Далеч от оптималното ниво остават селският и балнеотуризмът
Г-н Лисев, какво е състоянието на туристическия сектор през тази година? Какви са тенденциите, които отчитате?
- В туристическия сегмент през тази година се наблюдават няколко положителни тенденции. Едната от тях е увеличаване на броя на туристите, включително на броя на чужденците, които посещават България, което е сигнал за повишен интерес към страната. Само през летните месеци около 3.5 млн. туристи са посетили страната, което отбелязва 5.4% ръст спрямо миналата година. Най-голям е ръстът при руските туристи с 13.5%, следвани от немските със 7.7%.
Другата тенденция е за увеличаване на приходите от нощувки, които надхвърлят 213 млн. лв. през август с 8.7% ръст на годишна база.
Какви са стратегиите на инвеститорите в хотелиерския бранш, как тълкувате случващото се в сегмента? Сливанията и придобиванията ли са на дневен ред?
- Последните няколко сделки сочат към висока ликвидност на пазара. Постигнатите продажни цени са високи, което издава, че очакванията към сегмента са за положително развитие въпреки силната конкуренция на пазара. Сливанията и придобиванията в хотелския сегмент се дължат не толкова на стратегия, колкото на сделки, предизвикани от тежка задлъжнялост и/или хотели, придобити от банки кредитори в съвпадение с факта, че очевидно има известна налична ликвидност в местните играчи.
Има ли промяна в модела на финансиране, който инвеститорите използват?
- Не се наблюдава промяна в използвания модел на финансиране на инвестициите. Инвеститорите все още трябва да разчитат на собствени средства, тъй като банките остават консервативни по отношение на сегмента.
Какви са вариантите за преструктуриране на проблемните проекти?
- Има два варианта за преструктуриране на проблемни проекти. При единия трябва да се подобри оперативната дейност на хотела, докато при другия може да се говори за промяна на концепцията, стратегията, позиционирането и не на последно място – ремонт и обновяване на интериора и екстериора. В повечето случаи обаче се налага акционерите и кредиторите да поемат определена загуба, за да се даде възможност за нов живот на проекта.
Какъв би бил успешният продукт в туристическия бранш? Къде има неизползвани ниши?
- В момента е добре развит масовият туризъм по Черноморието, като ол инклузив пакетите привличат все повече чужди туристи. Далеч от оптималното ниво остават селският и балнеотуризмът. Зимните ни курорти също имат голям потенциал за развитие. Ако се използва докрай целия потенциал от природни и културни ресурси, с който България разполага, може да се промени имиджът на страната като дестинация на масов туризъм, което би спомогнало за разрушаване на ясно изразената сезонност в потреблението извън активните летен и зимен сезон.
Кои ще са по-значимите проекти, които се очаква да излязат на пазара през следващата година?
- Водят се преговори по няколко проекта, но все още нищо конкретно не може да се каже по тях.
Промени ли се профилът на туриста през тази година? Беше отчетен интерес от страна на чужденците към закупуването на градски имоти. Има ли достатъчно подходящи обекти по морските градове, които да отговорят на това търсене?
- Има комплекси, които представляват интерес предимно за чуждестранни туристи, и такива, които са в процес на изграждане в момента.
Каква трябва да е ролята на държавата, сдруженията и туроператорите в развитието на сектора?
- За успешно развитие на туризма ролята на държавата трябва да се ограничи най-вече до това да се осигури подходяща инфраструктура, както и да се осигури удобен и достъпен транспорт. Опазването на природните богатства също трябва да е приоритет. Наличието на програма за стимулиране на селския и екотуризма също трябва да е един от приоритетите на държавата.
Какви стимули са необходими за привличане на нови инвестиции? Какви са най-често срещаните проблеми пред инвеститорите?
- Необходима е сериозна работа по инфраструктурата в страната, както и подобряване на обслужването и наличието на квалифицирана работна ръка, за да се стимулират инвеститорите.
Българските или чуждите инвеститори са най-активни в туристическия сектор?
- Има изявен интерес и от български, и от чуждестранни инвеститори за имоти и бъдещи проекти в страната, така че не може да се каже кои са по-активни.
| Ако се използва докрай целия потенциал от природни и културни ресурси, с който България разполага, може да се промени имиджът на страната като дестинация на масов туризъм, което би спомогнало за разрушаване на ясно изразената сезонност в потреблението извън активните летен и зимен сезон. |
| Спад в цените на нощувките в Източна Европа отчита докладът на CBRЕ През последните 4 години пазарът в Централна и Източна Европа традиционно отбелязва юни като най-силния си месец по отношение на заетост и цени на нощувките. Нивата на заетост и през тази година отчитат ръст с 3.3% на годишна база, но цените в региона отбелязват спад с 4.4%. Най-силно този спад се усеща в полската столица Варшава. Трябва да се отчете обаче фактът, че данните се изготвят на годишна база и сравняват показателите от месец юни 2012 с тези от юни 2013 г. Миналата година Варшава беше един от градовете, които привличаха туристи заради Европейското първенство, така че тазгодишният резултат по-скоро връща ситуацията в хотелиерския сегмент там към нормалните й нива. Въпреки трудната икономическа и политическа ситуация, страните в южната част на континента отчитат тенденция на подобряващи се показатели от началото на годината. През юни 2013 г. е отчетен ръст на приходите от стая с 4.8%, който се дължи на двата основни фактора – по-добри нива на заетост и цени на нощувка. С това южните държави се нареждат на челни позиции по ръст на показателите, определящи развитието на хотелиерската индустрия в Европа. |