Арх. Михов, с какво са свързани предизвикателствата при проектиране на нова сграда, реплика на паметник на културата, за нуждите на училище като част от архитектурното наследство на модерния град?
- Най-напред ще уточня, че репликата представлява точно копиена някакъв оригинал. Разграничителната линия между фалшификат и реплика е доста крехка и затова точното възпроизвеждане би следвало да се използва само в много специални случаи. Особено ако става въпрос за цели сгради. Възстановката е донякъде оправдана при загуба на ценен архитектурен обект вследствие на природно бедствие – пожар или земетресение например. Или ако технологични причини и съображения за сигурностналагат разрушаване и веднага след това възстановяване на сграда, притежаваща културно историческа стойност. Възпроизвеждането на цялостни образи от далечното минало е характерно по-скоро за градовете музеи, а не за модерния град като цяло. Постигането на приемственост чрез реплики на отделни фрагменти от сграда има по-различна философия, но дори и в тези случаи трябва да се подхожда много внимателно и с мярка.
Нужно ми бе това предисловие, за да достигна до един кратък и надявам се ясен отговор на вашия въпрос - най-голямото предизвикателство е свързано именно с избор на подход, осигуряващ емоционалното изживяване на новото и старото като части от една хармонична цялост. Този подход рядко е свързан с директното копиране и е пряко следствие от творческите виждания на автора и спецификата на конкретния случай.
Колкото до училищните сгради, те не са някакво специално изключение в рамките на проблема, който обсъждаме. Имат своите функционални особености, но най-съществено е това, че в тях ежедневно се възпитават млади хора. Това прави работата на архитекта проектант още по-отговорна, като извежда въпроса за отношението към културното наследство на преден план.

Какви са тенденциите при адаптацията на такъв тип сгради?
- Би следвало да разграничим случаите, в които става въпрос за адаптация на стари сгради, от онези, при които се изграждат изцяло нови обекти в среда с историческа и културна стойност.
В първия случай е важно да се съхрани духът на паметника, като промените в него произтичат единствено от новопоявилите се или видоизменени функции. Оттук не следва директно заключението, че е недопустимо тези функции да бъдат маркирани с модерни средства. Съвременният подход ни дава право да подскажем, че сградата е не просто експонат от миналото, а живее с нормите на настоящето. Трябва обаче дебело да се подчертае, че ползването на това право е свързано с изключително висок професионализъм.
Когато става въпрос за ценни архитектурни паметници, конкуренцията  между старо и ново е недопустима и в баланса между тях водещо е първото. Степента на намеса е в пряка зависимост преди всичко от статута на паметника и едва след това от творческите виждания на архитекта.
В другия случай, когато се проектира нова сграда в историческа среда, нещата стоят малко по-различно. За директното копиране на архитектурата на миналото стана дума. Мисля, че подобни тенденции са отдавна отречени.
В България, пък и на други места, имитациите все още се "консумират" с охота от непрофесионалистите. Това ги прави желани за търговски настроените инвеститори, за които превръщането на архитектурата в печеливш лунапарк не е проблем.
За щастие точно при учебните сгради търговските интереси не са водещи, поне у нас. Макар да не е нов, стремежът за постигане на хармоничен контраст между ново и старо е част от съвременния опит в развитието на градовете. Сам по себе си контрастът е силно изразно средство, но точно по тази причина е свързан и със сериозни рискове, особено ако е самоцелен. Когато средата е подчертано историческа, водеща би трябвало да бъде идеята за запазване нейните структурни особености, като новите обеми присъстват сравнително неутрално, без да прикриват своята принадлежност към настоящето.

Кои според вас са държавите с добри практики в това отношение, от които може да заимстваме?
- Понякога директното прилагане на външен опит е не по-малко вредно от копирането на чужда за съвремието ни образност. Отношението към архитектурното наследство не може да бъде константно и е нормално да се влияе от множество регионални особености – културни, исторически, географски и социални. Не случайно в страна като Австрия отделните провинции притежават специфични правила и закони, регулиращи отношението към наследството. По света има много примери, от които бихме могли да се учим, но може би е по-естествено да сверяваме часовника си с европейски страни като Австрия, Италия, Франция.