Арх. Станишев, завърши випуск архитекти и урбанисти 2013 - с какво ще ги запомните, какво е най-характерно за тях?
- Нарастващ интерес към теоретичните и исторически проблематики на архитектурата. Стремеж към визионерски модели на мислене и съответно отдалечаване от чистата прагматика на проектирането. Примерно в нашата катедра "История и теория на архитектурата" се наблюдава небивал прилив на интерес към докторантурите. Миналия месец имахме конкурс за три места с над трима кандидати на място. Това е причинено не само от липсата на проектантстка заетост... Това е рефлексия на по-глобалното усещане за известна тупикова ситуация в архитектурната култура и търсене на новите й хоризонти...

В тази връзка как се променя усещането за духовния и материалния свят на младото поколение?
- 60-те години породиха модата на младостта като специфичен жанр на поведение, модел на мислене... Тогава в следвоенна Европа и Америка се пораждаха новите ориентири на морални и либерални ценности. Поколението на бившите битници и хипита, което днес си отива от сцената, създаде много противоречив модел на един ляволиберален свят, но все пак свят, който имаше своите ориентири. Клинтън бе последният президент от тази епоха...
Текущите поколения търсят алтернативи на този свят, но междиността между моделите – вчерашният и този, който предстои да се очертае като нова перспектива, е това, което се случва днес: опортюнистичен бульон от реакции на случващото се, лишени от матрицата на глобална визия и переспектива. Именно за това характерно за днешното време явление е популизмът. И си мисля, че по тази причина младото поколение търси и работи в по-визионерски плоскости. Т.е. всъщност търсят основите на онзи свят, който ще обитават...

Знаят ли преподавателите какъв е погледът на студентите към света?
- Е, нали сме ежедневно с тях, а и ни засипват с въпроси ...

На церемонията по връчване на дипломите казахте, че архитектурата далеч не е само изкуство за материалния свят - продължава ли красотата да спасява света?
- Известният френско-български хуманист и философ Цветан Тодоров изкара тази сентенция в заглавието на една от последните си книги... Красотата не е спасявала някого в пряк смисъл на понятието, но мечтите на човечеството за един хармоничен и в този смисъл красив свят са винаги били двигатели на еволюцията. Днес хората се опасяват и дори считат за нещо неприлично да се говори за идеологии, сякаш самата идеология е мръсна дума... Но тези хора разчитат само на късата си памет, визирайки негативните утопии на 20 век. В действителност идеологиите са абсолютно необходимо организиращо начало на всяка обществена формация. От Платон и неговата "Държава" до анархизма на 19-20 век – всички модели са идеологични. Без идеология нямаш хоризонт, без идеология хората се превръщат в себични единици, затворени в своите микросветове, заети от едно безсмислено репродуциране - една антиутопия, описана доста зашеметяващо в един от последните романи на Мишел Уелбек...

В тази връзка каква е философията на новия свят и как тя се отразява в материалната култура и изразява в архитектурата?
- Днешната архитектура идеално отразява единствено състоянието си на объркване и на търсене.

Отново към университета - след като младите се променят, как се променят преподавателите и преподаването?
- В последните десетилетия в Европа все по-често студентските активности формират нови модели за образователни акции, в които студентските общности играят активната роля. Това са т.нар. работилници, пленери и пр. Ежегодните тематични фестивали на Eвропейска асамблея на студентите по архитектура (ЕАСА) са една от силните прояви на тази тенденция. Тези събирания - участвах в две от тях като тютор (лидер на уоркшоп) – са много твърдо организирани. В тях преподавателите и тюторите минават няколко сита на селекция. Накрая спечелилите участието си уоркшоп проекти се излагат и "търгуват" на студентската борса на участниците в ЕАСА. Тюторите, избрани да се състезават, се опитват да привлекат максимален брой участници в своите проекти. Прилича малко на античен пазар на роби, които гледат да заинтригуват и да въвлекат студентите, да ги направят свои последователи... Има и много други подобни студентски инициативи. Тези експериментални форми са търсене на нови образователни модели в класическите университети. Но нали знаем, че най-консервативните структури в едно общество обикновено са армията и академията...

Какви са според Вас най-големите промени в архитектура (и урбанизъм) по широкия свят - на запад и изток?
- Най-интересното случващо се в архитектурата и за професионалисти, и за публиката е състоянието на очакване, интерес към това какво ще се случи оттук нататък. В крайна сметка на този въпрос никой не може да отговори може би защото днес ги няма тези хоризонти и перспективи, в които се вглеждахме преди и които бяха общи за нас – както казва Ф. Маки, и в които вярваха толкова много хора. Хоризонтът на бъдещето е много по-близо до нас. Днес той опасно се е приближил към настоящия момент и ние като че ли живеем в един още по-затворен във времеви граници свят, отколкото сме живеели по-рано. Това е свят, който Бодрияр нарече "вечно настояще"... Докато траеше икономическият бум в началните години на 21 век всички ние бяхме захласнати от стоварилата се работа. Сега се оглеждаме в един ужасен и объркан свят, който сами си построихме. В архитектурната област Рем Колхас - който стана новият куратор на Венецианското биенале - задава съвсем правомерен въпрос: как стана така, че в началото на 20 век имахме страшно плодотворен архитектурен живот с много национални школи и архитектури, а днес строим едно и също във всички точки на планетата? Това си е чисто ентропийно развитие..
Ясно е, че е време да се преразгледат основите на професията и по-широкото – на устройство на света, в който нашите деца ще живеят. В края на краищата не е вярно, че света, в който живеем, сме наследили от предците ни, по-скоро временно го ползваме като заем от нашите внуци... Не случайно Колхас е определил следващата тема на архитекурното биенале във Венеция като Fundamentals - тотално преразглеждане на основите на модерната архитектурна традиция.