Г-жо Савина, каква е стратегията на Столичната община по отношение на водната инфраструктура на София?
- Един от основните приоритети на Столичната община през последните години е развитие и модернизация на инженерната инфраструктура - изграждане на канализация в териториите, където липсва или е частично изградена, реконструкция на водопроводната мрежа и изграждане и модернизация на пречиствателни станции за питейни и отпадни води.
Предизвикателството, пред което сме изправени, е голямо, защото към 2006 г. 30% от урбанизираните територии в столицата нямаха изградена канализация. Това до голяма степен се дължи на факта, че когато градът е застрояван, паралелно с това не е изграждана съпътстващата инфраструктура. Ето защо беше разработена и приета от Столичния общински съвет Стратегия за развитие на инженерната инфраструктура на територията на Столичната община 2008 – 2020 г., включваща анализ на текущото състояние на ВиК мрежата и препоръки за действия, които трябва да се предприемат в краткосрочен и дългосрочен план.
Поради липсата на изготвени технически проекти за изграждане и модернизация на ВиК мрежата към онзи момент бяха набелязани няколко опорни точки с цел успешното изпълнение на стратегията. Преди да се пристъпи към изпълнение на един инфраструктурен проект, се преминава през тежка подготвителна фаза, която включва изготвяне и одобряване на идейни и работни проекти, извършване на градоустройствени процедури, регулационна обезпеченост, издаване на разрешително за строеж. С оглед на гореизложеното първите стъпки, които предприехме след приемането на стратегията, бяха да насочим нашите усилия към изготвяне на технически проекти за изграждане на канализация в онези територии, в които липсва или е частично изградена. От 2006 г. досега са изготвени 110 работни проекта, в процес на подготовка са още 20. Част от тези проекти се реализират поетапно, а останалите са заложени за изпълнение в средносрочен план. През последните 5 години със средства на концесионера "Софийска вода" АД, с европейско и национално финансиране са изградени 64 км канали и са подменени 197 км водопроводи.

Споменахте "Софийска вода". Как работите с концесионера?
- Координацията ни със "Софийска вода" АД е изключително добра. Концесионерът съгласува обектите от своята инвестиционната програма, съобразявайки се с приоритетите на Столичната община. Освен това всеки месец се провеждат регулярни срещи на експертно ниво, за да може възникналите казуси да се решават в оперативен порядък.

Кои са най-значителните инфраструктурни проекти с европейско финансиране, които ще се реализират тази година?
- Говорейки за значими и мащабни инфраструктурни проекти, няма как да не спомена на първо място проектът за изграждане на метрото от бул. "Цариградско шосе" до летищен комплекс София, проектът "Интегриран столичен градски транспорт" и проектът "Изграждане на интегрирана система от съоръжения за третиране на битовите отпадъци на Столичната община", финансирани съответно по ОП "Транспорт", ОП "Регионално развитие" и ОП "Околна среда".
В сферата на водната инфраструктура мога да кажа, че в момента Столичната община работи по 10 проекта с финансиране по ОП "Околна среда". Три от тях вече са в процес на изпълнение - това са проект за изграждане на пет главни канализационни клонове в кв. "Суходол" на стойност 5.6 млн. лв., проект за изграждане на четири главни канализационни колектора в район "Овча купел" на стойност 10.7 млн. лв. и проект за подмяна и изграждане на водопровод и канализация в кв. "Овча купел - стара част" и кв. "Горна Баня" на стойност 33 млн. лв. В процес на оценка са 3 проекта на стойност над 120 млн. лв., които са за изграждане на канализация на местност "Сливница" - район "Люлин", на район "Банкя" и на кв. "Орландовци" - Дубльор на Ляв владайски колектор. Както знаете, Дубльорът на Левия владайски колектор беше изваден от финансовия меморандум на предприсъединителната програма ИСПА поради тежки отчуждителни процедури, които Столичната община трябваше да извърши, и беше подаден по ОП "Околна среда". С неговата реализация ще изпълним всички обекти, които бяха предварително заложени в Интегрирания проект за водния сектор на София, финансиран по ИСПА. Той включваше модернизация на пречиствателната станция за отпадъчни води в Кубратово, изграждане на две станции за пречистване на питейни води - в Пасарел и Мала църква, изграждане на помпена станция в Нови Искър, изграждане на шест главни канализационни колектора и рехабилитация на Рилския водопровод. Радвам се, че в края на 2011 г., след едногодишно удължаване на срока и въпреки трудностите, с които се сблъскахме през 6-годишния период на изпълнение на целия проект, успяхме да го приключим в своята цялост, с усвояване на всичките 58 млн. евро и без финансови корекции.
Не бих искала да пропусна и четирите проекта, които са в процес на подготовка и са за изграждане на канализация в село Волуяк, в Панчарево, в Кремиковци и Сеславци и в Чепинци и Световрачане. Те трябва да бъдат подадени за оценка през месеците юли и август тази година. Целта ни е в този програмен период тези четири проекта също да получат съответното финансиране.

Говорите основно за проекти за изграждане на канализация. А как върви подмяната на водопроводната мрежа?
- Факт е, че изграждането на канализационната мрежа е основен приоритет, но бих искала да изтъкна, че се правят значителни инвестиции и в модернизацията на водопроводната мрежа. За 2012 г. в програмата на "Софийска вода" АД са предвидени над 10 млн. лв. за реконструкция на водопроводи. Освен това, при подготовката на всички проекти, с които кандидатстваме по ОП "Околна среда", паралелно с изграждането на канализация задължително включваме и подмяната на водопроводната мрежа. Целта е освен да изградим канализация, да модернизираме и водоснабдителната мрежа, защото това ще доведе до подобряване на услугата и намаляване загубите на вода.

През последните години Столичната община полага много усилия и по отношение на корекциите на речни корита. Какви проекти има в тази насока през 2012 г.?
- Така е, работим по корекциите на речни корита с цел трайно подобряване проводимостта на реките и предпазване на бреговете и околните територии от подкопаване, което е добра превантивна мярка в дългосрочен план. Подобренията са видими, особено на местата, където преди, при силни дъждове, са се получавали наводнения на прилежащите територии. През последните 5-6 години са изготвени 28 идейни и работни проекти, с които се опитахме да обхванем най-критичните участъци. Корекциите на 18 участъка на речни корита вече са изградени или са в процес на строителство. През 2012 г. продължаваме с изграждането на корекциите на р. Владайска, ще стартираме и поетапното изграждане на корекциите на р. Драгалевска от ул. "Сребърна" до Околовръстен път. До края на годината ще бъдат възложени за изготвяне и още 4 идейни проекта – за корекции на р. Суха Лешница, на р. Слатинска, на р. Банкянска и на дере в м. Толева махала. Целта ни е до 2020 г. всички реки в урбанизираната част на Столична община да бъдат почистени и да имат изградени корекции.

Какво най-често може да забави реализацията на даден инфраструктурен проект? С какви трудности се сблъсквате в процеса на отчуждаване и проектиране?
- Най-общо казано, реализацията на всеки голям инфраструктурен обект преминава през три етапа - проектиране, отчуждаване и строителство - и времето за подготовка често пъти е много по-дълго от това, което се изисква за изпълнение. Основните проблеми, които срещаме, преди да пристъпим към същинската реализация на обекта, са свързани с липса на изходни данни и регулационна обезпеченост, необходимост да се изработват много подробни устройствени планове и тежки отчуждителни процедури най-вече заради обжалване на заповедта за отчуждаване в нейната цялост или на самата оценка. Добър пример за това как може да се възпрепятства изпълнението на даден обект още на етап подготовка е проектът за изграждане на канализация в Подвитошката яка - кв. "Манастирски ливади-изток", кв. "Кръстова вада-изток" и кв. "Гърдова глава". През 2008 г. Столичната община спечели европейско финансиране за изготвяне на работни проекти за тези местности и когато започнахме да изготвяме плана за отчуждаване, се оказа, че за да придобием имотите, попадащи в трасето на обектите, са ни необходими над 100 млн. лв. За сравнение, самото изграждане на канализацията би струвало два пъти по-малко - около 45 млн. лв. Това стана причина да оставим тези обекти за поетапно отчуждаване и да включим други обекти като приоритетни, защото целият бюджет на Столичната община за отчуждаване е 15-20 млн. годишно, а в европейските проекти е заложено да се покриват разходи за отчуждителни процедури, ненадвишаващи 10% от стойността на строителството. Не мога да не отбележа обаче, че промените в Закона за общинската собственост, които бяха направени в началото на 2011 г., значително облекчиха работата на общините, защото дори да бъде обжалвана оценката в заповедта за отчуждаване, това не спира изпълнението на проекта и така успяваме да реализираме важните инфраструктурни обекти по-лесно и в срок.

Внедряването на мерки за енергийна ефективност в общинските сгради също е сред приоритетните дейности на вашето направление. Докъде стигнахте в работата си в тази насока?
- Темата за енергийната ефективност е приоритетна не само на общинско, но и на национално и европейско ниво. Затова през изминалите 3-4 години работим усилено в тази посока. На територията на София има около 600 сгради общинска собственост - детски градини, административни сгради, културни институции, болници, социални домове и др. В 80% от тях сме подменили дограмата, голяма част са вече и с нова хидроизолация и топлоизолация на покривите. Стартирахме с детските градини, социалните домове и училищата във всички райони - там, където е най-спешно, защото няма как да се осигури достатъчно финансиране за всички общински сгради наведнъж. От миналата година започнахме с топлоизолация на външни стени, като целта е там, където са въведени частични мерки за саниране, да довършим и останалите мерки. До 2020 г. целият общински сграден фонд трябва да бъде модернизиран.
Към настоящия момент имаме изцяло санирани 28 училища и детски градини. През лятото ще започне тяхното сертифициране в съответния клас и тогава ще можем да отчетем реалните резултати от внедрените мерки за енергийна ефективност. Очакваме намаляване на консумацията на енергия с до 40-60%, което ще позволи на училищата и детските градини да пренасочат спестените пари от отопление към други важни дейности.
През тази година продължаваме със санирането на училища и детски градини, за което са предвидени общо 16 млн. лв. финансиране от СОПФ, общинския бюджет, Националния доверителен екофонд и ОП "Регионално развитие". С тези средства ще успеем да модернизираме общо 32 училища и 21 детски градини, от които 27 (18 училища и 9 детски градини) ще бъдат с изцяло изпълнени мерки по енергийна ефективност.
Подготвяме също интересен проект за цялостно саниране на 64 панелни детски градини - предпроектните проучвания вече са изготвени и по предварителни изчисления ще са необходими около 20 млн. лв. Спрели сме се на панелните градини, защото там топлинните загуби са най-големи. Икономиите, които се очаква да постигнем след реализацията на проекта, са 530 МWh електроенергия и 9000 МWh топлоенергия годишно, което на практика е стойността на една нова детска градина.
Не бих искала да пропусна и проекта, по който работим за саниране на 24 детски градини и 3 училища със средства от Международен фонд "Козлодуй". Проектът е на стойност около 4 млн. лв., като половината от тях се осигуряват от фонда, а останалите са съфинансиране на Столичната община. Използвам възможността да благодаря на министъра на икономиката, енергетиката и туризма Делян Добрев, както и на неговия екип за подкрепата, която ни оказаха по време на подготовката на проекта.
Много важно е обаче освен в общинските сгради, мерки за енергийна ефективност да се внедряват и в частните жилища. Вече имаме успешно изпълнени 13 сгради по проект "Демонстрационно обновяване на многофамилни жилищни сгради" на МРРБ и ПРООН, който започна през 2007 г. Сега, в началото на юли, стартира проектът "Енергийно обновяване на българските домове" на МРРБ, финансиран по ОП "Регионално развитие", на обща стойност 50 млн. лв. Искаме да мотивираме повече граждани да се възползват от тази безвъзмездна помощ, която им се предоставя, като за целта сме подготвили различни стимули от страна на Столичната община. Екип към главния архитект Петър Диков разработва 12 типови проекта за панелни блокове, които да бъдат използвани безплатно от гражданите. Освен това етажните собствености, включили се по тази програма, ще имат предимството да се включат по "Зелена София" за облагородяване на междублоковите пространства. Подготвяме и доклад до Столичния общински съвет за освобождаване от такса разрешение за строеж на сградите, които ще се включат в проекта. Добре е гражданите да знаят, че санирайки своите жилища, не само ще намалят с 40-60% сметките си за топло- и електроенергия, но ще модернизират имота си и ще увеличат пазарната му стойност.