Г-жо Караджова, в последните години се забелязва тенденция на нарастване приложението на Географски информационни системи (ГИС) в областта на пътната инфраструктура. Какви реализирани проекти стоят зад тези крайни резултати?
- Да, наистина, през последните години Географските информационни системи все по-често се припознават като ключова ИТ технология в областта на пътната инфраструктура. Това е тенденция, която наблюдаваме от дълго време по света, но радостното в случая е, че през последните години е налице и в България. Зад тази тенденция у нас обаче се крие много работа, много всеотдайност както от наша страна, така и от страна на организациите, заедно с които реализирахме първите ГИС проекти в тази сфера в България.
На база EsriГИС платформата изградихме няколко големи ГИС системи, в това число за едни от основните национални инфраструктурни компании в страната, а именно Агенция "Пътна инфраструктура" и Национална компания "Железопътна инфраструктура". Проектът за Агенция "Пътна инфраструктура" приключи през изминалата година и като част от него беше разработена съвременна ГИС система, поддържаща данни за пътната инфраструктура и прилежащите съоръжения на територията на цялата страна, включително километричното им положение. Създаденото ГИС приложение не само интегрира в единна информационна система неконсистентните допреди това данни за пътната мрежа, но и позволява на експертите в агенцията да извършват мощни анализи, справки, измервания и т.н.
Силно се надявам, че това е само началото, и ГИС технологиите ще се използват все по-широко в тази област. Защото, за да се планира и проектира интелигентно, за да се  подобри мобилността и да се развие устойчива транспортна система в дългосрочен план, която да се експлоатира ефективно, е необходимо да стъпим върху мощните средства на ГИС платформата. Светът го прави отдавна, време и ние да последваме примера му.
Какъв е нереализираният потенциал на ГИС технологиите в областта на този тип инфраструктура и с какво конкретно е свързан той?
- Потенциалът на Географските информационни системи в областта на пътната инфраструктура е огромен. ГИС се използва в почти всички дейности в тази сфера – като се започне от планирането и проектирането, премине се през строителството, експлоатацията, управлението на активите, следенето на трафика, ремонтните дейности  и се стигне до осигуряването на сигурност и безопасност по пътищата. В България имаме да извървим още много път, за да стигнем до това ниво. Силно се надявам и вярвам обаче, че скоро ще осъзнаем необходимостта от по-широко използване на ГИС, защото има много нереализиран потенциал за приложение на Географските информационни системи в посока: подобряване на дейностите по експлоатация и поддръжка на пътната мрежа и съоръженията; подобряване управлението на сервитутите; по-ефективно взаимодействие с контрактори; осигуряване на интермодалност; осигуряване на сигурност и безопасност по пътищата.
В бума на изпълнението на водни проекти как съвременните технологии биха могли пряко да подобрят хода на изпълнението на такъв тип проекти?
- Съвременните ГИС технологии не само биха могли да подобрят хода на изпълнението на такъв тип проекти, но те се явяват необходим инструментариум за тяхното успешно и ефективно реализиране. Добрата световна практика е използването на ГИС да започне още на етапите на планиране и проектиране. Защото за интелигентно и устойчиво планиране на водните проекти се изисква анализ на голям обем от пространствена информация. Информация, която водещи инженери по цял свят интегрират, обработват и визуализират в ГИС среда. С ГИС те получават така необходимия интегриран поглед върху общата картина, като същевременно имат възможност да проиграват, симулират и анализират различни сценарии. ГИС технологията играе роля и в етапа на строителството, тъй като превръща изобилието от данни – проектни планове, проучвания, графици, оценки и т.н., в лесно достъпна информация. Нещо повече, тази информация може да бъде редактирана и актуализирана в реално време и от екипите на терен посредством мобилните ГИС решения. ГИС намалява времето за строителни дейности, като подобрява подготовката, планирането, информационната обезпеченост на техническите екипи и координацията с външни изпълнители. И не на последно място, Географските информационни системи повишават ефективността на контрола по изпълнение на тези проекти.
Така например в Европейската агенция за околна среда всички дейности и данни от проектите, свързани с изпълнението на европейските директиви за питейни и отпадъчни води, се реализират в EsriГИС среда. Нещо повече, всички системи и регистри, включително за управление на водите, докладванията по различните директиви за водите и контролът на качеството се осъществяват върху Esri ArcGIS платформата.
Увеличава ли се броят на организациите в България, които имат нагласа и готовност да обменят данни в сферата на стратегическата инфраструктура и като цяло?
- За съжаление отговорът на този въпрос към момента е "НЕ". И въпреки че светът върви към  споделяне на данни и информация не само на национално, а и на световно ниво, в България някак си все още не осъзнаваме тази необходимост. И докато в САЩ и Европа все повече държави се включват в инициативата Open data, в България се броят на пръсти организациите, които споделят данни. Засега Министерството на околната среда и водите се отличава като организация с по-голяма нагласа да публикува и споделя своите данни, като в случая става въпрос основно за данниза водите, защитените територии, биоразнообразието и т.н. Сред другите организации за съжаление все още не наблюдаваме такава нагласа. А има толкова голяма нужда от споделяне на данни, особено в сферата на стратегическата инфраструктура у нас. Защото различните видове инфраструктури са взаимосвързани и си взаимодействат. Няма как да правим интелигентни политики и да реализираме успешни и устойчиви проекти в сферата на екологичната инфраструктура например, без да използваме и анализираме данни от пътната инфраструктура, индустриалната инфраструктура и т.н.
Силно се надявам скоро организациите в страната ни да осъзнаят, че споделянето на данни е от обща полза, а ГИС е необходимият инструментариум. Защото се увеличава ефективността на дейностите, защото се взимат по-информирани решения и налице е по-голяма прозрачност, публичност, възможност за обществен диалог… Много са ползите от споделянето на данни, само трябва да ги осъзнаем.
С какви очаквания се изправяте на прага на новия програмен период?
- Иска ми се да вярвам, че новият програмен период ще е по-успешен. Досега по мое лично мнение ИТ технологиите не бяха заложени достатъчно като фундамент за ефективно управление в различните сфери на икономиката. Надявам се, че през новия програмен период по програмите за "Иновации и конкурентоспособност", "Транспорт", "Околна среда" и т.н. ще видим повече реализирани ИТ и в частност ГИС проекти. Като в случая не говоря само от финансова гледна точка като управител на "ЕСРИ България", а като ГИС специалист, който е наясно с огромната необходимост и полза от използването на тези технологии.
 Голяма крачка напред в новия програмен период обаче е наличието на програмата "Наука и образование за интелигентен растеж". През последните години образователните и академичните институции бяха оставени на заден план. Липсата на евросредства за тях и ограничените държавни бюджети представляваха огромен проблем. Надявам се посредством тази програма да успеем да засилим изучаването на Географските информационни системи в училищата и университетите и да оборудваме повече лаборатории с най-съвременни ГИС технологии. Защото човешкият капитал е най-ценният и само посредством подпомагане на образователната ни система и създаването на добре обучени и подготвени специалисти ние можем да осигурим едно по-добро бъдеще за България.