Българските строители трябва да се преборят за своя дял на Балканите
Веднъж направени, пътищата трябва да се поддържат и това трябва да се планира
Инж. Цонев каква е оценката ви за работата на холдинга в инфраструктурните обекти през 2012 г. Как в тази среда се развива холдингът?
- Такова инфраструктурно строителство, каквото има сега, не е имало през последните 10-15 години. В инфраструктурата не можем да говорим за криза. Заедно с това в инфраструктурния пазар се появи ефектът на магнита - като няма работа на едно място, всички искат да влязат на този пазар. Това е естествено. Важно е институциите, които възлагат обществените поръчки – държавата и общините, как ги регулират и контролират.
2012 година е успешна за нас. Завършихме три от най-големите си проекти - двата участъка от столичното метро и лот 2 Стара Загора – Нова Загора на магистрала "Тракия". Доволни сме от това, което направихме – качествено и в срок. Показахме, че българският строител е отговорен, можещ, знаещ и на него може да се разчита.
Работите на много обекти. Има ли структурата ви капацитет да поеме изграждането на още?
- Холдингът работи по 16 големи обекта, като сред тях са новата отсечка на столичното метро към летището, изграждането на връзката на АМ "Хемус" със околовръстното шосе на София, строителството и на Западната дъга на София, реконструкцията на пътищата Своге – Мездра, Славяново – Пордим, Сарафово - Поморие. Продължава работата по 4 лота, които се реализират по ОП "Регионално развитие". Работим по реконструкцията на жп линията Пловдив – Бургас.
Имаме договори за текущ ремонт, поддържане, в т.ч. и снегопочистване на над 5000 км от републиканската пътна мрежа.
Нашата компания може да изпълнява между 500 млн. и 1 млрд. лева обем на година. През 2012 изпълнявахме 350 - 400 млн. лв. С приключването на големите обекти се освободи ресурс. Част от наличната техника сега не се използва, а част от хората са съкратени или са в неплатена отпуска с възможност да ги привлечем отново при увеличаване на обема на работа. Сред тези обекти са и обходите на Враца и Монтана, за които имаше обжалване. За Враца процедурите приключиха и предстои АПИ да ни покани за сключване на договор. За Монтана все още няма решение, очакваме заседанието на ВАС през февруари.
Говори се за предсрочно завършване на проекта Софийски околовръстен път – Яна от магистрала "Хемус". Какви са възможностите това да стане?
- Ще завършим обекта без компромиси с качеството. Срокът по договор е краят на август 2013 г. Ще се опитаме да изпреварим този срок, има възможност това да стане. Количествата и обемите не са големи, но зависи дали климатичните условия ще ни позволят да работим през зимата и пролетта.
Какви са прогнозите ви за развитието на холдинга през 2013 година?
- Рано е за прогнози. Имаме минимален обем работа, която гарантира стабилността на групата при най-ниското ниво на натоварване. Но развитието му и доброто му състояние ще се гарантират с по-голям обем от работа, затова наша постоянна грижа е участието в търгове.
Печелите търгове в съседни държави. Как оценявате балканския инфраструктурен пазар? Свързани ли са Балканите?
- Имаме интерес към Балканите, защото тук се строи усилено и има достатъчно работа през следващите години. Българските строителни компании трябва да се преборят за своя дял в инфраструктурното строителство, защото в продължаващата стагнация конкуренцията се изостря. В търговете участват почти всички големи европейски фирми, които също търсят нови пазари.
Сърбия изгражда методично своята инфраструктура – с предприсъединителни средства, заеми от Европейската инвестиционна банка и Европейската банка за възстановяване и развитие. Търговете за магистралата Белград – Скопие са почти приключили, те събираха много европейски фирми. Много пари са необходими за изграждането на пътищата на Македония, Косово, Сърбия, Черна гора. Единствено Словения и Хърватия вече изградиха магистралите си. В Румъния се опитват да дадат част от проектите си на концесия.
Балканите са свързани, но развитието на пътната инфраструктура е държавна политика. Тя касае икономически отношения, политически и етнически. Ние, строителите, можем да кажем какви пътища се необходими, за да се подобрят трансграничните връзки, но решението е на политиците.
Ако хвърлим поглед напред към следващия програмен период, какви са тенденциите в развитието на пътната инфраструктурата на България?
- Правителството има желание да завърши магистралите в страната – това е първата тенденция. Решено е да поддържа добре пътищата от първи клас и основната второкласна мрежа. На трето място са локалните ремонти и поддържане в едно поносимо състояние останалите пътища. Всичко това е в рамките на възможностите на държавата.
Оптимални ли са темповете на строителство и поддържане на пътищата?
- Някой наскоро каза, че скоростта, с която ние ремонтираме и изграждаме пътища, е по-малка от скоростта, с която те се амортизират. Ако не увеличим скоростта на изграждане на пътищата и не ускорим чувствително скоростта на поддържането им, в страната ще останат 2-3 хиляди километра пътища, по които може да се мине, а останалите 7 хиляди километра? На 20-30 години трябва да се подменя износващият пласт на магистралите, след още 20-30 години следва да се прави подмяна на конструктивни елементи – мостове, съоръжения, след още 20-30 години се строят нови участъци. Веднъж направени, пътищата трябва да се поддържат и това трябва да се планира.
Споменахте планирането, как то се вписва в инфраструктурата на градовете, които са основните центрове за растеж?
- Градовете трябва да се променят. Инвестициите в градска инфраструктура ще се насърчават приоритетно от ЕС през следващия програмен период. Но Европа няма да ни отпусне средства да си поддържаме улиците или да изграждаме инфраструктура в новите квартали на градовете си. Ако всяка година общините отделят в бюджета си средства за изграждане и поддръжка на кварталните улици, след пет години те ще са в много по-добро състояние.