Г-н Димов, каква беше изминалата 2012 г. за пристанище Бургас?
- Порт Бургас приключва 2012 г. с 2.194 млн. тона обработени товари, което е с 6% над планувания товарооборот в утвърдения бизнес план за 2012 г. Очаква се печалбата след облагане с данъци да бъде 4.317 млн. лв. при отчетени 3.283 млн. лв. през 2011 г., което е над 30% ръст на печалбата спрямо предходната година. Добрите резултати представляват преизпълнение на финансовия план за годината с повече от 40%. Според анализите на дружеството пристанището е единственото в Черно море, което има ръст от 60% на контейнерния трафик спрямо същия период на миналата година. През 2012 г. обработените контейнери достигнаха 46 хил. TEU спрямо 29 хил. TEU за 2011 г.

Как постигнахте ръст в товарооборота в тази толкова сложна икономическа обстановка?
- 2012 наистина беше преломна за нас, тъй като от януари миналата година влезе в сила концесия за 35 години и "Пристанище Бургас" остана да оперира на два терминала - Изток и Запад. Бизнес планът, който беше утвърден от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията (МТИТС) за 2012, беше определен като наистина амбициозен. За наша радост този план беше преизпълнен. Бяхме в една реална конкурентна среда, в която всеки можеше да избира дали да използва услугите на държавния пристанищен оператор или четири други такива, които са в района на Бургаския залив. В тези наистина конкурентни условия ние успяхме да изпълним количествените и качествените показатели. 

Какво предвижда бизнес планът на дружеството за 2013 г.?
- Бизнес планът за 2013 г. е в процес на утвърждаване от МТИТС и има почти същите параметри като през 2012 г., но естествено ще претърпи промени поради предстояща концесия на терминал Запад.
 
Към какво ще насочите приоритетно инвестиции?
- Едно от основните направления, по които работим през последните две години, включвам и контейнерното развитие, което е основно за нас от 2010 г., беше отварянето на Бургас към морето. Това става с реализирането на проекта за изграждането на зоната за свободен достъп. МТИТС, община Бургас, ДП "Пристанищна инфраструктура" и "Пристанище  Бургас" имат сериозен график. Той е с фиксирани дати, осигурено финансиране и "осигурени кораби", така да се каже. Има съгласувани пасажерски кораби, които наистина ще посетят пристанището ни още тази година.

Как се движи изпълнението на първия етап от проекта "Супер Бургас"? Кога очаквате да започне и реалното му изпълнение?
- Експертен съвет ще приеме краен проект за Морската гара. Очаквам в съвсем кратки срокове да можем да представим крайната фаза за гарата. Тя ще бъде на територията на 1-во и 2-ро корабно място. Срокът за построяването е август 2013 г., като така ще можем да посрещнем първите два кораба, които имат потвърдени дати на 5 и 13 октомври. Ние искаме още на 1 октомври да бъдем посетени от круизен кораб.
 
Как успяхте да привлечете интереса на големите круизни оператори?
- Миналата година подписахме меморандум с Royal Caribbean и ще работим с тях. В Марсилия бяхме номинирани с други световни бързоразвиващи се дестинации. Това показва, че работим усилено и съвместно с колегите от Украйна и Грузия. Надявам се през тази година да доразвием това направление. Имаме реален проект с реални характеристики, като искаме те да бъдат достояние на всички наши партньори и круизни компании, с които вече от две години имаме постоянни контакти. От виртуалните 3D изображения преминаваме към реалните неща. Ще запознаем всички и с изисквания като граничен и митнически контрол, пристанищен контрол, възможностите за приемане на неограничен брой пасажери и осигуряване на комуникация между пристанището и обектите, които ще бъдат посетени от тези пасажери. Ще има туристическо обслужване не само за община Бургас, но и за общините Созопол и Несебър.
 
Планирате и строителство на марина. Докъде стигна проектът?
- На 21 ноември 2012 г. съветът на директорите на "Пристанище Бургас" ЕАД прие изработения инвестиционен проект "Марина Порт Бургас" терминал Бургас-изток 1 за обект "Зона за обслужване на яхти". Той включва проектиране на яхтостоянки, както и изготвяне на техническа спецификация и количествено-стойностна сметка. Ситуирането на марината е предвидено по кейовия фронт на нулево корабно място с дължина 150.00 метра, дълбочина 7.00 метра и поставени пантони за 60 броя плавателни съдове.
 
Генералният план за развитие на пристанище Бургас предвижда строителство на няколко терминала – контейнерен, зърнен, за опасни наливни товари, ро–ро терминал. От какво зависи изграждането им и как го виждате във времето?
- Миналата година обработихме около 50 000 контейнера. В близките 2-3 години този брой може да нарасне двойно. На този етап разчетите показват, че на Терминал 2А могат да се обработват до 300 000 контейнера годишно, но са необходими някои допълнителни инвестиции в техника. За нас е важно, че има интерес към пристанището - още миналата година имахме запитвания за посещение на Бургас от кораби майки, дори от компании, с които не работим. Характеристиките на новия терминал 2А позволяват посещаването на Бургас от всички контейнеровози до 15 000 TEU, които идват в Черно море, тоест на практика няма контейнеровоз в света, който да не може да влезе в Бургас, въпросът е, че някои не могат да минат Босфора. Така че на този етап е рано да се мисли за нов контейнерен терминал.
Съгласно генералния план терминалът за сгъстен газ се води терминал за опасни наливни товари, който може да се използва за диверсификация.
Има залегнал и ро-ро терминал, предвиден в генералния план. Както знаете, една от спогодбите, които се подписаха през 2012 г. между България и Грузия, беше за възстановяване на фериботната връзка Бургас – Поти. Товаропотокът към Грузия и посоката ТРАСЕКА стават все по-актуални, тъй като там е най-прякото направление за средноазиатските държави Казахстан, Узбекистан, Туркменистан и пр. Само за последната година товаропотокът през грузинските пристанища нарасна двойно. Зърното е друг основен товар след металите и контейнерите, който се обработва в пристанището. Миналата година сме обработили 500 000 т зърно - пшеница, царевица, слънчоглед…
 
Как очаквате да се отрази на развитието пристанището отдаването на концесия на пристанищен терминал "Бургас–запад"?
- Както и сега, много фирми работят и при нас, и при конкурента ни. Единият кораб идва при нас, а другият при тях. Или пък една част от товара на даден кораб се обработва при тях, а другата част при нас. Те могат да работят и при тримата оператора. Това, което всеки товародател търси, е намаляване на транспортните разходи. Няма товар, при който 30-40% от стойността му да не са транспортни разходи. И всеки 1% или увеличава печалбата, или запазва ценовото ниво - ако се увеличат цените на суровините и материалите, които се регулират на световните борси.
 
Разполагате с голяма складова зона. Какво е мястото на логистиката в пакета услуги, които предлагате?
- От 1 март 2012г.  преоборудвахме настоящия хладилен склад, който е с площ 7 000 кв.м, за логистична зона за контейнерни партиди. Причината за тази стъпка е, че няма товари за хладилни складове. Бананите пристигат в хладилни контейнери и си стоят в тях. Така де факто хладилните складове са на загуба, а в същото време имаме нужда от закрити складове. Обикновено групажите за товарите на контейнери се правят извън Бургас. Различните товародатели в отделни складови центрове контейнеризират различни, но малки като количество и обем товар, след което контейнерът се транспортира до Бургас. Идеята ни е да привлечем товарите с цел тяхното контейнеризиране тук, в пристанището, до контейнерната линия. В този случай празните контейнери няма да напускат пристанището и така ще се оптимизират до голяма степен разходите за транспорт на нашите клиенти, а също и на българските производители. Големите контейнерни оператори ще са ползватели на тези услуги и вече са заявили интерес. Това не е въпрос на цена, качество и услуга, а на кардинални и дългосрочни решения. Имаме информационна система за складова дейност, а също и за материално-техническото снабдяване.
 
Ще има ли скоро интермодален терминал в Бургас? Какво се прави в тази посока?
- Благоприятното географско разположение (в близост до Босфора),
дълбоководните кейови места на пристанището, реализиране на жп и пътните инфраструктурни проекти (завършване на автомагистрала "Тракия" и рехабилитация на жп връзката Бургас - Пловдив, позволяваща скорост от 160км/час), утвърден генерален план за развитие на "Пристанище Бургас" с възможност за изграждане на четири нови терминала са предпоставка за превръщане на пристанище Бургас в логистичен порт на регионално и национално ниво. Съществена роля може да изиграе и изграждането на индустриалната зона в близост до порта.
 
Бихте ли определили пристанище Бургас като модерно пристанище? Какво трябва да се направи още, за да се превърне действително в такова?
- На 19 октомври 2011 г. Европейската комисия в Брюксел представи план, съгласно който следва да бъдат инвестирани 50 млрд. EUR за подобряване на европейските транспортни, енергийни и цифрови мрежи. Особено ценно и важно за дългосрочната визия на Бургас е, че е в СПИСЪКА на предварително определените проекти основни мрежи -  хоризонталните приоритети в коридорната платформа.
Развитието на порта е свързано със стратегическо публично-частно партньорство и ускорено усвояване на средствата от Европейския съюз. Реализиране на националната стратегия за превръщането на българските пристанища като безспорен център на дистрибутиране на товарите – Среден - Далечен изток и обратно.