Арх. Богданов, конкурсът на името на арх. Димитър Богданов се провежда за единадесета година. Кога точно стартира той и как възникна идеята?
- За мен най-важното от всички качества, които трябва да притежава един архитект, е състезателният дух. Конкурсното начало е начин за придобиване и развитието му. То би трябвало да залегне по-сериозно в нашата образователна система. Размишлявайки над това, преди единадесет години възникна идеята за създаване на конкурс за студенти – първи по рода си.
Така в есента на 2002 г. със съдействието на Архитектурния факултет при УАСГ бе организиран първият конкурс. За мое огромно щастие на следващата година идеята бе възприета от Съюза на архитектите в България и през 2003 г. бе организиран конкурс за курсови студентски проекти със жури, определено чрез заповед на председателя на САБ. Това издигна мероприятието на съвсем друго, престижно ниво.
През всичките изминали години провежданият конкурс срещаше все повече приятели, одобрения и желаещи да се присъединят към идеята. През миналата – 2012 г., отправих предложение към председателя на Камарата на архитектите в България за присъединяване към мероприятието. Искрено се зарадвах на КАБ за честта, която ми оказаха. Тази година ще бъде единадесета подред и втора, в която учредители на конкурса са САБ, КАБ, "Дорма", "Хенкел", "Шнайдер" и "Амфион", и със съдействието на Архитектурния факултет.
Изказвам сърдечни благодарности на арх. Георги Бакалов – председател на САБ, арх. Владимир Дамянов – председател на КАБ, на управителите на фирмите "Дорма", "Хенкел" и "Шнайдер", на зам.-ректора на УАСГ арх. Недялко Бончев и на декана на Архитектурния факултет арх. Асен Писарски.

Какво точно се изисква от участниците?
- Конкурсът е за студенти от втори до пети курс. Участниците представят до два проекта, изготвени през семестрите. Регламентът не изисква нищо допълнително, но практиката показа, че младите колеги влагат допълнителни усилия за по-добро представяне, което е показател за интереса към конкурса.

Какви са основните критерии в конкурса?
- Оригиналността и красотата на идеята е водещо начало в архитектурното творчество. Трябва да присъствува във всеки проект, за да е забелязан. Трябва да се възпитава от ученическата скамейка.

Какви са основните ценности, които са кредото на арх. Димитър Богданов и които вдъхновяват конкурса?
- Творческият път на арх. Димитър Богданов бе изпълнен с огромно трудолюбие, всеотдайност към професията и любов към архитектурата, които доведоха до неминуеми резултати - многобройни реализации и спечелени конкурси в 12 страни по света. Не мога да кажа дали бе най-талантливият български архитект, но със сигурност е архитектът с най-много реализации както по брой, така и по обем. Например Правителственият комплекс "Хама" в столицата на Алжир с разгъната застроена площ 300 000 кв.м и съдържащ министерски съвет, конгресен център с зала за 5000 зрители, библиотека за 5 млн. тома, хотел, търговски център, площад и паркинги, и проект, с който никой български архитект не може да се похвали до ден днешен. Дали заради скромност, дали че времената бяха такива, или пък улисани в работата, големите творци не признават публичността, но неговото име остана известно в страните, за които създаде и реализира над 300 проекта.

Какво е основното послание на конкурса? Какво искате да кажете на участниците, а и на всички студенти, преподаватели, колеги и приятели на архитектурата?
- Давайки си сметка за описаното по-горе, преди единадесет години учредих конкурса за студентски проекти в памет на арх. Димитър Богданов, целейки следното:
- Стимулиране на бъдещи колеги чрез въвеждане на състезателния принцип
- Създаване на специфичен - първи по рода си конкурс за студенти. Той все е единствен
- Да популяризирам конкурса и да привлека нови последователи на идеята
- Да бъде обърнато внимание към творчеството на архитектите, живели преди нас. Има много за учене от тях
- Да си спомним за арх. Димитър Богданов – най-продуктивния български архитект до днес.

Как еволюира архитектурната професия като роля в строително-инвестиционния процес?
- Това е една огромна промяна, за която малко се говори. Различен бе принципът, изобщо възможността да се работи в годините на социализма. Да имаш шансът да проектираш обект бе привилегия за малцина, което контрастираше с огромната строителна дейност, извършваща се в африканските и арабските страни, даваща възможност за просперитет на външнотърговските ни организации.
Но като еволюция на архитектурната професия ще кажа, че промяната дойде много бавно, но категорично. Бавно, но стабилно се създава уважение към архитекта, както е в нормалните страни. Ролята му в строително-инвестиционния процес нараства постепенно. Все повече възложители възприемат отговорността на архитекта и водещата му роля в развитието на проекта. Но заедно с това те налагат и конкурсното начало, на което и ние искаме да научим студентите по архитектура.

Българските архитекти са спечелили признание и реализирали много обекти в чужбина. Как работят днес те извън България? Какво пречи и какво помага? Държавата в миналото има централна роля, как може да помогне днес за износа на архитектурния продукт?
- Въпреки трудностите за практикуване на архитектурната професия в миналото държа да отбележа, че имахме велики творци. Архитектурната творчество в България има традиция, с която трябва да се гордеем. Много колеги работеха извън страната си чрез структурите на външнотърговските организации и създадоха цели школи. Проектираха и построиха много сгради в чужбина, за които малко знаем.
След настъпване на демокрацията много от тях не се завърнаха. Други също заминаха. Ако на едно по-високо ниво бъде потърсен контакт със тях, то те със сигурност ще се отзоват със своите знания, опит, контакти, влияние.

Конкурсът е обърнат към студентите по архитектура. Какви са предизвикателствата пред образованието по архитектура днес - в България и глобално?
- Себереализацията е била и ще бъде предизвикателството за всеки млад човек. Тя се осъществява чрез култивиране на качества. Чрез ежегодния ни конкурс даваме нашия скромен принос към архитектурното образование чрез развитие на качества като конкурсно начало и познание и почит към творчеството на миналите поколения.