Във вашата презентация пред конференция преди седмица представяте два важни проекта в съседна Румъния - в Букурещ и в Плоещ. Какви са особеностите, приликите и разликите в двата случая?
- Всички публично-частни партньорства (ПЧП) са структурирани така, че да покриват очакванията, приоритетите и реалната ситуация във всяка община. Системата на ПЧП е гъвкава – винаги се адаптира към новите очаквания на избраните длъжностни лица в органите на властта.
Например в една и съща държава могат да се реализират два различни модела на ПЧП, както показва опитът ни в Румъния.
В Букурещ се използва англосаксонският модел на договор, който включва задължението да се постигнат 24 нива на услуги на основата на система от парични бонуси и санкции.
В Плоещ обаче работим по френски модел на договор със задължение за инвестиции, без да има стриктно определени нива на услуги, които да се постигнат. Важно е да се отбележи, че и в двата случая общините остават собственици на активите и стават акционери в компаниите.

Говорите за английски и френски модел - какво означава това? Какви други модели има още?
- Съществуват различни форми на публично-частни партньорства (ПЧП). Във всички случаи, както подсказва думата "партньорство", има участие на две или повече страни и всяка страна има ясна роля и отговорности. Договорите за концесия и за аренда са двете най-разпространени форми на ПЧП в Европа към момента и по наше мнение могат да бъдат успешно приложени и в България. Както казах, при англосаксонския модел имаме посочени определени нива на услугите, които трябва да се постигнат, и това го прави по-близък до концесията. Френският модел включва фиксирани минимални инвестиции, няма точно определени нива на услугите и в този смисъл се доближава до формата на аренда или лизинг.
ПЧП могат да се категоризират по функция според това кой инвестира, кой фактурира потреблението и събира плащанията от потребителите и т.н. Най добрите ПЧП проекти са тези, в които всеки конкретен риск се възлага на страната, която най-добре може да се справи с него. Трябва да подчертаем, че изборът на определена форма на ПЧП зависи в много голяма степен от местните условия на всяка община или област.
Румъния, Чехия, Словакия и Унгария са основните страни от Централна и Източна Европа, които са реализирали и продължават да осъществяват успешни ПЧП проекти във ВиК сектора. Някои от техните постижения като подобрено обслужване на потребителите, повишена ефективност на ВиК дружествата, намалени загуби на вода и оптимизирани инвестиции могат да бъдат реализирани и в България.
Можем да дадем примери за много партньорства, чрез които "Веолия вода" е поела експлоатацията на мрежата и използвайки световния опит в намаляване на загубите, е постигнала отлични резултати за няколко години. Опитът обхваща утвърдени в групата работни процедури, използване на последните технологии за мониторинг на течове, както и най-новите софтуерни пакети в областта на хидравличното моделиране, въвеждането на мерки за увеличаване броя на отделните обособени зони за управление на налягане/дебит (DMA, PMA). В Прага например само с промени на оперативно ниво "Веолия вода" постигна намаление на течовете от 34% на 21% за периода 2001 - 2009 г.

Кои бяха най-важните параметри, които оценяваше "Веолия вода", преди да изкупи дела в "Софийска вода"?
- "Веолия вода" уверено започна да инвестира в Централна и Източна Европа преди повече от 10 години с операторски договори в Букурещ, Прага и Будапеща, когато те все още не бяха част от Европейския съюз. Участвахме в търга за концесия за предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги в София през 1999 г. и през изминалите 11 години запазихме интереса си към българския пазар. Сега, когато всички тези страни са пълноправни членове на Европейския съюз, за нас е логично да присъстваме и в България. България е политически и икономически стабилна, отворена е за чужди инвеститори като групата "Веолия". Ние смятаме, че тук има потенциал за развитие и искаме да бъдем част от този процес.

Каква е ролята на европейското финансиране в проектите с ПЧП?
- Европейското финансиране е от първостепенно значение, но усвояването на европейските фондове отнема повече време и усилия от очакваното. Освен това нуждите от инвестиции за българския ВиК сектор са много големи и европейското финансиране и държавните субсидии не са достатъчни, за да го обезпечат финансово. Публично-частното партньорство и европейското финансиране се допълват взаимно и могат да съществуват съвместно по едни и същи проекти. В Централна и Източна Европа вече има няколко града, където "Веолия вода" е ВиК оператор, и там моделът на съчетаване на ПЧП с европейско финансиране се прилага успешно. Имам предвид Прага, Букурещ и Будапеща.

В преминалия на първо четене проектозакон за ПЧП какво ви прави най-силно впечатление? Опасявате ли се да не бъде преразгледана концесията за "Софийска вода" при влизане на определени текстове?
- Има нужда от закон, който да регулира ПЧП, тъй като настоящият Закон за концесиите и обществените поръчки оставя някои видове инфраструктура извън обхвата на ПЧП. Такъв нормативен акт би улеснил прилагането на инфраструктурни проекти чрез ПЧП благодарение на опростени процедури и механизми, а и освен това ще регламентира ясно предоставянето на средства от публичния партньор на частния оператор. Има опасения обаче, че законът всъщност ще създаде излишни усложнения и ще легитимира някои лоши практики, които вече се наблюдават в инфраструктурни проекти.
Освен това има и определени неясноти в концепцията – обхватът на проектозакона се припокрива донякъде с този на Закона за концесиите и Закона за обществените поръчки.
Тъй като обектите в закона са държавна или общинска собственост и съответно вече се регулират от Закона за държавната собственост и Закона за общинската собственост, новият закон може да се окаже начин за заобикаляне на процедури, вече уредени от тях.
Ето защо някои от опонентите на закона препоръчват вместо нов закон да се направят необходимите промени в настоящото законодателство, което регулира ПЧП. На този етап нямаме притеснения по отношение на евентуално негативно влияние на този закон върху концесионния договор на "Софийска вода".

Как ще коментирате възможностите за инвестиции в момента, доколко регулаторната рамка дава такава възможност, ще помогне ли засилването на ролята на ДКЕВР?
- В момента "Софийска вода" изпълнява 5-годишен бизнес план с период 2009 – 2013 година. Той е одобрен от Държавната комисия по енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) и в него е заложена инвестиционна програма с общ размер 240 млн. лв. Одобреният бизнес план предвижда и профил на цените на услугите, прецизирани по години. Планираното повишение на цените в плана е средно 10% на година. До този момент успяваме да работим и постигаме резултати дори при по-ниски от предварително заложените нива на цените в бизнес плана. Благодарение на постигнатите икономии от различни дейности на дружеството успяваме да компенсираме и въпреки всичко да изпълняваме планираната инвестиционна програма. Нашите намерения бяха да използваме средствата от постигнатите икономии като допълнителни ресурси и да успеем да инвестираме повече от предвиденото през годините. За съжаление това не се случва, защото икономиите се използват за задържане увеличението на цените, а ВиК системата на София се нуждае наистина от много повече средства, за да бъдат постигнати бързо необходимите подобрения.
Надявам се, че в предстоящите ни разговори с ДКЕВР за изменения в бизнес плана да постигнем по-добър баланс между цена, нива на инвестиции и показатели за качество.
В крайна сметка цената на ВиК услугите отразява разходите за третиране и подаване на вода, както и разходите за инвестиции в инфраструктура. Важно е хората наистина да осъзнаят, че водата все пак има цена, че не е безплатна. За да я третираме, да я опазваме и да я доставим до всеки дом, са нужни хора, нужна е работа и инфраструктура, които имат цена, и това трябва да е отразено в стойността на ВиК услугата.

При "Софийска вода" как е запазен балансът на концесията?
- Според концесионния договор Столична община държи 22.9% от акциите на "Софийска вода", а "Веолия вода" - 77.1%. Общината има трима представители в съвета на директорите, което й дава възможност да участва във всички важни решения за компанията. Като партньори ние обсъждаме заедно всички стратегически решения за дружеството. Например "Софийска вода" подготвя инвестиционната програма и бизнес плана, които съгласуваме със Столична община, преди да ги внесем в ДКЕВР за окончателно одобрение.

Има ли поуки от вече десетгодишния опит на "Софийска вода", които са важни за един бъдещ следващ ПЧП проект в България?
- Считаме, че в бъдеще българският ВиК сектор трябва да стане още по-консолидиран и по-малко ВиК оператори да обслужват повече хора.
За да бъдат привлечени международни инвеститори и да бъдат осъществени ПЧП проекти, една регионална ВиК асоциация например трябва да предоставя услуги на най-малко 250 000 жители.