко години пазарът за индустриалното строителство в държавата ни се раздвижи. Това е сигурен показател за осигуряване на работни места, предлагане на нашия и външния пазар на продукция, респективно приходи, които са основополагащи за нови инвестиционни проекти. Не е правилно в страната ни да се очакват приходи само от земеделието и туризма. Ако искаме стабилна държава, следва да имаме родно производство, при това конкурентно, отговарящо на изискванията на международния пазар и, разбира се, печелившо. Това е пътят и за увеличаване на доходите ни според мен.
А сега по въпроса: не само по конструктивната част. За всеки промишлен обект водеща е технологията. Именно с това се започва. Процес, последователност, оборудване и следва концепция за конструктивното решение. Конструкцията се проектира така, че да осигури нуждите на съответния технологичен и производствен процес, при това конкретен. Оттук се подразбира, че проектните решения са индивидуални, Проектните решения включват и другите части като: архитектура, електро-, ВиК, ОВК и т.н., но всичко с цел осигуряване нуждите на конкретната производствена технология. Разработването на вариантни решения и съответните към тях ценови компоненти са желани от инвеститора, за да може да се вземе оптималното решение. Така може да се състави общият бюджет за проекта като строителна стойност. Към това се включва и стойността на оборудването, за което възложителят следва да е извършил предварително проучване.

Прилагат ли се еврокодовете вече активно и навсякъде в проектирането, каква е ролята на българските нормативи?
- Прилагането на еврокодовете е решено с нормативен акт, според който до края на 2014 същите са задължителни за инвестиционни проекти по обществени поръчки и със средства от еврофондовете. Според този документ за останалите проекти до края на 2014 могат да се прилагат и националните норми или Еврокод, ако възложителят поръча. България е пълноправен член на Европа и като такъв следва да спазва приетите общи за Европейския съюз нормативни документи с отразени в националните приложения специфични особености! Това е факт, с който проектантските кадри следва да се съобразяват. Според мен проектантската колегия следва да:
- преодолее психологическия фактор от въвеждането на еврокодовете
- да погледне на еврокод като на възможност, а не като на пречка
- да участва активно в редовно провеждащите се обучителни курсове
- да се запознава своевременно с наличната помощна литература и да участва в редакциите на националните приложения.
През подобни перипетии минаха производителите на колбаси, сирена и др., но за да могат да изнасят на Европейския пазар, следваше да осигурят производство по съответен евростандарт. Друг пример, който всички знаем: цифровизацията на тв излъчванията – отново се прилага общ евростандарт.
Моето мнение е, че Евросъюза се създаде от бизнеса с цел свободно движение на стоки, капитали и хора. Именно за това се въвеждат и единни норми в проектирането, които са със статут на стандарт.

Може ли да ни разкажете за някои от най-големите предизвикателства в областта на индустриалното строителство, по които сте работили?
- За мен е удоволствие да споделя работата ни с Комбината за цветни метали – Пловдив.
КЦМ е завод с над 50 годишна история, в който се произвеждат различни цветни метали – олово, цинк, кадмий, сребро и злато. През 2011 г. започва работното проектиране на нова високотехнологична и екологична инсталация за производство на олово, която има за цел да покрие всички изисквания за отделяне на вредни емисии в атмосферата, като едновременно с това се намалят производствените разходи. В основата на новото производство е TSL пещта на Ausmelt, помещаваща се в инсталация, висока 55 м, заедно с котелутилизатор за охлаждане на изходящите технологични газове и производство на пара. Инсталацията за шихтоподготовка е част от инсталацията на ново оловно производство и представлява технологична етажерка с множество бункери, лентови дозатори и гъвкави лентови транспортьори. В тази инсталация е осъществява хомогенизирането на оловната шахта и подаването към TSL пещта.
Съоръженията за мокра очистка на газа и съоръженията за производство на сярна киселина представляват сложна система от съдове, съоръжения, тръбопроводи и газоходи, разположени върху открити технологични етажерки. Инсталацията за леене на черното олово до блок преди рафиниране представлява интегрирана леярска система по италианска технология, ситуирана в етажерката на TSL пещта. За разработването на работната документация по всички части на изброените основни инсталация на ново оловно производство бюро "Иркон" е използвало освен натрупания си професионален опит в подобни задачи и най-модерните софтуерни технологии – изграждане на единен BIM модел (Building Information Model) на цялата инсталация, както и 3D моделиране по част "Конструктивна", обвързано с актуалните CAM технологии и реализиране на проектните решения в производството.

Какви са характеристиките на една модерна индустриална сграда? Какви са иновациите при метални конструкции и панели? Прилагат ли се те в България?
- Да, прилагат се. Нещо по вече, иновациите са и следва да бъдат приоритетно прилагани. Специално за металните конструкции спадат високоякостните нормализирани и термомеханично валцувани стомани, затворените (кутиеобразни или кръгли) профили, всички те с необходимата, изискваща се дуктилност, осигуряваща сеизмичната сигурност на сградата. Новите конструктивно-композиционни решения станаха катализатор за развитие на технологиите за изпълнение на промишлените обекти като производство и монтаж. Не беше много отдавна, когато се казваше, че поради ограничени технологични възможности не сме в състояние да изпълним определено, при това авангардно конструктивно решение. Сега нещата са променени, при това позитивно. В тази връзка ще направя едно сравнение с популярна, изказана от Н. Хайтов мисъл, а именно: "Едно е да ти се иска, друго е да можещ, а пък трето и четвърто да го направиш." Сега инвеститорът иска, проектантите могат, а технологичните възможности осигуряват реализирането на проектния замисъл.

Каква е ролята на българските производители в сектора?
- За наша гордост всички проектни решения са изпълнени само от наши, български производители. Редица производители на стоманени конструкции закупиха и въведоха в експлоатация цифровоуправляеми машини, съпровождани с подходящ софтуер. Въведените еврокодове в проектирането са обвързани и със съответни стандарти за изпълнение (БДС EN 1990 – БДС EN 1090), нещо, което го няма в националните норми. Предприятия, за които е въведен БДС EN 1090, ще могат да произвеждат и изнасят стоманени конструкции както на международния пазар, така и у нас.

Като преподавател какво внимание се обръща на индустриалното строителство при преподаването в УАСГ? Какви са отношението и интересът на студентите?
- Проектът по стоманени конструкции – първа част е изцяло за промишлена сграда. От 1999 г. обучението е на база еврокод. По правило студентите, които се  дипломират в катедрата са с отличен и много добър успех. Те знаят, че при нас е трудно, но независимо от това желаещи има и това е похвално.
Интервюто взе
Николай Тодоров