Инж. Чайков, как оценявате ефекта от традиционната вече национална конференция по пътища? Какви цели изпълнява тя?
- За мен ползата от такива форуми е изключителна. Този форум специално е място, където се събира експертният потенциал на страната по ключови проблеми. Опитът от предишните конференции показва, че на форума се обменят важни идеи за бранша и се вземат важни решения. Очаквам положителни рeзултати и от тазгодишната конференция.

Какво е мястото на кръговите движения в града и в извънградските територии?
- Доколкото темата на миналата конференция беше за пътната безопасност, акцентът върху кръговите кръстовища се явява нейно продължение. За всички експерти е ясно, че кръговите кръстовища подобряват безопасността на движението, защото осигуряват безконфликтни пресичания. Най-силният пример в България е кръговото кръстовище в Бяла. Сами знаем какво се беше случило там, преди то да бъде построено, и колко се промениха нещата след изграждането му. България има множество критични точки от гледна точка на безопасността на движението. Очаквам в хода на обсъжданията експертите да потърсят формите и начините кръговите кръстовища да се прилагат в по-голям мащаб в България. Одитите по пътна безопасност набират сила, този процес ще продължи, следват и инспекциите по пътна безопасност.

Търгът за одити по пътна безопасност на новоизградените магистрали по ОП "Транспорт" не наруши ли изискването те да бъдат лицензирани?
- Имаше въпроси по темата, имаше и отговори на АПИ, включително и преди времето на постъпването ми в длъжност. Агенция "Пътна инфраструктура" е длъжна да се съобразява със Закона за обществените поръчки. Съществува известна колизия между условията по търга и наскорошното лицензиране на одитори по пътна безопасност на УАСГ. В сдруженията - участници в търга, има много български експерти. Необходимо е да минем такъв транзитен период по отношение на одиторите за пътна безопасност.

Каква е стратегията за развитие на пътния сектор през новия програмен период? Колко са европейските средства за пътищата по ОП "Транспорт и транспортна инфраструктура" и по ОП "Региони в растеж" за 2014 - 2020, кои са проектите?
- Експертната група на Световната банка представи подготвената Стратегия за развитие на пътната инфраструктура на България до 2020 г., която се съгласува. Тя е ключов документ - ЕК няма да разреши отпускане на средства за проекти, без България да разполага с такава стратегия.
За оста за пътищата по ОП "Транспорт и транспортна инфраструктура 2014 - 2020" са предвидени около 750 млн. евро заедно с националното съфинансиране. Това означава реализиране само на лот 3 на магистрала "Струма", а изграждането му е изричното условие на ЕК за финансиране и на останалите лотове от аутобана – 1, 2 и 4, поради изискването за хомогенност на участъка от София до гръцката граница. Водят се разговори за увеличаване на националното съфинансиране, за да се включат в програмата допълнителни обекти. Това обаче е предмет на бюджетната процедура, която предстои.
За АПИ и Министерството на регионалното развитие големите инфраструктурни проекти за 2014 - 2020 са: Видин – Монтана, Мездра – Ботевград, за да осигурим завършване на коридор 4, Калотина – София, магистрала "Хемус" и тунелът под Шипка - възможност за продължаване на обхода на Габрово, който се строи в сегашния програмен период.
По ОП "Региони в растеж 2014 - 2020" ще има част "Пътища", но финансовата рамка все още се изяснява. Засега средствата ще са по-малко от тези за периода 2007 - 2013 (500 млн. лева). Подготвили сме индикативен списък с проектите от І, ІІ и ІІІ клас пътища, свързани с ТЕN-T мрежата, те представляват по-дълги участъци, по които ще трябва да доказваме трафик. Такива направления за рехабилитация са частта от прохода Петрохан в близост до София (завършването на монтанския участък предстои през октомври), на София – Пловдив, приоритетни ще бъдат и отсечките в Северна България.

Темата за поддържането на пътищата остава актуална. Какви средства са необходими на година за текущи ремонти, за рехабилитация и реконструкция?
- Основната ни цел е да инвестираме наличния ресурс максимално ефективно. Водим разговори: за увеличаване на бюджетния ресурс за поддържане на пътища, процент от акциза върху горивата да се разпределя в АПИ за пътища. По решение на министъра на регионалното развитие Десислава Терзиева АПИ изготви тригодишна ремонтна програма за около 700 км пътища ІІ и ІІІ клас за 250 млн. лева, които следва да се отделят от бюджета. Целта е хомогенизиране на пътната мрежа: завършване на цели направления, участъци от които са били рехабилитирани; пътища, в които над 20 години не е инвестирано; и др.
За да поддържаме добре републиканската пътна мрежа от 20 хил. км при годност на един път 10 години, трябва да рехабилитараме или да правим среден ремонт на около 2000 км на година. Ако приемем, че цената на километър рехабилитация е 300 хил. лв, на година ще са ни нужни 600 млн. лева. Ако се стигне дотам, че бюджетът може да си го позволи, това трябва да бъде трайна политика всяка година, защото 10-те години минават като миг и времето на следващия ремонт идва много бързо. На този етап мисля, че това не е възможно.

Необходимо ли е създаването на специална система и институция за поддържане на магистралите?
- Не е нужно, защото досегашната система се е доказала. Ако някога се премине към друг тип на поддържането им и въвеждане на някакъв вид тол системи, тогава може да се мисли по този въпрос.

На какъв етап е изпълнението на пътните проектите от 2007 -2013 по двете оперативни програми? Какви са шансовете Северната скоростна тангента да бъде изградена през този програмен период?
- Строителството на двата лота на магистрала "Марица" вече е по-интензивно, работим и по 9-те км, които се финансират от държавния бюджет - от края на лот 2 до началото на граничния преход с финансиране от Световната банка, който ще бъде завършен до края на октомври. Следващото лято от София до Свиленград ще се пътува по магистрала.
Лот 2 на "Струма" е пред разрешение за строеж. Въпреки забавянето на лот 4, включително и по обективни причини, изпълнителят увери, че ще мобилизира ресурса си и до следващото лято ще завърши участъка.
До края на октомври завършваме директното трасе Кърджали – Подкова.
Вторият участък от обхода на Габрово чака разрешение за строеж, по първия участък, което е за рехабилитация, се работи. Направихме първа копка на обхода на Монтана, по обхода на Враца се работи.
Строи се първата част на Западната дъга на софийския околовръстен път, за втория участък процедурата е прекратена, предстои обявяване на нова. Северната скоростна тангента е на етап обсъждане и довършване на апликационната форма с JASPERS, чака се решение на ВАС за избора на изпълнител, имаме готовност да стартираме отчужденията. Ще се справим със Северната скоростна тангента през този програмен период.

Интервюто взе Милена ВАСИЛЕВА