Инж. Симидчиев, кои са най-належащите за решаване въпроси във водния сектор, които са в правомощията на МРРБ?
- Тук е важно да кажем кои са приоритетите в сектора ВиК. Правомощията на Министерството на регионалното развитие и благоустройството се отнасят за отрасъл ВиК, който е един от четирите във водния сектор. Належащите за решаване въпроси се отнасят към постигане на основните приоритети на ВиК сектора – да може да доставя качествени услуги на клиентите, да може да го прави по устойчив начин и на достъпни цени. Разбира се, това е свързано с качеството на услугите, с енергоефективното им доставяне до потребителите, с опазването на околната среда и т.н. – всички онези фактори, които, взети заедно, определяме като качество на услугата.

Можете ли да коментирате основните моменти, които би трябвало да залегнат в бъдещата стратегия за водната инфраструктура?
- Бих разделил този въпрос на две. Бъдещата стратегия за водния сектор не се отнася само за инфраструктурата, а за всички отрасли, съставляващи водния сектор – напояване, производство на електрическа енергия от вода, предоставяне на ВиК услуги на населението и защита от наводнения. 
Изготвянето на тази стратегия съгласно Закона за водите е задължение на колегите от Министерството на околната среда и водите. В момента се дописват окончателните текстове, които ще бъдат предложени от тях и ще преминат през съответните процедури по съгласуване и одобрение от Министерския съвет и Народното събрание. Бих помолил да изчакаме да излязат окончателните текстове, за да можем да ги коментираме в детайли. Мога все пак да кажа, че с промените предвиждаме да се създаде една нова дирекция, която да се занимава с водната инфраструктура на България. Тя ще трябва да събира и обобщава цялата налична информация за нея по подходящ начин, да участва в планирането на приоритетите за развитието и инвестиционната програма на цялата водна инфраструктура, независимо от кой отрасъл се използва.
Каква е целта на подобно звено? Първо, самият факт, че информацията ще бъде събрана на едно място, е резултат, който си заслужава усилието. Като следствие от този труд и от това събиране и обобщаване на информацията би трябвало веднага да кажем едно нещо. Дирекцията ще трябва да работи по такъв начин, че за в бъдеще да няма нито един актив, който да няма стопанин, отговорник за него или оператор. 
Важно е да разграничим собствеността от отговорността по експлоатацията. Тук говорим за отговорността от експлоатацията, т.е. за това кой да оперира с един актив. По този начин във всеки момент ще сме наясно в какво състояние е той, кой носи отговорност за него. Тоест в случаи, подобни на наводнението от миналата седмица, би отнемало доста по-малко време да разберем чия собственост е активът, кой го експлоатира, защо е допуснат дефект, кой е отговорен за неговото състояние и т.н. 
Друг резултат, който също би бил доста полезен вследствие от създаването на това звено, е, че операторите ще имат по-голяма яснота за активите, които оперират. Това ще ни помогне най-вече там, където има конфликтни точки, или казано по друг начин – там, където има повече от един оператор, особено от отделни отрасли. Съществуването на тази "Водна инфраструктура" ще цели избягването на конфликти по отношение на активи, които се намират на границата на две или повече системи. Такива конфликти в момента има, като те най-често се изразяват в спорове за поддържането на определени активи. Наличието на един такъв конфликт е крайно нежелателно, защото директно се отразява върху състоянието на актива.

Какво предстои във вашата работа като приоритети и задачи в непосредствено бъдеще и в средносрочна перспектива?
- Приоритетите в моята работа са конкретни и измерими във времето. 
Знаете, че в края на декември миналата година стартирахме междуведомствена съгласувателна процедура за текстове в Закона за водите, с които се опитваме да постигнем няколко неща. 
Първо, опитваме се да продължим зададената през 2009 г. линия по отношение на собствеността на активите. Всички ВиК активи трябва да се превърнат в публична собственост, а не да бъдат в активите на дружествата.
Второто, което целим, е окрупняване на ВиК сектора. Смятаме, че то неминуемо ще доведе до повишаване на качеството на услугата, тъй като големите компании са в състояние да прилагат принципа за икономия от мащаба. Те могат да прилагат добри практики, да развиват ноу-хау, да си позволят да обучат персонал и да поддържат по-висококвалифициран такъв, който може да взема по-адекватни решения. В момента има крайни случаи на малки ВиК структури с по 10 или 15 души в техния персонал. Има случаи, в които в състава на едно дружество няма хора с техническо образование. Те могат да поддържат системата в някакво състояние, но то е далеч от това, в което би трябвало да бъде.
Вторият приоритет, към чието изпълнение се стремим, е до средата на годината да има проект на дългосрочна стратегия за развитието на ВиК сектора. Това ще бъде основата, върху която ще се развие целият отрасъл. Тя ще зададе хоризонт от 20-25 години и ще включва основните принципи, на базата на които ще се вземат решения оттук нататък. Работата по нея все още не е започнала, като засега извършваме чисто логистични дейности, свързани с нейното планиране.

Можете ли да коментирате състоянието на загубите на вода в България и основните причини за това?
- Проблемът със загубите на вода е много деликатен. В България те са неприлично високи. Имайки предвид, че те са може би най-комплексният показател за работата на ВиК оператор, тъй като към него има отношение почти всяка дейност, този проблем показва в какво състояние е ВиК секторът. Загубите на вода имат отношение към загубата на самия ресурс, касаят и загуба на енергия, която се използва особено в случаите с помпажно водоснабдяване, съответно имат отношение към количествата въглеродни емисии.
Мерките и дейностите по намаляването на загубите на вода са много на брой, най-различни в зависимост от вида на загубите. Освен много средства те изискват и подходящ подход от страна на ВиК операторите. За мен това би трябвало да е абсолютен приоритет на ВиК компаниите. За да постигнем намаление на тези загуби, трябва да се насочим по-скоро към изпълнението на интегрирани водни проекти, а не към решаването на един или два проблема на някой ВиК оператор чрез проекти, финансирани със средства от оперативна програма "Околна среда". Общо взето, схемата към момента включва финансирането на проекти за пречистване на отпадъчни води, съответно допълващите към тях канализационни колектори, и успоредно с тях се подменят водопроводите. Но това не е достатъчно.
Инвестициите в мрежата през последните години са били трайно под необходимите. Затова и моят апел е да се работи повече по т.нар. интегрирани водни цикли, които да обхващат всички проблеми в една ВиК компания. 
Имайте предвид, че дори в една перфектна мрежа само за поддържане на нивата на загубите се изискват определени инвестиции. Когато те са под това ниво, темпът на загубите изпреварва този на инвестициите и те се увеличават. Опасявам се, че в момента сме под темпа, необходим за поддържането на загубите на необходимото ниво. Това важи като цяло за България, въпреки че има места с устойчив темп на спад на загубите на вода.

Как могат да бъдат осигурени по-големи инвестиции от ВиК дружествата за подмяна на износени мрежи?
- Инвестициите във ВиК инфраструктурата могат да дойдат от три основни посоки – сегашните тарифи за вода, които в България са доста под средноевропейските и не са в състояние да осигурят необходимия ресурс. 
Вторият източник е оперативна програма "Околна среда". Кохезионният фонд е най-големият донор на средства за инвестиции в момента. 
Третият източник са заемите. За да бъдат осъществени и управлявани правилно, е необходима намесата на частния сектор. Идването на частния сектор в управлението на ВиК мрежата се асоциира с осигуряването на бързи инвестиции. Тоест, доколкото е възможно и има интерес, развитието на публично-частното партньорство е третият източник на инвестиции за ВиК сектора.

Какво е състоянието на пилотния проект за ВиК - Плевен, като следващата водна концесия в България?
- В момента на стартиране на проекта законодателството е било различно от сегашното. Тогава за сключването на договора за концесия се е изисквало единствено наличието на съгласие от страна на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Сега това не е така. Има нова законова база и на практика решение за това дали да бъде сключен договор за концесия се взима от региона – от всички кметове и от областния управител. Решението до голяма степен е в техни ръце. 
Конкретно за Плевен основните изводи от доклада, изготвен от Международната финансова корпорация, част от Световна банка, са предоставени на Областния съвет за развитие. Проектът беше презентиран пред него в края на декември миналата година. Тепърва ще има разговори за евентуално продължаване на работата на Международната финансова корпорация за подпомагане на общината и на региона за взимането на подобно решение, защото то ще бъде тяхно.

Как оценявате бъдещата роля на водните асоциации, развитието на процесите според промените в Закона за водите и възможностите за по-големи инвестиции в сектора?
- До момента няма реално приложение на разпоредбите на Закона за водите, касаещи работата на водните асоциации. Съответно никой не е виждал на практика как те работят. Това поражда недоверие и резерви към тях. Въпреки това аз съм уверен, че този предвиден начин за управление на ВиК компаниите, между държавата и общините, ще бъде работещ и ще осигури защитата на местните общности на достатъчно добро ниво чрез участието на кметовете в асоциациите. Затова смятам, че вместо да се дават оценки дали този орган работи достатъчно добре или не, всички ние трябва да направим така, че той да бъде ефективно работещ и в него в максимална степен да са ангажирани кметовете на общините, на чиято територия действа ВиК асоциацията.