Г-н Атанасов, смятате ли, че сградното строителство и индустрията ще успеят да покрият новите по-завишени изисквания на европейските директиви за енергийна ефективност?
- Това изцяло зависи от новата Национална стратегия за енергийна ефективност, която ще се изготви след последно приетите промени в Закона за енергийна ефективност от 26.02.2013 г. и нейното прилагане. Тук вече е ролята на МИЕТ и МРРБ кога и каква подзаконова нормативна уредба ще се изготви. Надявам се, че този път бъдещото българско правителство ще съумее да привлече експерти от браншови и неправителствени организации с цел обединяване на усилията на всички, за да се реализира тази стратегия. Но най-важното е каква информационна програма и какви похвати за стимулиране на обществото и промишлеността ще се приложат, за да последват идеята.
 
Важен елемент от енергийната ефективност на сградите са сградните инсталации, в т.ч. системите за вентилация и климатизация. Като експерти какви алтернативни източници за отопление и охлаждане могат да намерят приложение при енергийно обновяване на съществуващите жилищни сгради?
  - Това е и една от грешките, която се прилагаше последните 5 години. Всеки свързваше ЕЕ със саниране на сградите, това обаче не е така. Санирането е първата стъпка за старите сгради, но без промяна в инсталацията за отопление, охлаждане и вентилация ЕЕ не може да се постигне. Опитът показва, че при обществени сгради, училища, детски градини, болници и др. при енергийния одит и при предписване на мерки за подмяна само на дограма и топлоизолация очакваните резултати са едни, а след изпълнение на мерките се отчита в пъти по-нисък ефект. Защо е така? Тези мерки повишават съпротивлението на ограждащите елементи в сградата, което е положително за намаляване на топлинните загуби. Ефектът е повишаване на средногодишната вътрешната температура и в комбинация с понижената инфилтрация започва масово, неконтролируемо вентилиране на помещенията чрез отваряне на прозорците,  а същевременно отоплителната или климатичната инсталация работи. Не е възможно да постигнеш ЕЕ без високотехнологични системи за отопление, охлаждане, вентилация и сградно управление на системите. Относно източникът на енергия задължително е да се използват технологии, използващи ВЕИ.
 
Все още се чакат промени в нормативната база с оглед ускоряване на административните процедури при монтаж на фотоволтаични модули върху покривни и фасадни конструкции  към съществуващи сгради? Какви са според вас пречките за привеждане на Наредба 6 от 2004 г. в съответствие с действащите законови разпоредби на ЗУТ и ЗЕВИ?
- Най-вероятно визирате последния опит за облекчаване на процедурата за присъединяване на инсталации за производство на електрическа енергия от ВЕИ до 30 kW. Една от причините е, че в сектор енергетика се генерират огромни финансови потоци и е един неизчерпаем извор на средства. Това от своя страна привлича интереса на икономически структури със свободни капитали, които се възползват от енергийната стратегия на ЕС. В България се създаде закон под натиск, но не и подзаконова нормативна уредба, което от своя страна удовлетворяваше само така наречените големи проекти. Условията по присъединяване за инсталации до 30 kW в ЗЕВИ на пръв поглед изглеждат максимално облекчени, точни и ясни, докато не се сблъскаш с цялата тежест на трите монополиста (трите ЕРП-та) и местната държавна администрация. Липсата на точна и ясна процедура доведе до възможност за собствени тълкувания на законите и въвеждането на регламентирани и не дотолкова регламентирани изисквания.
Положителният икономически резултатът от направените инвестиции в производство на електрическа енергия от ВЕИ е над 90% за международни инвеститори и производители на съоръжения, а едва около 10% ще останат в страната.
Крайно време е да се помисли малко и за крайния потребител на електрическа енергия, как да се облекчи процедурата за присъединяване на домакинствата и как да бъдат стимулирани да инвестират във ВЕИ, защото всеки един лев от печалбата ще бъде инвестиран отново в българската икономика. Просто трябва да защитаваме нашия интерес.
 
Смятате ли, че целта след 2018 - 2020 г. всички нови сгради да имат енергийна консумация, близка до нулата, е реална и осъществима?
- За еднофамилните сгради това е лесно постижимо. Проблемът е при многофамилните и обществените сгради. Сграда с близко до нулево енергопотребление е нещо като еталон за енергийна ефективност. Такава сграда е съвкупност от няколко неща: много добри характеристики на ограждащите елементи на сградата; внедряване на високоефективни системи, използващи възобновяема енергия за отопление, охлаждане, производство на гореща вода и вентилация; използване на нискоенергийни уреди за осветление, както и всички машини и съоръжения, обслужващи нуждите на сградата; системи за сградно и енергийно управление и най-накрая имаме необходимост от производство на компенсираща енергия от възобновяеми енергийни източници. Аз смятам, че това е постижимо, като при проектирането и изграждането на бъдещите сгради водещо ще са сградните инсталации, а не само добре изглеждаща фасада и просторно и лъскаво фоайе.
 
Какви нови технологични решения предлагате на българския пазар?
- Компанията, която представляваме на българския пазар - Mitsubishi Electric, е световен лидер в разработването на иновативни технологии, щадящи околната среда. Продуктите, които предлагаме, са системи за поддържане на микроклимата с широко приложение както за жилищни и обществени сгради, така и за производствени и складови помещения. Всички системи за отопление, климатизация и производство на топла вода използват възобновяеми енергийни източници – това са термопомпи въздух – въздух, въздух – вода, вода - вода и вода – въздух. Системите за вентилация на сгради са рекулператорни с топлинно възвръщане, а системите за сградно управление са с енергиен мениджмънт. Най-интересните решения, които се предлагат единствено от Mitsubishi Electric на пазара, са: VRF Heat Recovery – двутръбна централна климатична система на директно изпарение с паралелно отопление и охлаждане и топлинно възвръщане, достигаща до ефективност COP 7.5, и ZubaDan – нискотемпературна термопомпа въздух – въздух и въздух – вода, с константно топлопроизводство до -15⁰С и ефективна работа до –25⁰С.