Темата за съвременната летищна инфраструктура и интеграцията й в градската среда е свързана с движението. Светът и движението пък са свързани в едно цяло - ние опознаваме света, движейки се в него, казва арх. Ивайло Мишев.
През последните години са построени много нови жп гари и са реконструирани съществуващи. От точки за свързване те постепенно се превърнаха в транспортни хъбове и нови градски центрове. Сега железопътните гари се интегрират в градската тъкан.
Защо и как – в интервюто с арх. Ивайло Мишев

Арх. Мишев, как се проектира нов пътнически терминал? Как започна вашата работа по терминалите на Варна и Бургас? Какъв е вашият опит в проектирането на такива съоръжения?
- Проектирането на нов пътнически терминал е едно огромно предизвикателство поради факта, че става въпрос за високотехнологична сграда, която функционира като един организъм. Конкретно за терминалите Бургас и Варна всичко започна с покана от страна на "СавантЕлбул" да станем български партньор на английската фирма "Паскал и Уотсън", автори на концепцията за двата терминала.
По отношение на предишен наш опит до този момент бяхме спечелили 2-ро място на конкурса за "Аерогара Пловдив", участие в конкурса за нов терминал – Рига (влязохме в последните 10 проекта от 120 участници) и най-вече проектирането на Нов международен терминал А1- Казан, Руска федерация, съвместно със "СавантЕлбул", въведен в експлоатация през ноември 2012 г.

Кое е типичното при проектиране на пътнически летищен терминал - заданието на инвеститора, основните направления - пътникопотоците, сигурност, подходи и разположение на терминала?
- Същността на всеки пътнически терминал е обработката на пътниците и те са определящи при проектирането му: техния вид, брой, културен и социален статус. Дори наглед първостепенни въпроси като сигурността и изискванията на инвеститора са производни на пътникопотока, който ще обслужва сградата. Тук се появява и неизменната функция на архитекта – да усети нуждите и общите впечатления на тази разнородна група от хора и да ги претвори в бъдещата сграда.

За терминалите във Варна и Бургас - кои са основните интересни и по-специфични продукти и доставчици в области като фасадна система, настилки, осветление, климатизация, системи за сигурност, пожароизвестяване, пожарна безопасност, димоотвеждане?
- Характерен елемент за екстериорното оформление са остъклените фасади на салона за чек-ин (откъм паркинга) и салоните за заминаване (откъм пистата). При тях остъкляването е отдръпнато навътре от равнината на конструкцията, която е изявена в екстериора и върху нея са окачени вертикалните слънцезащитни елементи.
В зоната за заминаване е акцентирано върху магазините и заведения за хранене, които в последните десет години се превръщат в основен композиционен елемент на летищните терминали по света.
Акцент в залата за получаване на багаж са цветните изображения върху стъкло по цялата дължина на стената (около 72 метра) с изображения на слънчогледи за Варна и рози за Бургас.

Кои са най-съвременните решения, които се прилагат?
- Специфичното тук е високата степен на автоматизация и съчетаването на всички системи (за обработка на багаж, пътническа информация, сигурност, пожарозивестяване, сградна климатизация...) в общ "сграден организъм" и управлението им от едно място.
Друг основен момент е сигурността на пътниците, на която се отделя все по-голямо внимание, подобрявайки както пасивната, така и активната сигурност на пътника.

Концепцията за двата терминала е изработена от английски архитекти. Каква е ролята на българските проектанти?
- Проектите за двата терминала бяха разработени в тясно сътрудничество между английския и българския екип. Съществена роля имаше опитът и желанията на инвеститора като един от най-големите европейски оператори на летища.
От техническа гледна точка проектът беше разработен на база подробно задание, предишни проучвания (включително проведен архитектурен конкурс) и генерален план за двете летища. В концептуална фаза водещи бяха английските проектанти, а във фаза идеен и след това технически проект -  българският екип.

Една от основните разлика между терминалите във Варна и Бургас е дизайнерското решение. Кой е автор на дизайна и каква е концепцията?
- Както вече споменах, автор на концепцията и първоначалния дизайн е английската фирма "Паскал и Уотсън". Основното на тази концепция е терминалите да бъдат близки по вид, като във всеки от тях е вградено нещо характерно от региона, в който се намират:
* Варна - с характерен жълт цвят на елементи от фасадата и слънчогледи в зала "Пристигащи", визирайки слънчева Добруджа
* Бургас - решен в червено и много рози в залата за пристигащи - Долината на розите

На какви изисквания трябва да отговаря сграда от такава категория?
- Летищните терминали са първа категория според българското законодателство. Практически подобни сгради отговарят на европейските и международните строителни стандарти, без това да е нормативно необходимо. Водещи и специфични стандарти обаче си остават тези на ICAO (International civil aviation organization) и IATA (Международна асоциация за въздушен транспорт). Освен тях, разбира се, са от изключително значение и мерките за намаляване на експлоатационните разходи - ток, вода, енергия, чрез използване и вграждане на нови решения, системи и материали.

Има ли новости в технологичните решения, които за първи път се прилагат в България?
- Новост за България са системата за сигурност, отговаряща на бъдещите международни стандарти и максимално ефективната обработка на пътниците и техните багажи.

Какво беше взаимодействието с инвеститор и строителна компания?
- Инвеститор и строител винаги е необходимо да работят в тясно сътрудничество с оглед най-добрата реализация на одобрения проект.

Каква е вашата оценка за двата терминала в сравнение с другите подобни на Балканския полуостров?
- Двата нови терминала във Варна и Бургас поставят нов стандарт по постигната ефективност на обработка и качество на обслужване на пътниците не само на Балканския полуостров, но и при сезонните летища в световен мащаб.

Да се обърнем към другата част от нашата тема - гарите. Каква е ролята на градоустройствените изисквания, свързани със създаване на приемно здание на централна жп гара?
- Ролята на градоустройствените изисквания и разработки са от най-съществено значение при проектиране на жп гари, защото те определят всичко съществено, върху което трябва да се стъпи при изготвянето на самия проект - трафик, подход, връзка с населеното място и други видове транспорт, издигането му в интегриран транспортен възел и т.н. На базата се определя и архитектурният облик, който при всички случай следва да бъде запомнящ се и който се превръща в един от символите на съвременния град.

Каква е основната роля на транспортната функция като определящ фактор?
- Равни условия за достъп до обществени услуги и хармонизиране на условията за постигане на лоялна конкуренция. Елиминиране на тесните места в инфраструктурата. Управление на последствията от процесите на глобализацията. Добре изготвената и реализирана транспортна схема допринася за повишаване на качеството на човешкия живот. Нова философия на интеграция на транспортен и търговски център.

Какво е мястото на архитектурата?
- В развитието на градската среда архитектурата заема водещо място. Тя е тази, която балансира различните и взаимно изключващи се изисквания и възможности и ги материализира в изграждащата се градска тъкан. Архитектурата е тази, която прави градската среда хармонична, функционална и красива.

Можете ли да коментирате конкретната ситуация в София и развитието на проекта?
- Моето мнение по отношение на възлагането на "Реконструкцията на Централна гара и прилежащо пространство" като инженерингова поръчка е огромна грешка, тъй като няма изготвен идеен или технически проект с технически спесификации и бюджет, което ще доведе до едно евтино строително решение без запомнящ се архитектурен облик.
Считам, че е недопустимо ключови архитектурни ансамбли в София да се решават по такъв елементарен начин.

Кои са добрите примери - от България, от региона, от света?
- С непрекъснато нарастващото значение на железопътния превоз и все по-голямата необходимост от мобилност на хората окологаровите райони започнаха да се превръщат в своеобразни градски или междуградски транспортни хъбове, обединяващи в едно жп, автобусен и метротранспорт за различните градски дестинации.
Един от първите добри примери в тази посока е централната жп гара в Берлин. Тя е смятана за една от най-големите жп гари в Европа за международен, регионален и местен транспорт.
Успешен пример е и новата централна жп гара на Виена, която е и най-мащабният проект за градска ревитализация в Централна Европа в момента.
Към момента София и България изостава от добрите световни примери. С изграждането на новия метродиаметър и свързването на линиите на метрото с Централна жп гара е стъпка към интегрирането на жп транспорта в градската тъкан и линиите на градския транспорт, но тепърва нашата столица ще трябва да мисли и да работи в посоката на ревитализация на окологаровите райони.

Интервюто взе Николай ТОДОРОВ