Проф. Ковачев, честит юбилей! Това винаги е повод за равносметка - разкажете ни за вашите учители в архитектурата?
- Винаги съм се гордеел, че имах възможността да уча в знаменитата Московска архитектурна школа с повече от 265–годишна история от 1749 г., през втората половина на ХХ век една от водещите в света. Днес, когато прекрачвам прага му, вече в качеството на гост-професор за публични лекции и "майсторски класове", отново тръпки побиват тялото ми! Разположен в идеалния московски център, близо да знаменития Большой театър в сграда-дворец, той е флагман на архитектурното образование и мечта за младежи от всички континенти. Имах прекрасни учители в архитектурата – във факултета по "Обща подготовка" попаднах в групата на знаменитите професори Михаил Туркус и Мария Крюкова. В трети курс вече във Факултета по "Жилищни и обществени сгради" бях разпределен в ателието на професорите Игор Рожин и Татяна Полякова. Когато в шести курс те избраха да ръководят само няколко дипломанти, аз бях сред тях. А между тях още десетки големи историци и теоретици на архитектурата, проектанти и реализатори. Много от тях бяха воювали във Великата отечествена война, носители на ордени и медали, герои, а в същото време толкова земни и добронамерени – велика е руската душа.
На защитата пред Държавната изпитна комисия се срещнах с председателя проф. Юрий Платонов, около петдесетгодишен представител на средното поколение изявени архитекти, днес академик на няколко руски и чуждестранни академии и мой истински приятел. Помня този 19 февруари 1980 г. в Червения салон на Московския архитектурен институт – съобщавайки отличната оценка на проекта, той направи предложение от името на Държавната изпитна комисия да продължа обучението си в докторантура в Московския архитектурен институт – което не се прави често. Законите тогава не позволяваха да остана веднага. Трябваше да се върна в България. Да изчакам обявяването на конкурс, да го спечеля. Дисертацията си по проблемите на детския отдих разработих под ръководството на академик Анатолий Полянски – голямо име в съветската архитектура.
В Москва ни учеха да отстояваме проектните си идеи, благодарен съм им, че никога през годините и десетилетията след това не изпитах страх пред аудитория, вълнение – да, но неувереност – никога! В Москва създаваха от нас не само бъдещи проектанти, учени, експерти, но преди всичко личности!

Времето минава - съжалявате ли за нещо?
- Не бих се отказал от нищо – много трудности и препятствия - откакто се помня на този свят, съм вечно в конкурси – студентски приемни изпити в София и Москва, защита на дипломен проект пред светила на архитектурата в Московския архитектурен институт, след труден конкурс в България - докторантура отново в Москва, специализация във "вечния град" Рим и срещи с големи творци – учени и проектанти. После в България - научен сътрудник в "Главпроект" в София, асистент, старши асистент, главен асистент, доцент, професор, доктор на архитектурните науки, член-кореспондент на БАН, чуждестранен член на Руската академия на архитектурата и строителните науки, почетен член на Украинската академия на архитектурата, професор на Международната академия на архитектурата, много лекции и упражнения, научни и експертни съвети, конференции, статии, учебници, рецензии, журита, устройствени планове и инвестиционни проекти, реализации на строителната площадка, експертна дейност… и колко търсения и открития, безкрайни дискусии, не усещах как се сменяха деня и нощта, "гонейки" поредния срок за предаване на проект, изпращайки доклад, подготвяйки следващия труд за печат…

Какво преподавате в момента?
- Моят живот на преподавател, преминал през всички стъпала на научната йерархия, вече 30-та година се измерва с учебни години, изпитни сесии и ваканции, основно в Лесотехнически университет. Работя с две специалности – "Ландшафтна архитектура" и "Екология и опазване на околната среда". Специалността "Ландшафтна архитектура" се изучава у нас единствено в ЛТУ, тя не се "мултиплицира" и този факт я прави уникална за България. Образователно-квалификационната степен е само "Магистър" с 5-годишен курс, преподавам дисциплината "Градоустройство и териториално устройство" в два семестъра.
Специалността "Екология и опазване на околната среда" се изучава в две образователно-квалификационни степени – "Бакалавър" с 4-годишен курс на обучение – 8 семестъра, и "Магистър" с 2-годишен курс на обучение - 4 семестъра. В степен "Бакалавър" ги запознавам с една дисциплина в един семестър "Основи на градоустройството и териториалното устройство", където студентите изучават "азбуката" на едромащабното планиране. В степен "Магистър" преподавам два курса – "Съвременно градоустройство и териториално устройство" за "Селищна екология" и "Устройство на територии за рекреационни дейности" - за "Екологичен туризъм".

Вие ръководите дипломанти и докторанти?
- Имам немалко дипломанти в ЛТУ и докторанти в ЛТУ и ВСУ "Черноризец Храбър", Варна. Вече десетилетия в ЛТУ спазваме принципа "дипломантът сам да избере ръководителя си". Предстоят месеци близка работа и трябва да има някаква "съвместимост" между двете страни, а не административно решение. През годините са защитили под мое ръководство дипломните си проекти повече от 75 дипломанти – днес "Ландшафтни архитекти", които работят с успех у нас и в други страни по света.
Приятно е, когато сред години срещна мои бивши студенти по житейските пътища и констатирам, че взаимно сме запазили спомена от съвместната работа преди време. Още на студентската скамейка им казвам, че утре може да сменим ролите си. И това наистина се случва в живота – защитавайки мои конкурсни проекти в различни български градове, срещам в общините, в комисиите, в журитата мои бивши студенти – така беше, когато защитавах проекта си за парк "Сарафово" в Бургас или за парк "Арпезос-север и Бизнес парк" в Кърджали – ръководители на отделите "Зелена система" в тези общини са мои бивши студенти.
Радвам се, че моите първи защитили докторанти са вече утвърдени, хабилитирани учени – доценти у нас и в чужбина, а моите стотици и хиляди студенти през годините като ландшафтни архитекти създават красотата в заобикалящия ни свят у нас и в много страни по света, а като еколози отстояват чистотата на нашата малка планета "Земя". Те работят не само у нас, но и в десетки страни по всички континенти. И се справят чудесно – това значи, че независимо от трудностите нашето образование има традиции, има успехи, има бъдеще!

Втори мандат сте декан на факултет "Екология и ландшафтна архитектура"?
- При мен работата на преподавателя и администратора вървят ръка за ръка – първо бях асистент, след като станах доцент бях ръководител на катедра "Ландшафтна архитектура" през 90-години на миналия век, а след това вече като професор бях избран за декан на факултет "Екология и ландшафтна архитектура".
Освен ежедневната преподавателска работа имам и много административни ангажименти като декан. Всеки ден бюрото ми в Деканата е "затрупано" с молби на студенти и докторанти – трябва да вникнеш във всеки проблем, трябва да се запознаеш, да направиш проучване, да разговаряш с младите хора, преди да поставиш резолюция "Да" или "Не", защото много пъти се решават буквално "човешки съдби" – неположени изпити, незаверен семестър, прекъсване, загубване на студентски права, възстаноявването им чрез нов кандидатстудентски конкурс и много други ситуации. Опитвам се всеки път да намеря най-доброто решение, да спазя законите, наредбите, правилниците, но да потърся и онези "неписаните", човешките закони, старая се да помагам.
Работя много с добрите, с отличните студенти. Помагам им за участие в различни национални и международни конкурси. Спомням си, че през 2008 г. ръководих студентски екип от ЛТУ за Международния студентски конкурс в Балчик, организиран от Варненския свободен университет "Черноризец Храбър". Студентите работиха по реални проектантски задачи от парка на двореца "Балчик". Когато 16-членното жури оповести решението си - първо място за екипа на Лесотехнически университет – те останаха изненадани, бликнаха сълзи в очите, сълзи на радост и удовлетворение. Оттогава тръгна победният им щурм в следващи конкурси. Те получиха самочувствие, че могат да "победят" и студентите по архитектура, да победят екипи от Москва, Букурещ, Белград. От мен като преподавател се иска "само" да открия таланта, да го "стопля", създавайки му условия да "покълне и се развие", и когато студентските години се изнижат, да му пожелая попътен вятър. И скрит зад "завесата на живота", да се радвам, наблюдавайки неговия полет, тихо и скромно поемайки следващия випуск.

Как се дава акредитация на висши учебни заведения по архитектура и строителство?
- Аз съм експерт на Националната агенция за оценяване и акредитация (НАОА) повече от 10 години – от 2002 г. Моята квалификация на архитект ми позволява да се включа в акредитирането на висшите училища, където се обучават студенти и докторанти по научно направление "Архитектура, строителство, геодезия", те са вече 5 университета. През дългия вече период на работа в това отношение съм написал и защитил 22 доклада за акредитация на различни университети - Университет по архитектура, строителство и геодезия, София (УАСГ); Варненски свободен университет "Черноризец Храбър", Варна, направления "Архитектура, строителство и геодезия" в същите университети, специалностите "Архитектура" и "Урбанизъм" в УАСГ и "Архитектура" във ВСУ "Черноризец Храбър", докторски програми в УАСГ (акредитирани по всичките пет програми) и ВСУ "Черноризец Храбър" (акредитирани по 3 програми).
Всъщност аз невинаги съм само проверяващ и оценяващ. 2013 г. беше една от най-трудните в кариерата ми – току-що бяхме завършили и предали материалите за институционалната акредитация на Лесотехническия университет и трябваше да посрещнем четири експертни групи във факултета, който имам честа да ръководя. Беше дошло времето за акредитация на двете специалности и на двете докторски програми. Програмната акредитация на специалност "Екология и опазване на околната среда" получи оценка 9.44, а на специалност "Ландшафтна архитектура" – 9.66. Акредитацията на докторската програма по "Озеленяване на населените места и ландшафта" получи оценка 9.67. Това са едни от най-високите оценки не само за ЛТУ, за София, но и за България!

Вие сте член-кореспондент на БАН, чуждестранен член на Руската академия на архитектуарата и строителните науки и на други чуждестранни и международни академии?
- Много са и задълженията ми като член-кореспондент на Българската академия на науките от 2008 г. Участвам във всички форуми на Събранието на академиците и член-кореспондентите и отделно в отделението "Инженерни науки", където членувам. В цялата 145-годишна история на БАН е имало само трима архитекти член-кореспонденти, аз съм четвъртият.
Имам и задължения като чуждестранен член на Руската академия на архитектурата и строителните науки (РААСН) от 2010 г. Участвам активно в работата на отделението по "Градоустройство" – през април 2014 г. се проведе в Москва отчетно–изборно събрание на академията.
Работата ми като "Професор" в Международната академия на архитектурата е свързана основно с участие в подготовката на световните биеналета (днес – триеналета) на архитектурата от първия форум, състоял се в София през 1981 г. по идея на арх. Георги Стоилов до последния засега, провел се през май 2012 г.

В момента проектирате ли?
- Никога не съм преставал. Един преподавател по проектантски дисциплини трябва да проектира, за да покаже на студентите какво правят архитектите по света и какво прави той самият. Работя основно "Градоустройство".
Работих по "Интегрирания план за градско възстановяване и развитие на Варна" (ИПГВР) – един нов в нашите условия план за развитие с определяне на "Зони за въздействие" в градската структура, където ще бъдат концентрирани много средства (основно от Европейските фондове) в един краткосрочен план и надявам се Варна да стане още по-хубав за живеене град. Мисля, че при провеждане на далновидна политика от общинските власти Варна има уникалния шанс след 15 - 20 години (колкото е хоризонтът на действие на плана) да бъде един от най-зелените градове не само в България, но и в Европа и света.
Трудно е да разкажа с няколко думи за работата, продължила години – плана на София работихме почти 10 години, на Пловдив, Варна, Бургас – по няколко години. Публикувал съм много статии в специализирания архитектурен печат у нас и в чужбина по тези проблеми, а за "Зелената система" на София съм издал и самостоятелна монография с прогнози за развитие на "Зелената система" за хоризонт 2025 г. и модели за макроструктурата на града и на "Зелената система" за хоризонт след 50 години.

Да завършим с началото - вие сте "доктор по архитектура" от Московския архитектурен институт и имате защитен втори докторат за "доктор на архитектурните науки" в България?
- Много от идеите ми за развитие на "Зелената система", оказала се най-уязвима и незащитима в условията на новото време, влязоха в дисертационния труд за получаване на научната степен "доктор на архитектурните науки" - "Зелената система на София и Пловдив. Урбанистични аспекти – историческо развитие, съвременно състояние, стратегия и прогнози", който защитих през 2005 г. пред Специализирания научен съвет по "Архитектура" при ВАК.
В труда правя анализ на развитието на градоустройството и на "Зелената система" на най-големите градове у нас за повече от 120 - 130 години назад. Предлагам и мои прогнози за развитието на макроструктурата на тези градове и на "Зелената система" за далекоперспективен хоризонт от 50 години напред.
Продължавам да мисля, че идеите ми за градоустройственото развитие на макроструктурата и на "Зелената система" на градовете, за които работих и работя вече няколко десетилетия, са изпълними и вярвам, че те ще станат факт от най-новата история на София, Пловдив, Варна, Бургас, Благоевград, Плевен, Велико Търново, Шабла…
Работил съм през годините с толкова много колеги – специалисти архитекти, урбанисти, инженери от всички строителни специалности, скулптори, еколози, икономисти, математици. Благодарен съм на съдбата, че по житейския друм ме срещна с толкова много и различни творци, които "горят" в своята работа, с които е удоволствие да се работи, дори когато спорим!