Г-н Московски, докъде стигна процесът на концесиониране на българските пристанища? Какви са намеренията за порт Бургас–изток, какъв е интересът към концесионирането на порт Бургас–запад?
Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията полага усилия за развитието на българските пристанища, като един от успешните механизми за това е концесионирането. В резултат на активната политика на министерството предстои да бъдат сключени договори за предоставяне на концесия на пристанищните терминали Видин-юг, Несебър, Лом (концесионерът е избран, предстои сключване на договор) и Русе-запад. В момента се провеждат открити процедури за предоставяне на концесия на пристанищните терминали Тутракан, Бургас-запад, Никопол и Русе-център. Предстои да бъдат открити процедури за предоставяне на концесия на пристанищните терминали Видин-център, Русе-изток и пристанищен терминал Зимовник – Русе. По отношение на концесионирането на пристанищен терминал Бургас-запад оферти се подаваха до 17:00 часа на 31 януари 2013 г.

Коя е причината за замразяване на процеса за подготовка на пристанище Варна за концесиониране и как виждате бъдещото развитие на порта? Каква е политиката на правителството относно изграждането на контейнерни терминали на морските пристанища?
Бяха извършени подготвителни действия за предоставяне на концесия на пристанищните терминали Варна–запад и Варна–изток като един обект. В процеса на проучване на възможностите за концесиониране на тези обекти експертите установиха, че е необходимо да се изясни статутът на собственост на имотите, както и да се осигурят необходимите документи за собственост за всички имоти, включени в обекта на концесия. До приключване на тези дейности беше взето решение за временно спиране на подготвителните действия за концесия на пристанищните терминали Варна–изток и Варна–запад. За да се предприеме стъпка за изграждане на нови контейнерни терминали на морските пристанища, трябва да сме стигнали до етап, в който съществуващите терминали да не успяват да поемат контейнерооборота. За момента капацитетът на съществуващите терминали в пристанищата Бургас и Варна е напълно достатъчен, за да поеме съществуващия обем на контейнеропотоците. Въпреки това през 2008 г. е подписано споразумение за заем с Японската банка за международно сътрудничество за изграждането на нови контейнерни терминали на пристанища Варна и Бургас. Това е един риск за държавата и най-вече за държавните предприятия – ДП "Пристанищна инфраструктура" и пристанище Бургас, които трябваше да изплащат този голям заем в условията на икономическа криза. Поради тази причина през февруари 2011 г. с решение на правителството бяха предприети необходимите стъпки за прекратяване на споразумението за заем.
Необходимостта от значителни по обем инвестиции за изграждане и опериране на контейнерните терминали и повишаването на качеството на свързаните с тях услуги наложи мнението да се търси партньорство с бизнеса. В тази връзка политиката на правителството относно изграждането на контейнерни терминали на морските пристанища е свързана с публично-частното партньорство като добра алтернатива, която в последните години се развива успешно в транспортния сектор.

Каква е стратегията за развитие на пристанищата като част от интермодалния транспорт?
Пристанищата имат пряко отношение към реализирането на политиката за развитие на интермодалния транспорт в България. На територия на нашата страна са одобрени за включване към Трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T) интермодалните терминали в София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Лом, Видин, Драгоман, Свиленград и Горна Оряховица. Те трябва да бъдат поетапно изградени през следващите програмни периоди. В момента ДП "Пристанищна инфраструктура" съвместно с НК "Железопътна инфраструктура" работят по идеен проект за изграждане на интермодален терминал непосредствено до пристанищен терминал Русе-изток. Основната задача на този проект е да се изгради връзка между железопътния и автомобилния транспорт и пристанищната инфраструктура.
По отношение на пристанищата за обществен транспорт, управлявани от държавни пристанищни оператори, провежданата политика е насочена към по-активно привличане на частните инвеститори в дейностите по изграждане и управление на пристанищна инфраструктура, включително терминали. В периода до 2020 г. голямо внимание ще бъде обърнато на свързаността на пристанищата с железопътната и пътната мрежи в страната. Проектите за отстраняване на тесни места в достъпа до пристанищата се ползват с приоритет в новата политика за развитие на Трансевропейската транспортна мрежа.

На какъв етап се намира подготовката за отдаване на концесия на летище София? Каква е стратегията за летище Пловдив? Какво ще предприемете оттук нататък с летищата в Горна Оряховица и Русе?
В Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията се провеждат подготвителни действия за предоставяне на концесия на летище София и летище Балчик. Понастоящем са избрани външни консултанти, с които много скоро ще бъдат сключени договори за изготвянето на концесионни анализи – правен, финансово-икономически, екологичен и технически. Констатациите, изводите и препоръките, които ще бъдат направени в концесионните анализи, ще обосноват целесъобразността и законосъобразността от предоставяне на концесия на летище София и летище Балчик, както и финансово-икономическите показатели на концесията.
По отношение на летище Пловдив са стартирани подготвителни действия за предоставянето на цялото летище на концесия, а не както беше досега само карго зоната. Предстои да бъде избран външен изпълнител за изработване на концесионни анализи – правен, технически и финансово-икономически.
Концесионните процедури за предоставяне на концесия на летищата Горна Оряховица и Русе са прекратени поради липса на инвеститорски интерес. Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията проучва възможностите за алтернативно управление и развитие на тези инфраструктурни обекти, включително и чрез привличане на усилията на регионалните и местните власти.