На 23 септември заедно с откриването на учебната година в Лесотехническия университет беше прерязана лентата и на обновения библиотечно-информационен център. Ръководител на четиригодишния проект е чл.-кор проф. арх. Атанас Ковачев, доктор на архитектурните науки, който е наш събеседник по двете теми.

Проф. Ковачев, как печелите интереса на кандидат-студентите към вашия факултет?
 - Университетът има 6 факултета, аз съм декан на факултет "Екология и ландшафтна архитектура". Факултетът има 2 специалности - екология и опазване на околната среда и ландшафтна архитектура. Ландшафтната архитектура е локализирана единствено в нашия университет и е уникална за България специалност с над 60-годишна история. Тя не се разрои през годините в други ВУЗ-ове. Включва биологични и технически дисциплини и изисква изключително голямо разнообразие от подготвени хабилитирани кадри, което вероятно е спряло други университети да разкрият такава специалност. При нас се подготвят специалисти, които боравят с живия растителен материал и създават това, което е красивото в заобикалящата ни среда. Интересът винаги е бил голям и тази година като цяло университетът запълни почти всички места, въпреки че годината беше изключително тежка. Тя е тежка за България поради демографският срив, започнал от 70-те години на миналия век, и поради неголемия брой завършващи абитуриенти, около 10% от които заминават в чужбина, а 10-15% не издържат матурата на първото явяване.
За България като цяло броят на кандидат-студентите намалява. В този смисъл е истинско геройство и всеки университет се стреми да спечели и последния студент, като запълни бройките, които има по държавна поръчка. Положихме усилия през годината, направихме много срещи с гимназии, които изучават подобни дисциплини, да експонираме в най-добра светлина специалността и университета.
Ние приемаме по държавна поръчка 40 студенти по екология и 50-60 студенти в ландшафта архитектура - нашите места са запълнени. (Допреди десетинагодини приемахме 20-30 студенти по ландшафтна архитектура.)

Къде работят сега завършилите ландшафтна архитектура?
 - Смятаме, че основната част от тях работят в проектирането, т.е основно в частни фирми. Те създават проекти на зелените системи, елементи на зелените системи, интериорно озеленяване, благоустрояване на градската среда. Всеки обект – мол, болница, жилищен комплекс, ще е "сух и безжизнен", ако няма живия материал – растителността. Ефектната растителност, доброто й поддържане дават облика на красивата архитектура.
Интересът е голям и независимо от финансово-икономическа криза, която изпитва страната, независимо от по-малкия брой абитуриенти ние успяваме да запълним държавната поръчка.
Нашите студенти работят също и в общините – в "Зелена система" в София и в службите по озеленяване в други градове. Една немалка част се занимава с производство на растителен материал. Сега има интерес и към развиване на паркови пространства. Наши студенти работят в десетки страни в света. Качеството на образованието ни се запазва и е на високо ниво, успяхме да запазим и традициите.
Ландшафтната архитектура е само магистърска степен, докато от специалността "Екология" излизат бакалаври, като има 3 магистърски програми: селищна екология, възстановяване и опазване на околната среда и екологичен туризъм.
Дори и в други университети в България (над 10) да се обучават еколози, Лесотехническият е първият ВУЗ,който започва подготовка на бъдещи еколози в далечната вече 1973 г. като специализация към специалност "Горско стопанство", и се наричаше опазване на околната среда. Така че по тези две специалности в нашия университет имаме дългогодишни традиции и тук са работили известни наши учени. Имаме и трета степен на обучение във факултета – докторантура.

Какъв е интересът към докторантурите?
 - През последните години интересът е голям. Моето обяснение като учен е, че донякъде кризата подейства изтрезняващо. По време на бума на строителството 2006- 2008 г. студентите си намираха работа още във втори и трети курс - фирмите ги грабваха, защото им трябваха специалисти по озеленяване, а студентите искаха бързо да видят плода от своя труд. Когато обемът на проектиране и строителство намаля, студентите се върнаха в залите и ги напълниха. И интересът към научната работа се върна. Беше време, когато трудно намирахме кандидати за докторантура, а сега за едно място се борят 6-8 ландшафтни архитекти. Поне половината от тях стават за докторанти, но ние не можем да ги приемем. Затова пък ги насочваме към така наречената самостоятелна докторантура - разработват самостоятелно теза, когато подготвят съществена част от дисертацията, се явяват пред катедрата и след обсъждане, ако преценим, че работата е десертабилна, ние ги зачисляваме, не прекъсваме този стремеж към научна работа.

Обучавате ли задочно ландшафтни архитекти?
 - Задочно обучение нямаме. То не е подходящо за ландшафтна архитектура, в която има ежедневно проектиране. Моето мнение е, че специалността не е подходяща и за дистанционното обучение - компютърът помага, но не може да роди идея. За нас е важен живият контакт между студента и преподавателя.

Увеличавате ли таксите за обучение през тази година?
 - Академичният съвет взе решение да не ги увеличава. Таксата за редовно обучение на ландшафтна архитектура е 330 лв. държавна поръчка и 1127 лв. платено обучение. За екология държавната поръчка също е 330 лв., а платеното обучение също 1127 лв. По-големи са таксите за специалностите "Растителна защита" и "Ветеринарна медицина".
Всяка година при нас се обучават около 3000 студенти, а годишният прием в целия ВУЗ е 750 души.  Уникална за България е и специалността "Горско стопанство". През деветдесетте години на миналия век се взе решение да се възроди подготовката на студенти по ветеринарна медицина в София и в частност в Лесотехническия университет, сега в нея имаме обучение и на английски език през петте години на обучение. Тя е и най-скъпата специалност, защото за учебния процес е необходимо закупуването на много материали.

От кои средни училища е потокът от вашите кандидат-студенти?
 - Интересът към нашите специалности се формира в горните класове на гимназията. Наш голям контингент са паралелките от професионалните гимназиипо паркоустрояване и ландшафтно устройство. Ние поддържаме връзка с над 50 гимназии в страната. Извършваме предварителна работа. Ежегодно през април правим ученическа и студентска конференция в базата ни в Юндола. Това е добра форма за приобщаване на кандидат-студенти.
Имаме две бази – освен тази в Юндола с иглолистни гори имаме база и в Бързия – за шириколистни видове. В тях се провеждат учебните практики на студентите. Те са и почивна база за нашите преподаватели.
Пак искам да кажа, че нивото на обучение на нашите студенти е много високо и затова успяваме да запълним местата за обучение. Много високи са и оценките ни от Агенцията за акредитация на специалностите – тази година специалност ландшафтна архитектура получи 9.66 при максимална 10, екология и опазване на околната среда – степен бакалавър и магистър 9.42, а докторантската програма по екология - 9.67. Това са изключително високи оценки. Те ни радват и задължават. Очакваме в най-скоро време да завърши оценката за докторантската програма  "Озеленяване на населените места и ландшафта" за специалност "Ландшафтна архитектура" с надежда също за висока оценка – без излишна скромност смятам, че имаме определени успехи, които експонирахме пред експертната група на Националната агенция за оценка и акредитация.

Интервюто взе Милена ВАСИЛЕВА