Арх. Абдулмаджид Каранух направи впечтляваща презентация по време на международния архитектурен симпозиум за алуминий и стъкло. Проектът, който представи, са кулите "Ал Бахар" в Абу Даби, решени с иновативна динамична фасада, която се отваря и затваря в зависимост от позицията на слънцето, редуцирайки слънчевата топлина с повече от 50%. По този начин създава по-комфортна среда за обитателите и отличителна естетика, която спомага за определянето на комплекса като порта към столицата на ОАЕ. Фасадата е замислена като съвременна интерпретация на традиционната ислямска "машарабия" – популярна форма на дървена решетка, която присъства в традиционната ислямска архитектура и използвана за постигане на уединение, като същевременно намалява светлината и топлината, идващи от слънцето.

Какви са впечатленията ви от българската архитектура?
- Не мога да кажа, че съм имал много време да разгледам София, но имах възможността, пътувайки към Сандански, да разгледам по пътя част от България. Повече привлече интереса ми традиционната архитектура, отколкото новите небостъргачи, които видях, тъй като това е интернационален стил и всички сме запознати с него. Навсякъде можеш да видиш подобни обекти, затова бих искал да видя повече сгради, които вземат за основа собственото си наследство и традиционна архитектура, за да се постигне нещо ново и различно. Така се създава архитектура, която няма да може да бъде видяна никъде другаде. Важно е също архитектът да погледне към природата и материалите, които го обкръжават, да се съобрази и вдъхнови от тях, така че, когато дойдеш в България, да видиш архитектура, която само България може да произведе. И аз наистина видях такива сгради по пътя от София към Сандански.

Смятате ли, че такива амбициозни проекти, както например Al Bahr towers, които показахте, могат да бъдат осъществени и в България?
- Преди всичко трябва да се проектира нещо, което ще отговаря на изискванията на България. Слънцето тук не е водещ фактор и зимата е доста тежка. Направи ми впечатление, че доста новопостроени сгради не са добре изолирани. Това означава, че се изразходва много енергия за отопляването им. Може би хората си мислят, че това е евтиното решение, и не се замислят за разходите в дългосрочен план.
Другият въпрос, на който човек трябва да си отговори, е дали това е здравословно място за пребиваване, след като през зимата близо до фасадата е много студено, докато вътре в самата сграда е доста топло. Един характерен пример за този проблем има в Англия – сградата на BBC, която е със стъклена фасада и работещите наричат "Болната сграда" поради факта, че през зимата фасадата е много студена, а отоплението е силно, докато през лятото фасадата е много топла, докато в сградата е доста студено. Така работещите през цялата година се разболяват.

Според вас каква е ролята на архитекта във фасадния инженеринг?
- Смятам, че от огромно значение са образованието и подготовката на архитекта. Поради тази причина първата ми магистратура бе върху темата за компютърни технологии, докато следващата бе за фасаден инженеринг. Въпреки че архитектите смятат, че са добре информирани относно новите технологии, реално не е така. В по-голямата част от архитектурните университети не се изучават достатъчно сериозно инженерните аспекти, които са нужни за изграждането на един иновативен проект. В много малко университети по света се обръща внимание както на теорията, така и на техническата и инженерната част в архитектурната професия. Архитектът трябва да има нужните познания, така че при разговор с инженера да предложи реални решения за реализирането на своя проект. Архитектът и инженерът трябва да говорят същия език, за да се достигне до високо професионално ниво.

Доколко инвеститорите са запознати с предизвикателствата в архитектурното проектиране на амбициозни проекти?
- В миналото кралете са били тези, които са финансирали амбициозните проекти и до голяма степен са били добре запознати с проблемите и реалностите, с които ще се сблъскат. Днес инвеститорите нямат абсолютно никаква представа за това как се разработват нови технологии, как се прави анализ на средата и какви финансови средства са необходими за реализирането на един проект. Най-абсурдната част е, че инвеститорът води със себе си така наречения строителен консултант, който в повечето случаи е ръководител проект без абсолютно никакво архитектурно или инженерно образование. И въпреки това той е човекът, който диктува правилата относно сроковете за изпълнение и нужните финансови средства. Архитектът губи около 90% от времето си, убеждавайки строителния консултант в правилността на дадени решения, вместо да се отдаде на самата разработка на проекта. Съществува огромна пропаст между клиента и архитекта и архитектът е този, който трябва да намери начин да я преодолее. Това е голямото предизвикателство.

Как успяхте да убедите инвеститора на Al Bahr towers да построи толкова иновативен проект?
- Имахме късмета да имаме амбициозен и смел клиент. Можеш да намериш много богати инвеститори, но не всички имат куража и смелостта да отделят сериозни финанси за проектирането на обект, какъвто е Al Bahr towers. Инвеститорът ни не искаше просто една луксозна сграда, а искаше сграда, която ще има идентичност, която всички ще разпознават, ще знаят, че това са кулите на инвестиционния съвет на Абу Даби, а не още една стъклено здание. Така започнахме разработка, която ще даде на сградата уникална идентичност, тъй като проектът не обръща внимание само на естетическата страна, а дава решение, тясно свързано с инженерните иновации и технологии. Слънцезащитните панели, които разработихме, реагират на светлината според осветеността. Те са неотменна част от сградата, която не може да бъде премахната, и идеята за тях дойде от традиционната арабска архитектура.

Бяхте ли подготвени за предизвикателството да проектирате такъв амбициозен проект?
- В миналото също съм работил върху доста сложни и иновативни проекти, но това не означава, че ако не си се сблъскал с даден проблем в миналото, не си готов да експериментираш в настоящето. Преди да започнеш такъв проект, трябва да имаш достатъчно знания, така че да се чувстваш уверен в себе си. Трябва да разбираш изкуството на иновациите и да си запознат с методологията, за да достигнеш едно наистина високо ниво на проектиране. Може никой да е правил нещо подобно преди, но щом си запознат с методологията, можеш да я следваш и това ще доведе до нестандартно решение. Тази практика следва и индустрията за автомобили и самолети, тогава защо да не я приложим и в архитектурната практика?

Какво ви е мнението за архитектурата на кризата?
- Според мен най-важното е сградите, които се проектират, да използват минимални енергийни ресурси. Това е водещо правило не само за периоди на криза, но е принцип, който трябва да се спазва винаги. Отговорът се намира в проектирането, което се позовава на природата в комбинация с използването на нови технологии.