През последните две години привлякохме почти 2 млрд. лева европейски средства
Стъпка по стъпка развиваме града като привлекателно място за бизнес, работа и живеене
Г-жо Фандъкова, как ще изглежда, придвижва, осветява, охранява и ухае София след пет години? Кои са жалоните, които гарантират визията на София?
- Всички проекти, които в момента изпълняваме, имат за цел да се подобри градската среда чувствително и видимо. За мен най-важно в този смисъл е проектите да бъдат интегрирани, подходът да бъде комплексен, т.е. едновременно да се подобри и реконструира подземната инфраструктура, настилки, тротоари, осветление, зелени площи, парково пространство. Вторият лъч на метрото не просто създаде допълнителна възможност на още 150 хиляди души да използват най-бързия, удобен и екологичен градски транспорт, но и да преобрази 11 км от София. Когато вървиш или пътуваш по улиците, под които се изгради метрото, виждаш нови булеварди, забравяш за кръпките по улиците, виждаш новите тротоари, включително и подлези, велоалеи, осветление, детски площадки в съседство. Изграждането на метрото е интегриран проект, който промени градската среда. Затова се дава за пример. Новите 11 станции съчетават естетика и функционалност. Всяка от тях е със собствен облик като някои, като "Лъвов мост" и "Сердика" са уникални за нашия град. Виждаме как оживява и античният град Сердика. Наскоро подписахме поредния договор за канализация на няколко столични района.( Договори за изграждане на канализация на м. Сливница, район "Люлин", на район "Банкя" и на кв. "Орландовци" - дубльор на Ляв владайски колектор, финансирани по ОП "Околна среда". Общата стойност на проектите е 114 млн. лв. С реализацията им ще бъдат изградени общо 54 км канализация и 18 км водопроводи. - бел. ред.) Не бива да забравяме, че в 30% от София все още няма изградена канализация. Продължава работата по проекта за Борисовата градина, където поставяме видеокамери и новото осветление. До ноември паркът ще бъде почти изцяло осветен вечерно време. Обновено ще бъде и пространството около паметника на патриарх Евтимий. След няколко години виждам София и по-чиста, и с променена градска среда.
Подготвя се интегриран план за градско възстановяване и развитие на София. Накъде ще расте столицата? Кои територии заслужават да бъдат съхранени и регенерирани?
- Съгласно проекта се предвиждат различни по характер зони. Едната е централната градска част. Втората е предимно за жилищно строителство и третата – за промишлено строителство. Предоставеният доклад ще бъде разгледан, обсъден и приет в комисиите в Столичния общинския съвет. Подходът отново следва да бъде комплексен, за да може този план да доведе до решаването на повече проблеми на хората. Интегрираният план е този, по който ще можем да разчитаме на финансиране по оперативна програма "Регионално развитие". В същото време цялата територия на общината има нужда от подобряване и развитие. Затова ние се опитваме да добавим и линейни проекти към този план, за да продължи изграждането на третия метродиаметър в следващия програмен период, вътрешните рингове, каквато е Северната скоростна тангента.
След кръстовищата на две нива, които сега се строят, и втория метродиаметър какво предстои в транспортната инфраструктура на София? Нуждае ли се София от рингове, различно отдалечени от центъра?
- София се нуждае от тангенциални трасета (така наречените рингове), със строителството на които се постига извеждане на трафика от центъра на града, и такива са предвидени в Общия устройствен план. През 2013 г. ще стартира изграждането на нови 2 кръстовища на 2 нива: при бул. "Академик Иван Гешов" (тангенциално трасе) – бул. "България", както и бул. "Пейо Яворов (тангенциално трасе) – бул. "Стоян Михайловски", с продължение до бул. "Черни връх". Планира се разширение на бул. "Тодор Каблешков" в участъка от бул. "Цар Борис III"до бул. "Братя Бъкстон", както и завършване на разширението на ул. "Опълченска" между бул. "Тодор Александров" и бул. "Сливница". Предстои изготвяне на работен проект с последващо строителство на транспортния възел "Лъвов мост", който ще стане на 3 нива и сам по себе си ще представлява интермодален възел, ще осигурява връзка между метрополитен, трамваен, тролейбусен и автобусен транспорт. За осигуряване на връзка с магистрала "Люлин" се предвижда изграждане на пробива бул. "Петър Дертлиев". Да не забравяме и лъча от метрото до летището – той ще промени и тази софийска територия.
С кои проекти ще кандидатства София по мярката за градска среда на ОП "Регионално развитие"?
- В момента довършваме проектирането на цялостна реконструкция на парка пред НДК. Това е един от обектите, с който ще кандидатстваме. Другият е бул. "Витоша". До есента ще бъде готова изцяло пешеходна зона от бул. "Партиарх Евтимий" до "Алабин" като пилотен проект. Предвиждаме интегриран проект и за цялостна рехабилитация на улици и тротоари, велоалеи в участъка от центъра, заключен в триъгълника бул. "Скобелев", площад "Македония", бул. "Христо Ботев".
Най-общо Столичната община ще кандидатства с проекти за рехабилитация на пешеходни пространства, тротоари и алеи, изграждане на велосипедна инфраструктура и достъпна среда при пешеходните подлези, както и за изграждане на енергоспестяващо улично осветление. Ще бъдат представени проектни предложения и за рехабилитация и реконструкция на улични мрежи и изграждане на буферни паркинги в близост до възлови спирки на масовия градски транспорт.
Кои са проектите, предвидени за 2013 г., в транспортната инфраструктура, както и в екологичната – управление на отпадъците и управление на водния цикъл, както и за енергийна ефективност?
-Предвиждаме още основен ремонт на улици и булеварди от първостепенната улична мрежа: "Дондуков", "Владимир Вазов", "България", "Прага", "Монтевидео" и др. Имаме готовност за основен ремонт и на повече от 40 вътрешноквартални улици. Ще продължи реализацията на дългосрочните програми: за рехабилитация на мостовите съоръжения, като се ремонтират минимум 20 моста, между които надлезите по "Цариградско шосе" и "Ботевградско шосе" и довършване на ремонта на надлез "Надежда"; за изграждане на велосипедна инфраструктура – около 10 км, включително и по бул. "Академик Иван Гешов" от бул. "Цар Борис III" до бул. "България", в Борисовата градина и Южния парк, както и в централната градска част; за подмяна на капаци на ревизионни шахти, за изграждане на джобове за контейнери за смет, за ремонт и изграждане на тротоарни настилки и осигуряване на достъпна среда, ще приключи и ремонтът на пешеходните подлези.
Ясни ли са приоритетите по сектори за 2014 - 2020 г. и кои са те?
- Приоритетите са екологията, енергийната ефективност, инфраструктурата, образованието и културата. Подготвяме проекти за следващия програмен период 2014 - 2020 г. Водещи в него са интегрираните проекти.
Каква е вашата идея за паркингите?
Нашата цел е гражданите да използват метрото и другите видове градски транспорт, да оставят автомобилите си в буферните паркинги, по-голямата част от които са завършени. Остава да научим хората да ги използват. На този етап най-добре е паркингите да бъдат експлоатирани от метрополитена.
Как София привлича инвеститори?
- Работим по подобряване на инфраструктурата, образованието и възможността да има добре подготвени и квалифицирани кадри, каквито безспорно са намират най-много в София. Разчитаме на проекта "София тех парк", което представлява обединяване на институции, бизнес и наука. Кризата създаде известни затруднения, но ние постепенно ще излезем от тази ситуация. Да не забравяме, че през последните две години сме привлекли около 2 млрд. лева европейски средства. Проектите, финансирани по общностните програми на Европейския съюз и други инициативи, са 44 на стойност 17 479 158 лева.
С кои проекти и дейности София се подготвя за състезанието "Културна столица"?
- Съгласно регламента на състезанието проектните предложения ще бъдат подадени в началото на 2013 г. В тези документи София трябва не само да даде отговор на въпроса защо нашият град кандидатства за тази престижна европейска титла, като представи оригинална и нетрадиционна културна програма, а също така да представи своите проекти за развитие на инфраструктурата, която ще позволи София да бъде Европейска столица на културата през 2019, да покаже финансовата устойчивост на планиране, проекти, да разработи комуникационна стратегия, да представи своите планове за оценка и мониторинг на инициативата, както и да покаже организационен капацитет.
Вече пета година програма "Култура" финансира проекти за култура и изкуство. Този година програма "Европа" представи отделен приоритет, който насърчава гражданските организации да развиват инициативи в подкрепа на кандидатурата на София за Европейска столица на културата. Традиционно всяка година въпреки кризата Столичната община финансира проекти за развитие на културата в София. В процес сме на създаване на още един фонд - "София 2019", който да развие алтернативни форми на привличане на финансиране за култура. Създадохме инициативен комитет "Приятели на кандидатурата на София за ЕСК", който работи в три форума, "Творческа програма", "Комуникационна стратегия". Една от основните задачи на нашата кандидатура е да работим заедно с гражданите на София, защото това е гражданска инициатива.
През септември предстои СОС да обсъди и приеме дългосрочна стратегия за развитие на културата в София 2012 – 2020: София - творческа столица. Този документ е важна част от подготовката на София и е разработен заедно с гражданите на София, които участваха в неговото разработване чрез онлайн консултации и 33 обществени дискусии, организирани в почти всички квартали на града.
Безспорно важни са проектите по отношение на културното наследство.Приключи първият етап на Ларгото, продължават разкопките, реставрацията, консервацията на площ над 19 хил. кв.м в самия център на града. Това е проект, който започна с изграждането на метрото през 2008 г., за който първите средства дойдоха именно от метрото - 4.5 млн. лева бяха дадени от метрото за културно наследство и за развитие на туризма. В същото време много важно за мен е едновременно с представянето на наследството да разработваме и градските пространства. Това е вторият тип проекти, който развиваме – цялостна реконструкция на знакови градски пространства. София вече има любими места – откритата лятна сцена пред НДК, Мостът на влюбените с галерията на открито, галерията на открито в градската градина, сцената в Борисовата градина, тази година освободихме от автомобили и предадохме на пешеходците (а и на студентския театър за пърформънси) пешеходното пространство пред Софийския университет.
Ние не само се борим за титлата "София – културна столица", ние работим, за да може София да бъде успешен модел на културна столица.
Какво смятате за традиционната изложба "Новата София" на "Градът медиа груп"?
Изключително харесвам възможността всички хора, преминаващи свободно, да могат да разгледат и да се запознаят с най-новите постижения в сферата на строителството. Миналата година мястото, което избрахте, се превърна в галерия на открито с новите сгради и постиженията на архитектурата. То стана знаково място. На практика вие създадохте това културно пространство. Очаквам с нетърпение тазгодишната изложба.