Инж. Попов, да започнем с т.нар. обекти на Световната банка - какво проектира в момента "Свеко Енергопроект"?
- По т.нар. воден заем от Световната банка работим по два язовира - язовир "Пловдивци" и рехабилитацията на яз. "Студена".
Язовир "Пловдивци" е частично изграден: работните проекти за язовирната стена и пречиствателната станция за питейни води са изготвени през 80-те години, частично актуализирани и допълнени през 1998 г., когато е стартирало строителството. Строителството е спряно през 2001 г. Част от задачата на "Свеко Енергопроект" АД е оценка на състоянието на извършеното строителство до момента. Общото заключение вследствие на извършената оценка е, че не всички изградени съоръжения са в добро състояние. Като следствие от това от страна на "Свеко Енергопроект" АД бяха дадени съответните предложения как да бъде довършен обектът. Посочихме също така и необходимостта някои особености на обекта да бъдат  преоценени. Към днешна дата е приключена първата фаза от консултантските услуги, а именно концептуалният проект. В момента се изготвя техническият проект. Подготвяме и тръжните документи за избор на изпълнител. Работните чертежи ще бъдат изготвени по време на строителството.
При язовир "Студена" проблемът е стареенето на бетона. Язовирната стена и съоръженията към нея са изградени през 50-те години. В продължение на 60-годишния период на експлоатация не е инвестирано достатъчно за овладяване на процесите на стареене на бетона и в момента доста от елементите на язовирната стена и съоръженията към нея трябва да бъдат изцяло подменени.
Към днешна дата "Свеко Енергопроект" АД е направило необходимите проучвания за вземане на всички технически решения и сега се изготвя концептуалния проект. Той трябва да даде яснота какви точно трябва да бъдат мероприятията по рехабилитацията на съоръженията. Предстои изработване на технически проект за тези рехабилитационни дейности, тръжни документи и избор на строител за тяхното изпълнение. По отношение на процедурата за избор на строител към момента все още няма обявена преквалификация за строител.

Преди дни приключи приемателната комисия на проектирания от вас язовир "Цанков камък"?
- По хидровъзел "Цанков камък" работим от 2002 г., като сме изготвили техническия проект по избрания вариант. Преди 2002 г. са правени различни подготвителни и проучвателни работи на основата на разглежданите варианти и направените проучвания от 50-те години насам. Въз основа на тях е избрана настоящата схема на хидровъзела.
Искам да подчертая, че соченият по политически съображения с пръст обект "Цанков камък" от техническа гледна точка е уникален. Такъв обект в България досега не е реализиран, нито скоро ще има изграден подобен.
Язовирната стена от гледна точка на нейните параметри е единствената по рода си от този тип в България - двойнодъгова стена или дъговокуполна стена с двойна кривина. В рамките на цяла Източна Европа това е най-високата язовирна стена от този тип - 130 м. Единствено в Алпите и Русия има по-високи язовирни стени от същия тип.
Хидровъзел "Цанков камък" е преминал през една дълга процедура на проучване и проектиране - от избора на местоположение до проектирането, която е продължила десетилетия, за да се стигне до избора на настоящата схема като една от най-подходящите в случая. Направени са всякакви възможни обследвания при различните възможни земетресения в района и считаме, че от тази гледна точка язовирната стена е осигурена за високите рискове, които може да предложи този район на България.
Един от елементите на строителство на хидровъзела е станалият известен път Девин – Михалково. Независимо от огромните проблеми от геоложко естество при изпълнението му и въпреки голямото количество изкопни работи изпълненият вариант на пътя си остава най-икономичният в сравнение с другите разглеждани варианти. При него се използва част от съществуваща отсечка и се изпълнява 11 км нов път. Следващият предложен вариант беше с над 20 км път в изцяло нов терен. Изборът на вариант става на експертен съвет, на който са разглеждани 12 варианта, като всичко това е съгласувано с агенция "Пътища". За съжаление тези параметри и факти не се съобщават еднозначно в публичното пространство. За публиката остават скрити също така и фактите относно т.нар. бетониране на язовира, т.е. тампонирането на леглото на р. Гашня. Целта на "измазването" на речното легло с дължина 1110 м е подобряване с 30% на параметрите на хидровъзела като цяло, увеличаване на напора с около 30-35 м и в резултат на това водноелектрическата централа произвежда електрическа енергия при напор 135 м вместо при 100 м.

Можете ли да коментирате изграждането на малки ВЕЦ?
- В последните години проектирахме немалък брой малки ВЕЦ с язовири към тях. Язовирите са от порядъка на 20-30 м и се финансират с частни инвестиции, като ние сме предложили доста интересни решения. Това са основните централи, които се ползват за базово производство на ел. енергия от вода у нас.
Наличието на воден ресурс в България не предполага голямо производство на базова енергия от ВЕЦ, както е по света, например в Австрия и Норвегия. У нас няма големи реки, на които да се разчита за такова производство на електроенергия. ВЕЦ се използват като резерв, покриват върховите натоварвания и регулират системата. В Австрия само по Дунав централите са 7-8, работят 365 дни в годината и произвеждат базова енергия.

А концепцията за дунавските хидропроекти?
- За дунавските проекти можем да поговорим отделно и дълго. Както бяха планирани навремето, един от тези проекти, а именно този при Никопол - Турну Мъгуреле, би осигурявал по 500 мВт за всяка от двете държави и по 300 мВт - този при Силистра - Кълъраш, което е почти един хилядник. Дунавските хидропроекти бяха правени със замах и бяха предвидени да бъдат комплексни, което включваше пътна и жп връзка с Румъния, подобряване на транспорта по река Дунав и много други. По принцип всеки язовир в България е с няколко функции, като една от тях е водеща. Но за планираните язовири по Дунав това не може да се каже, тъй като те изпълняват много функции и не бих се наел да определя водещата от тях. Например те могат да се планират като транспортен коридор, а изплащането да става от електроенергия. Тази концепция е глобален въпрос, който може да бъде решен само на най-високо политическо ниво между България и Румъния.

Срещате ли технически или нормативни трудности при проектирането на водни обекти?
- Четирите язовира с финансиране от заема от Световната банка са първите питейни язовири, по които се работи от много години насам. Язовир "Цанков камък" като голям язовир също е на по-особен режим. При проектирането имаше някои особености от гледна точка на екология, Закона за водите и др. Като цяло нямахме особени проблеми, тъй като имаме достатъчно капацитет и опит. Фирмата ни е така структурирана, че имаме всякакъв набор от специалисти, доказани с годините.

Участвате в обществени поръчки за проектиране на ВиК обекти?
- Да, и трябва да споменем много куриозни практики в търговете по общините за канализация и ПСОВ. Дори не става дума само за корупция, а за некомпетентност на оценяването: доколко са технически грамотни оценяващите, за да преценят качеството и техническите параметри на една оферта?, Стига се дотам, че юристите ни оценяват. Мога да дам добър пример от търговете на АПИ. При изпълнение на стандартизирани и ясни технически изисквания вече може да се оценява по най-ниска цена.

Да завършим там, където обикновено започваме - кои са "Свеко Енергопроект"?
- За колегите, които помнят, е ясно коя е фирма "Енергопроект" и какво беше нейното място в сферата на енергетиката и водите. След редица метаморфози след 1989 г. ние успяхме да запазим ядрото от специалисти от "Енергопроект Хидроенергетика". С течение на годините като основен съакционер във фирмата влезе шведска консултантска компания "Свеко" и от няколко години сме "Свеко Енергопроект". Този гигант с над 7000 инженери и оборот повече 500 млн. евро годишно ни даде много широк спектър от допълнителни услуги, които развиваме.

В тази връзка - по какви международни обекти работите?
- След влизането на "Свеко" част от нашата дейност вече е извън България. Ние сме отговорни и за региона - бивша Югославия и Албания. В момента работим по два договора в Македония и в Албания, в Африка, по конкретни задачи в Швеция и Норвегия.
В Македония завършваме обект, подобен на Цанков камък, но по-малък - "Света Петка", където се включихме на по-късен етап като проектанти по различни причини и адаптирахме проекта. Другият обект включва 5-8 малки ВЕЦ.
В Албания работим по проекта "Девол", където инвеститор е норвежката фирма"Статкрафт" съвместно с австрийската EVN и това е една от най-големите инвестиции в хидроенергетиката в региона.