Г-н Иванов, какво се промени във водния сектор след нашия разговор през ноември 2012 г. по отношение на основните проблеми на ВиК дружествата в България и в сектора?
- Трудно е за няколко месеца основните проблеми в отрасъл ВиК и водния сектор като цяло да бъдат решени, защото те са следствие на недалновидна политика, водена с години.
Основното събитие, което се случи през периода и което задължително трябва да отбележим, е приемането на дългоочакваната Национална стратегия за управление и развитие на водния сектор като цяло. Това е един документ, който би следвало да движи сектора в желаната посока на умно използване на водните ресурси и безкомпромисното им опазване от замърсяване. Стратегията дава основната насока, но тепърва предстои много работа, за да бъде тя работещ документ.
Трябва да отбележим и старта на истинските реформи в отрасъл ВиК, който аз считам, че бе даден с началото на изпълнението на проекта на МРРБ с финансиране по ОП "Околна среда". Обезпечаването на този проект с европейско финансиране беше много силен ход на ресорното министерство, защото това ангажира всяко правителство да го изпълни докрай. Успешното му приключване ще е допълнителен довод в преговорите с Европейската комисия за следващия програмен период.
За съжаление не трябва да подминаваме и факта, че през последните месеци репутацията на един от основните фактори в отрасъл ВиК – ДКЕВР, бе тотално срината пред обществото, което неизбежно ще даде отражение върху нормалното функциониране на ВиК операторите в краткосрочен план. Случващото се не е изненада за мен, защото при участието ми на обществени обсъждания, организирани от ДКЕВР, многократно изразявах мнение, че комисията е един администратор на недобре изработена нормативна уредба. Сега виждам, че и редица политици споделят това мнение, но, изглежда, това бе осъзнато едва след като потребителите изразиха своето недоволство по най-явен начин.

Ще се окрупняват ли ВиК дружествата?
- Очевидно с настъпилите политическите промени този процес се отлага за неопределено време. Това обаче не трябва да ни притеснява особено, защото окрупняването не трябва да е самоцел, а средство за постигане на добри резултати, т.е. подобрение на услугите, предоставяни от ВиК операторите.
Ако държавата води системна политика, спазва строга дисциплина и не субсидира по неясни критерии закъсалите малки и големи ВиК оператори, окрупняването ще се случва по естествен път.
Явно е, че окрупняването дава повече мощ и финансова стабилност, но не трябва да подценяваме факта, че по-малките структури са по-гъвкави и фокусирани в своите клиенти.
При нас окрупняването е на дневен ред основно защото се нуждаем от свежи финансови средства, а банките и частните инвеститори са склонни да ги отпускат на по–големи структури. То води и до икономии от мащаба, които обаче към момента не са оценени напълно.

Как могат да бъдат решени проблемите с неосчетоводената вода - несъбираемите вземания на цели блокове и големите технологични загуби? Какъв е световният опит?
- В този въпрос откривам два от основните проблеми на отрасъл ВиК – големия обем неотчетени водни количества и ниската събираемост на задълженията на клиентите. Те са взаимно свързани, но тяхното решение е различно.
По отношение намаляването на неотчетените водни количества може да се говори много, защото това е цяла наука, но аз бих обобщил с няколко думи – системен подход, обезпечен с финансови средства и подготвени специалисти.
БАВ полага усилия, за да подпомогне ВиК операторите в този процес, като организира всяка година през ноември международна конференция на тази тема. Тази година организираме и национално състезание за откриване на течове. То ще се състои в Стара Загора, като преди неговото откриване по инициатива на заместник-министъра Добромир Симидчиев ще бъде излъчена постоянна работна група от специалисти, която да консултира всички ВиК оператори по този проблем, като отсява и разпространява добрите практики.
По отношение събираемостта основното е прозрачност. Убеден съм, че ако хората, които ползват услугите, знаят за какво точно се използват парите им, ще са много по-склонни да плащат, а върху тези, които не искат да плащат, ще падне общественото недоволство. Не трябва да подценяваме и факта, че средствата на хората са ограничени и когато трябва да избират на кой доставчик на комунални услуги да ги дадат, ВиК дружествата са последни в списъка. Причината е тежката, почти невъзможна процедура за прекъсване на нередовни клиенти на ВиК услуги, докато това не е така при другите услуги.
Няма да ви убеждавам, че е крайно време да бъдат отпуснати социални помощи за заплащане на ВиК услуги. Не съм срещал човек, който да е на обратното мнение, но това не се случва по неразбираеми от мен причини.

Как функционира центърът за обучение на БАВ?
- Мисля, че центърът все повече навлиза в отредената му роля да бъде желан партньор от ВиК операторите за повишаване квалификацията на техните служители. Вече бяха проведени три курса и участниците в тях дадоха много висока оценка. Темата на проведените курсове беше пречистването на отпадъчните води, но в момента се подготвят курсове и по пречистване на питейните води, управление на водопроводната мрежа и други.
Имаме запитвания дори и от чужбина за провеждане на обучителни курсове. Нашата основна цел е да изградим система, която да гарантира на всеки служител във ВиК отрасъла постоянното опресняване на знанията му и повишаване на квалификацията и това да е обвързано с по-доброто му заплащане.

Вие бяхте в САЩ по покана, какъв опит можем да ползваме?
- Да, бях поканен от посолството на САЩ да се включа в така наречената програма за международни посетители, като темата на моето посещение беше публично-частното партньорство.
Организацията беше на най-високо ниво, като по време на престоя си имах възможност да се срещна и запозная с участници в различни проекти – държавни и общински служители, консултанти, собственици и управители на фирми и на неправителствени организации. Всички те споделиха своя опит по отношение на публично-частното партньорство.
Чух и видях много примери за успешни, но и провалени проекти. Като цяло заключенията, които направих за себе си, са, че проблемите са навсякъде еднакви, малките и по-гъвкави схеми на публично-частно партньорство като цяло са по-успешни, тежките инфраструктурни проекти, финансирани по линията на ПЧП, са трудоемки и рискови, но необходими за привличане на финансиране.

Предвид политическата ситуация какво конкретно променя това за сектора, ще се отрази ли на реформата?
- Трудно е да се предскаже какво точно ще се случи след изборите, но неизбежно политическата нестабилност се отразява и на водния сектор. Както споменах, вкарването на реформите за отрасъл ВиК в проект по ОП "Околна среда" ми дава надежда, че процесът ще продължи и ще бъде завършен успешно.
Възникналата ситуация обаче още веднъж ме убеждава, че становището на БАВ за създаване на агенция, която да управлява фокусирано процесите в сектора, ще бъде много добро решение.