Кои са предизвикателствата при изпълнението на два подобни мащабни проекта, което се извършва паралелно?
- Международният екип от специалисти, който беше в основата на изграждането и паралелното строителството на двата обекта, от една страна, и вносът на голяма част от материалите и оборудването, от друга, бяха основните предизвикателства при изпълнението на двата терминала.
 
Кое е специфичното при реализацията на един подобен проект от гледна точка на финансирането, проектната готовност и сроковете за изпълнение?
- При такива големи проекти, за да има прогрес и за да се приключи навреме, най-важното е навременното финансиране. Когато времето е много ограничено, както беше в нашия случай, това се оказа един от ключовите моменти.
От друга страна, бих искал да обърна внимание, че нашият договор е EPC, което означава, че ние сме задължени не само да построим сградите, но и сами да подготвим предварително проектите, които бяха създадени въз основа на предоставения от възложителя технически проект. Освен това проектите трябваше да обединяват стандартите и изискванията на Международната асоциация за въздушен транспорт и на възложителя - "Фрапорт туин стар еърпорт мениджмънт" АД ("Фрапорт").
 
А по отношение на избора на подизпълнители и доставчици, избора на материали и системи, организация на работата?
- За да се изпълнят изискванията по договор за всички материали, проекти и оборудване, бе необходимо предварително одобрение от възложителя, което включваше предварително селектиране, представяне и след одобрение се предприемаха стъпки по поръчка, доставка и използването им на обекта. Бих искал да обърна специално внимание на факта, че целият този процес по одобрение, доставката с необходимото качество и в срок, с ограничено време и финансов ресурс, беше невъзможно без неимоверните усилия на всички колеги.
По мое мнение човешкият фактор е ключов за успеха на всеки проект.
 
Кои са най-съвременните решения, приложени в двата нови терминала?
- Можем смело да заявим, че цялото специално оборудване като системата за обработка на багаж, системите за сканиране на багаж и пътници са произведени по последните постижения на технологиите.
Споменатите системи са купени от Германия и фирмите производители са партньори на ЪДЖЕ ИЧТАШ и в други проекти. От друга страна, някои други системи, като системата за управление на сградата, информационната система и др., са разработени по изисквания на "Фрапорт", които са оборудвани с последните технологии и ще работят в синхрон със съществуващите системи на старите терминали.
 
Бихте ли представили поотделно участниците в консорциума с по-няколко думи – от гледна точка на минал опит, ролята им в изпълнението на обектите, бъдещи планове?
- Това е първият проект на нашия българо-турски консорциум, който беше създаден специално за построяването на двата нови терминала на летище Варна и летище Бургас.
Бихме искали да отбележим, че и двете страни имат сериозен опит при летищни проекти. ЪДЖЕ ИЧТАШ са завършили проекти - летище Анталия, летище Зафер и  летище Орду-Гиресун, като изграждането на летище Санкт Петербург - Пулково е към своето приключване. От друга страна, българският партньор TIE завършва изграждането на летище Казан в Русия. Така техният опит в тази област е голям плюс за нашите проекти във Варна и Бургас.
Конкретно в нашия проект "Техноимпортекспорт" АД (ТИЕ) беше страната, отговорна за строителните работи като бетон, изкоп, стоманена конструкция, фасада, покрив, интериорните архитектурни работи и др. От друга страна, турският партньор ЪДЖЕ ИЧТАШ имаше задължението да изпълни електромеханичните работи като тръбопроводи, окабеляване, доставка и монтаж на системата за обработка на багаж, системите за скрининг и др.
Тези две дружества обединиха своите сили и опит и продължават да работят под името Консорциум ТИЕ-ИЧТАШ.
 Аз лично мисля, че благодарение на усилията на екипите на двата партньора и тясното сътрудничество помежду им ние успяхме успешно да приключим тези два обекта от изключителна важност за развитието на туризма в България, като се надявам да имаме възможност да продължим нашата съвместна работа и в бъдеще.

Интервюто взе Силвия ЦЕНОВА