Проектът за сградата на "Музейко" се реализира върху съществуваща сграда, усложнява ли се по този начин задачата?
- На терена на "Музейко" имаше съществуващи сгради, изградени през 70-те и 80-те години на миналия век. Те са били използвани за учебни зали, лаборатории и производствени бази към различни организации. Както много подобни сгради, така и тук след промените се сменя собствеността, сградите престават да се използват по предназначение и постепенно западат. Към момента на започване на работата по "Музейко" едната от сградите вече беше в много лошо състояние и проведените експертизи показаха, че конструкцията е компрометирана от времето и набезите на крадци на желязо, и беше решено тази сграда да бъде съборена и на нейно място да бъде изградено ново крило на "Музейко". Експертизите доказаха, че другата съществуваща сграда може да бъде реконструирана и да се върне към нов живот. Проектирането и изпълнението на такава реконструкция изискват много допълнителни усилия и познания спрямо проектирането и изпълнението на нови сгради. Първо се започва с възстановяване на проектната документация. В този случай, както и от опита ни и в други подобни реконструкции, се оказва, че или няма проектна документация, или, ако я има, тя не отговаря на действително построеното. Затова не са малко изненадите и непредвидените ситуации по време на строителството.
Цялата сграда беше "съблечена" до конструкция, като освен задължителното укрепване заради новите антисеизмични изисквания се наложиха и други сериозни намеси заради специфичните нужди на експозициите в "Музейко" - нови стълбища за евакуация, премахване на част от етажните плочи и други. Проектирани са изцяло нови всички технически инсталации, фасади, настилки, изолации. Всичко това се съобразява с съществуващата геометрия на сградата и възможностите на конструкцията, като за съжаление качеството на строителството през 80-те не е било на добро ниво, има много отклонения в геометрията.
Всичко това прави задачата по-сложна, но и по-предизвикателна.
 
Какво се запазва от старата сграда и какви са напълно новите моменти?
- В общи линии запазваме обема на сградата, голяма част от конструкцията, всичко останало е ново.
 
Фасадата е доста интересна - ако може повече детайли около нея, около материалите, има ли иновативни решения? Как е решено покривното пространство например?
- "Музейко" има специални и много различни фасадни решения за всяка част от сградата.
Призматичните обеми на основната сграда са проектирани с големи остъклени полета със специален преливащ принт от прозрачно към непрозрачно стъкло. Идеята е да фасадите да бъдат максимално ефирни и всички елементи да се възприемат като едно цяло: плътни зони, прозрачни зони, парапети. Цялото остъкляване е с тройни стъклопакети за по-добра енергийна ефективност, като се използва стъкло с ниско съдържание на желязо, за да се избегне паразитното оцветяване на стъклото.
Най-интересната и най-сложната част от фасадите на "Музейко" са т.нар. малки планини. Това са три пространствени обема, които "захапват" сградата от различни страни, преминават от фасада в покрив, навлизат във вътрешното пространство и като цяло са най-въздействащият елемент от сградата. Представляват ложни повърхнини, съставени от различни по размер триъгълници. Всяка планина е с различен материал, цвят и фигуралност, кореспондиращи към три от традиционните български занаята: дърворезба, обработка на текстил и рисувана керамика. 
Тази част от проекта е сериозно предизвикателство към всички участници в процеса: проектанти, строители, доставчици на материали.
"Музейко" е в процес на сертифициране по LEED, като целта е да бъде сграда еталон за зелено строителство в България. Освен мерките за подобряване на енергоефективноста на страдата ще се интегрират фотоволтаични системи за производство на електричество, а за климатизацията на сградата ще се използват геотермални сондажи.