Устойчивото строителство е основното предизвикателство на XXI век. В този аспект бихте ли посочили каква е ролята на европейската стандартизация и разработването на стандарти за проектиране на енергийно ефективни сгради?
- Устойчивото строителство е изключително важен аспект на строителния бранш като цяло. Това е оценено на европейско ниво чрез няколко акта. В новия Регламент 305/2011 за строителните продукти, който замени Директива 89/106, е изведено ново, седмо, основно изискване към строежите "Устойчиво използване на природните ресурси", което липсваше в досега действащата директива.
Още през 2005 г. ЕК издава Мандат 350 за разработване на хоризонтални стандартизирани методи за оценяване на интегрирани характеристики на сградите по отношение на околната среда. Този мандат е отправен към новосъздадения технически комитет CEN/TC 350 "Устойчиво строителство". За изпълнение на мандата CEN/TC 350 разработва програма за стандартизация, която поставя началото на работата в неговия обхват. В областта на CEN/TC 350 до момента са издадени 7 стандарта и един технически доклад (стандартизационен документ, който може да прерасне в стандарт), които са въведени като български стандарти без превод на български език. В процес на разработване е един проект на стандарт. Основната серия европейски стандарти EN 15643 в четири части очертава рамката на отделни системи за устойчивост при оценка на сгради, използващи подхода на жизнения цикъл.
 
Оценката за устойчивост на дадена сграда е свързана с:
- Въздействия върху околната среда и аспекти на нейното опазване
- Социална ефективност
- Икономическа ефективност.
Предвид значимостта на проблема с устойчивото строителство в България по инициатива на експерти от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, УАСГ, Научноизследователския строителен институт, Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране, Камарата на архитектите и Съюза на архитектите в България, Българския съвет за устойчиво развитие и други заинтересувани институции, както и от водещи фирми като "Винербергер" и "Кнауф", Българският институт за стандартизация учреди на 06.03 национален технически комитет БИС/ТК 101 "Устойчиво строителство". Националният технически комитет ще действа като огледален на CEN/TC 350. Българските експерти ще имат възможност да участват активно при създаване на европейските стандарти чрез своето мнение и становище по разработваните проекти. Новият технически комитет ще има ресурсна и експертна възможност да превежда на български език стандартите на CEN/TC 350.
 
До каква степен процесът на саниране на сградния фонд в България е обезпечен с прилагане на хармонизирани европейски стандарти?
- Проблемите със санирането на сградния фонд не се свеждат само до топлоизолиране и смяна на дограмата. За да се изпълнят задачите на едно саниране, най-важното е обследването на конструкцията, доказващо нейната годност да продължава да понася експлоатационните натоварвания, включително натоварвания от сеизмични въздействия. След това идват мерките за осигуряване на енергийна ефективност.
За всички етапи на санирането има издадени европейски стандарти. Всички са въведени като български стандарти, по-голямата част от които са преведени на български език.
За етапа на конструктивното саниране са разработени голяма серия стандарти под общото наименование "Продукти и системи за защита и възстановяване на бетонни конструкции". В тях са обхванати изисквания към характеристиките на продуктите, които се влагат при санирането на конструкциите, както и методите за тяхното изпитване. Стандартите с изисквания към продуктите са хармонизирани. Цялата тази група стандарти са в обхвата на БИС/ТК 5 "Бетон и разтвори".
За етапа на топлоизолацията на сградите и строителните съоръжения са разработени други серии стандарти, които обхващат изисквания към топлоизолационните продукти и системи, определяне на топлинни характеристики на продукти и системи, енергийни характеристики на сгради, методи за изразяване на енергийните характеристики, енергийна сертификация на сгради, топлинни мостове в строителните конструкции и т.н. Тези групи стандарти са в обхвата на БИС/ТК 61 "Изолации на сгради и строителни съоръжения".
По отношение на енергийната ефективност голяма роля играят и стандартите, свързани с отоплението и вентилацията на сградите. В тази област действат европейски стандарти за управление на отоплителни и вентилационни системи, мрежи за предаване на данни за техническо управление на сградите, електронни системи за сгради. Има също множество стандарти, свързани с възобновяемите енергийни източници като топлинни слънчеви системи. Тези стандарти са в обхвата на БИС/ТК 41 "Отоплителна, вентилационна, климатична и пречиствателна техника".
Разбира се, темата за енергийната ефективност е хоризонтална и затова – много широка. Тя обхваща още много важни сектори като промишлеността, транспорта, интелигентните измервателни системи, осветителните системи в сградите, битовите електроуреди и т.н.
Както виждате, всички аспекти на енергийната ефективност са обезпечени с български стандарти, въвеждащи европейски стандарти, голяма част от които са хармонизирани към Регламент 305/2011 и към Директива 2010/31/ЕС за енергийните характеристики на сградите. За съжаление се оказа, че тези стандарти не предизвикват интереса на Агенцията за енергийна ефективност, която упълномощава органите, извършващи енергийни оценки на сгради в България и издаващи енергийни сертификати на сгради. Оказва се, че агенцията въобще не изисква от тези органи да притежават и да познават стандартите, въз основа на които те би трябвало да работят.
 
За кои от влаганите строителни продукти и системи все още няма национални приложения към българските стандарти, въвеждащи европейските?
- Национални приложения към хармонизирани европейски стандарти се разработват, когато се налага отчитане на специфични национални условия за прилагането им. Някои от разработените през 2012 г. национални приложения съдържат само таблици с характеристики на продуктите, които трябва да се декларират в България. Наличието на национално приложение не е условие за пълноценното прилагане на даден хармонизиран стандарт в България. Повечето хармонизирани стандарти са разработени така, че да могат да се прилагат във всички страни членки и без национални приложения.
Не така стои въпросът със стандартите за проектиране на строителни конструкции -  еврокодове. За тях е безусловно необходимо да бъдат разработени национални приложения, тъй като еврокодовете съдържат много отворени параметри, наречени национално определени параметри. Те са свързани с различните климатични и географски условия, различните нива на сигурност, както и с установените регионални и национални традиции и опит при проектирането на конструкциите в различните страни в Европа. У нас вече са разработени и издадени националните приложения към всички части на системата еврокодове, а самите еврокодове са издадени на български език.
 
Смятате ли, че е необходим специален нормативен документ, който да регламентира контрола и качественото изпълнение на строителните дейности?
- Въпросът с контрола на качеството е изключително важен за постигане на крайната цел. В България е разработена система за регулиране на качеството на строителните продукти в процеса на производството, това е системата за оценяване на съответствието на продуктите. Тази система работи добре, защото е в регулираната област, и резултатите са налице – голям дял на сертифицирани продукти на пазара, особено на български производители. По отношение на качеството на строителството обаче има какво да се желае. Въпреки че има европейски стандарти за изпълнение на строителни работи, например на бетонни конструкции БДС EN 13670, на стоманени конструкции БДС EN 1090-2 и т.н., те все още са в доброволната сфера и спазването им не е задължително. Според мен контролът на строителството от страна на ДНСК не е на нужното ниво и експертите, които извършват контрола, не познават добре действащите европейски стандарти. В този смисъл може би една наредба, в която да залегнат изискванията на европейските стандарти за изпълнение на строителни работи, би била полезна. Защото стандартите са доброволни, но нормативните актове са задължителни.
 
Бихте ли разяснили каква е пътната карта за привеждане на стандартите за строителни продукти към новия европейски регламент?
- Към Техническия съвет на CEN (CEN/BT) е създадена специална работна група BT/WG 102 "Строителство". Тя е натоварена да разработи точен план за адаптация на хармонизираните стандарти, които ще бъдат повлияни от регламента. Основните стъпки, предвидени в него, са базирани на предпоставката, че новият регламент влиза в сила на 24 април 2011 г., но членовете, влияещи върху разработването на стандарти, ще влязат в сила от 1 юли 2013 г. Тези основни стъпки са:
- възможно най-безконфликтно адаптиране на хармонизираните стандарти, като позоваването на отменената директива ще се счита за позоваване на настоящия регламент, т.е. наличните хармонизирани стандарти няма да се преработват, вземайки под внимание, че някои хармонизирани стандарти в процес на разработване ще бъдат готови преди 1 юли 2013 г., а други ще преминат през официално гласуване преди 1 юли 2013 г. или скоро след това, тяхното довършване ще продължи по стария ред.
- направено е заключение, че най-важната промяна, която се изисква, е ревизирана форма на Приложение ZA. Тази форма вече е разработена и приета от CEN/BT
- в подробния план се предвижда освен ревизираната форма на Приложение ZA в WG 102 да се подготвят няколко ръководства: за довършване на проекти, разработени по съществуващи мандати, за разработване на нови стандарти по нови мандати след 1 юли 2013 г. и т.н.
Вижда се, че преминаването към Регламент 305/2011 няма да доведе до сътресения по отношение на хармонизираните стандарти, а тяхната адаптация ще стане постепенно.
 
Какви са бъдещите действия на европейската организация за стандартизация CEN в  изключително важния за всяка икономика бранш – строителството?
- Като човек, който вече почти 14 години се занимава със стандартизацията в строителния сектор, мога с увереност да кажа, че системата на европейската стандартизация в този сектор представлява една стройна система. Тя се състои от основния европейски закон – Регламент 305/2011 за строителните продукти, мандатите на Европейската комисия за разработване на хармонизирани стандарти и самите стандарти. Регламентът определя основните изисквания, свързани с безопасността на строежите, както и хармонизирани условия за предлагането на пазара на строителни продукти. Мандатите пречупват основните изисквания към строежите в изисквания към експлоатационните характеристики на групи строителни продукти. Хармонизираните стандарти обличат изискванията в мандатите във форма на съвсем конкретни изисквания към всеки конкретен продукт и указват методите, с които се доказват конкретните характеристики на продукта. Тръгвайки отдолу нагоре, ако се спазват изискванията на стандартите (проектиране по еврокодовете, продукти по хармонизираните стандарти, изпитвания по европейските методи, оценяване на съответствието по съответните стандарти, изпълнение на строителните работи по стандартите за изпълнение), това води до сгради и строителни съоръжения, които в пълна степен покриват основните изисквания към строежите, залегнали в регламента.
От цялата тази система стандартите са най-динамичните документи. Освен разработването на нови стандарти за нови групи строителни продукти издадените вече стандарти непрекъснато се поддържат, като се подлагат на преразглеждане, отчитайки нови условия, нови технологии и научни разработки. Ще дам отново пример с еврокодовете, които са завършени като система, но вече се говори за новото поколение еврокодове, които се очаква да се появят до 2015 г. Непрекъснатото развитие на програмата "Еврокодове" е необходимо за запазване на доверието на възложителите в кодовете. Процесът на развитие трябва да поощрява иновациите (свързани с материали и продукти, строителни технологии и изследвания в областта на методите за изпитване), да взема под внимание нови социални нужди (достъпността за хора с увреждания и възрастни хора е съществен компонент на социалното устойчиво развитие при настоящите демографски изменения), да улеснява хармонизацията на национални технически инициативи по нови теми в строителния сектор. Работата по новото поколение еврокодове трябва да включва най-малко:
•              оценяване, усилване и повторно използване на съществуващи конструкции
•              засилване на изискванията за устойчивост/здравина на конструкциите
•              улесняване на практическото приложение за ежедневни изчисления
•              нови материали/ново използване на материали (например стъкло, влакнесто армирани полимери и много високоякостен бетон).
По подобен начин се поддържат всички стандарти за строителни продукти. В подкрепа на това твърдение мога да предложа няколко числа, взети от статистическия доклад на CEN за последното тримесечие на 2012 г. В приложното поле на Регламент 305/2011 към момента има 2292 европейски стандарта и 495 проекта в различни етапи на разработване. От тях хармонизирани са 421 (без измененията), като още 192 са предвидени за хармонизация (публикуване в Официалния вестник на ЕС). Само през 2012 г. новите хармонизирани стандарти са 45. В портфолиото на CEN стандартите в строителния сектор са на второ място след сектор "Транспорт". Като се има предвид, че основните сектори на CEN са 18, се добива представа за голямото внимание, което се обръща на стандартизацията в строителния сектор на европейско ниво.
Интервюто взе Светла Добрева