Г-н Петков, вие сте специалист с международен опит в областта на енергийната ефективност. Преди 15-ина години, когато в България това не беше сред приоритетите, вие използвахте нашата медия, за да представяте значението на устойчивото енергийно развитие на жилищния и обществения сектор, на транспорта и индустрията. Защо?
- Макар че устойчивото енергийно развитие не беше сред приоритетите на националната политика преди 15-20 години, вестник "Строителство Градът" още тогава отразяваше тази тематика, така че за нас беше естествен избор да търсим контакт с редакционния му екип и да представим нашите успехи в намаляването на енергийното потребление в хотелски сгради чрез прилагането на първите за България договори за енергийни услуги с гарантиран резултат. С радост искам да отбележа, че вестник "Строителство Градът" продължава да бъде водещата медия, следяща отблизо новостите и важните събитията в областта на енергийната ефективност и възобновяемите енергийни източници.

Ще успее ли България да покрие новите по-завишени изисквания на европейските директиви за енергийна ефективност?
- В последните десетина години България отбеляза голям напредък в прилагането на политики и мерки за подобряване на енергийната ефективност в промишлеността, транспорта, услугите, сградния фонд и бита. Моите впечатления са, че държавната администрация усилено работи да се изпълняват изискванията на европейските директиви, а също така и по посока мобилизиране на различни ресурси за ускорено внедряване на енергоспестяващи подобрения в широк кръг от стопански сектори. Провеждат се информационни кампании за запознаване с възможностите за намаляване на енергийното потребление. Представят се ясно националните цели за енергийна ефективност и задълженията на страната като член на ЕС. Работи се активно по привличане на финансиране за енергийна ефективност по оперативни програми "Конкурентоспособност", "Регионално развитие", ползотворно се използват ресурсите от Международен фонд "Козлодуй" и Фонд "Енергийна ефективност и възобновяеми източници" за мобилизиране на допълнителни инвестиции от частния сектор.
Непрекъснато се увеличават видовете финансови инструменти в подкрепа на устойчивото енергийно развитие – преференциални тарифи за зелена енергия, целеви кредитни продукти с облекчени условия, предоставени от международни и местни финансови институции, стокови кредити за енергоспестяващо оборудване, финансиране от трета страна (от ЕСКО компании) и данъчни облекчения. На практика повечето финансови инструменти, които се предлагат в по-развитите страни на ЕС, са вече у нас.
По тази причина съм оптимист, че България ще може да постигне голям напредък и да навакса изоставането от 80-те и 90-те години, когато цените на някои енергийни ресурси у нас бяха значително субсидирани, нямаше политики и механизми за стимулиране енергийна ефективност и на практика се работеше много малко в тази област.
 
Кои добри европейски практики биха могли да се приложат в България?
- Механичното пренасяне на добри практики към по-висока енергийна ефективност от една държава в друга не е приложимо. Обикновено практиките се планират по оптимален начин за конкретна крайна цел, постижима в определена икономическа и социална среда, като се използват методи и ресурси, налични и познати в съответната държава, така че подробният отговор на вашия въпрос може да се даде само след задълбочен анализ. Енергийната ефективност не е цел, а средство за различни крайни цели при различни начални условия. Целта може да бъде снижаване на енергийните разходи, ограничаване емисиите на парникови газове, подобряване на платежния баланс, повишаване на енергийната сигурност, откриване на нови работни места, решаване на социални проблеми и други. Практики, които може да са добри за една страна, може да не са приложими или да не са оптимални в друга. Предвид че повечето европейски практики през последните години се формират до голяма степен с директиви от ЕС, може да се приеме, че много добри европейски практики към по-висока ефективност са в процес на прилагане в България.

Може ли бизнесът да бъде двигател на енергийната ефективност?
- Бизнесът в качеството си на краен потребител или доставчик на услуги към крайните потребители е двигател на енергийната ефективност в България и по света. Непрекъснато се правят енергоефективни подобрения в промишлеността за постигане на по-висока конкурентоспособност и производителност.
За съжаление нивото на подготвеност на фирмите, които предлагат енергоспестяващи услуги в България, невинаги е адекватно и те не успяват да предложат оптимални и качествени решения. Бизнесът се води от пазарната конюнктура. Виждате колко бързо се появиха фирми, които изпълняват частични изолации по фасадите на сградите в България. Това не са добри решения за сградна енергийна ефективност.
Тук идва необходимостта от държавна намеса с една ясна, цялостна и последователна политика за енергийна ефективност, управление на етажната собственост и устройство на територията. Тази политика ще стимулира бизнеса да не се води само от чисто пазарната конюнктура, а така също и от обществените интереси.
Както вече споменах, държавните институции полагат усилия, но е необходимо да се извърви още малко път и да се прилагат ефективно различни политики там, където стихийността на пазара води до неоптимални и грозни резултати, като например индивидуалното изолиране на фасадите на многоетажните жилищни сгради, остъкляването на балкони и лоджии, хаотичното монтиране на слънцезащитни ролетки и външни тела на термопомпени климатици. Тези частични енергоспестяващи подобрения в много случаи са не само неестетични, но и технически неефективни и опасни, защото в много случаи са неправилно проектирани и некачествено изпълнени.
 
Какво ни очаква през 2012–2013 г. – вашите прогнози за пазара за енергийно ефективни услуги у нас?
- Моите прогнози за развитието на пазара за енергийно ефективни услуги у нас са много оптимистични. Вече в България се създаде един голям професионален капацитет, натрупа се богат и полезен опит, общественият интерес към енергийната ефективност нараства, предлагат се различни форми на финансиране. През последните години у нас вече работят и едни от най-големите глобални фирми за енергийни услуги, като например фирма "Далкия", което е индикатор, че пазарът се развива положително и представлява интерес и за световните лидери в тази сфера. Очакват се нови директиви от ЕС по посока стимулиране енергоефективните услуги, което също ще окаже благотворно влияние върху развитието му.