Г-н Московски, кои са най-важните задачи и кои са приоритетите за 2012 г.?
- Надявам се 2012 г. да бъде по-добра и по-успешна от годината, която отминава. Основен приоритет остава електронното правителство и доброто усвояване на средствата от Европейския съюз. Още повече че през следващата година българските граждани ще могат да ползват първите завършени обекти: жп линията Свиленград – турска граница, лотове 2 и 3 на  "Тракия", както и новите отсечки на софийското метро.
В областта на електронното управление сме си поставили за цел още в началото на 2012 г. да бъдат свързани повечето министерства към обща система за електронен обмен на документи. През пролетта очаквам да приключат тестовете на системата за електронно призоваване. Ефективно ще започне работата по проекти за електронни услуги и електронна идентичност на българските граждани, финансирани от ОПАК. Те ще развият нормативно, технологично и организационно електронното правителство в България. Предстои обявяване на търгове за изграждане на дигитални магистрали за широколентов достъп до интернет в селските райони.
Трябва да продължим и реформите, които започнахме. Очаквам мерките, които предприехме, за да стабилизираме железницата, да дадат първи резултати и "Холдинг БДЖ" ЕАД да минимализира загубите си. Твърдо решени сме да продължим и реформите в "Български пощи" ЕАД и да въведем нови услуги за гражданите. Истината е, че това са сектори, в които десетилетия не се е правело нищо, което да подобри състоянието им.

Ако следваме пътя на товарите, стигаме до интермодалните терминали и пристанищата. Какво е бъдещето им?
- България има уникално географско положение и всички природни дадености, за да бъде основно пристанище за товарите от Азия. За съжаление през годините не се е направило почти нищо за развитието на адекватна инфраструктура, която да привлече и повече товари. Мнението на експертите е, че сме изостанали много в сравнение със съседните държави. Затова работим активно, от една страна, да привлечем повече товари към българските пристанища, а от друга – да осигурим адекватна инфраструктура от и до пристанищата. Защото, дори да разполагаме с най-модерния порт на Балканите, ако нямаме развита железопътна и пътна инфраструктура, никой оператор няма да го предпочете.
Както знаете, през този програмен период на оперативна програма "Транспорт" ще бъде завършена цялостната модернизация на жп линията Пловдив – Бургас и магистрала "Тракия". Това неминуемо ще доведе до ръст на товарите, които преминават през пристанище Бургас. В бъдеще, след 2014 г. – през новия програмен период на ОП "Транспорт", с европейски пари ще се финансира само изграждането на т.нар. опорна мрежа на Европа, а порт Бургас е част от нея. Това означава, че тогава ще можем да подготвим проекти за развитие и на самото пристанище. Но забележете: логиката, която следваме, е първо да имаме инфраструктурата, която да превози товарите от и до пристанището, и тогава да отидем в Брюксел и да защитим този си интерес. За съпоставка можем да посочим, че предишните управляващи са изтеглили кредит, с който е построен терминал в Бургас, който да обслужва товарите за "Кремиковци", при положение че всички за знаели накъде отива комбинатът. Това постави пристанището в невъзможност да обслужва кредита си, като той трябваше да бъде поет от държавата.
Що се отнася до интермодалните терминали – те са основен приоритет за нас. През този програмен период на оперативна програма "Транспорт" ще бъде финансирано изграждането на терминал в Пловдив. Национална компания "Железопътна инфраструктура" са доста напред в подготовката, финансирането е осигурено, така че се надявам в най-кратки срокове да стартираме тръжна процедура за избор на изпълнител. В компанията активно работят и по обектите, които ще бъдат предложени за финансиране през следващия програмен период на програмата.

Готови ли са концесионните анализи за летищата, гарите?
- Концесионните анализи са елемент от цялата подготовка, която трябва да покаже дали дадена концесия е икономическа изгодна. Разпоредбите на закона не ми дават възможност да вляза в детайли, но за някои от обектите работата е в много напреднала фаза. Щом бъде завършена цялата процедура, предложението ще бъде внесено в Министерския съвет за одобрение. Важно е да се знае, че концесията не е самоцел, а средство за развитие на тези транспортни обекти, така че да предложат по-добро обслужване за всички граждани. Това, че даден обект е включен в стратегията ни за развитие на транспортната инфраструктура чрез елементите на концесията, не означава, че ние се отказваме да търсим други средства за развитието му.
Конкретен пример за това е централна жп гара в София. Има изготвен проект за нейното модернизиране, който бе приет за включване в обхвата на оперативна програма "Транспорт" и около 20 млн. евро ще бъдат отделени за него.

Какъв е ходът на изпълнението на проектите по оперативна програма "Транспорт" през следващата година?
- Както вече отбелязах, през следващата година ще бъдат готови и пуснати в експлоатация първите обекти, които се финансират по оперативна програма "Транспорт". През лятото лотове 2 и 3 на АМ "Тракия" ще бъдат напълно завършени, а магистралата ще бъде пусната до Петолъчката. Надяваме се през август, когато е основният трафик към морските курорти, това да спести време и най-вече да намали трагичните инциденти на пътя, които за съжаление са станали обичайни за летните месеци.
През следващата година ще бъде завършена и жп отсечката Свиленград – турска граница, която е част от проекта "Електрификация и реконструкция на железопътната линия Пловдив – Свиленград – турска/гръцка граници". Той е преходен с мостово финансиране – от програма ИСПА към оперативна програма "Транспорт". Проектът предвижда реконструкция на една от най-старите жп линии в България, като скоростта ще бъде завишена на 160 км/ч за пътнически влакове и 120 км/ч за товарни влакове. Към днешна дата са завършени 99% работата по първа фаза (Крумово - Първомай), която се изпълнява от гръцката компания "Терна", и 95% по втора фаза (Първомай – Димитровград), която се строи от италианската "Асталди". Остатъкът от трасето от Димитровград до Свиленград ще бъде финансирано по оперативна програма "Транспорт" като вече е приключила тръжната процедура за избор на изпълнители, а апликационната му форма бе одобрена преди няколко дни от Европейската комисия.
През месец май очакваме да завърши и проектът за разширение на столичното метро от "Младост 1" до "Цариградско шосе". Това е един от най-успешните проекти, като благодарение на добрата работа беше съгласувано и прието от Европейската комисия предложеното на българската страна през този програмен период да бъде финансирано и изграждането на отсечката до летище София. Очакваме през август да завърши работата и по другата отсечка на метрото от "Надежда" до бул. "Черни връх". Освен изграждането на самите отсечки от оперативната програма бе финансирано закупуването на нов подвижен състав.

Кои проекти от сектор транспорт по петте приоритетни оси на оперативна програма "Транспорт" предлагате за втория програмен период 2014 - 2020 г. и кои са мотивите за техния избор? На каква стойност са предложените проекти?
- Все още има доста време до следващия програмен период и е твърде рано да говорим за приоритетни оси на ОП "Транспорт" 2014 - 2020 г. На този етап не е изключено включването на нови или заменянето на проектите, които ще бъдат финансирани. Полагаме усилия да имаме максимално много възможности и готови проекти, за да можем със стартирането на следващия програмен период да започнем физическото изпълнение, без да губим време за подготовка. В областта на железопътните проекти основен приоритет е завършване на цялото трасе Драгоман – Бургас и Драгоман – турска/гръцка граници. Паралелно продължава подготовката на проекта София – Видин, но за съжаление най-вероятно няма да има финансов ресурс за неговата цялостна реализация през следващия програмен период. В областта на пътните проекти приоритетите са очертани от Агенция "Пътна инфраструктура", като включват до края на следващия програмен период да имаме завършени седем магистрали и скоростни пътища. Обсъжда се възможността Изпълнителна агенция "Морска администрация" също ще бъде бенефициент по програмата през следващия й програмен период. "Метрополитен" ЕАД вече е стартирал подготовката на проекта за третия лъч на метрото в София. Предстои да бъдат финализирани разговорите с Европейската комисия, за да е ясно какви средства ще бъдат отпуснати за нашата страна и на тази база да приоритетизираме проектите, които ще изпълняваме.

Европейският съюз предложи нов финансов механизъм - ConnectingEuropeFacility, който да съчетае грантове, бюджетни средства за съответната държава и публично-частно партньорство. Той задължителен ли е? Кои проекти от предложените за 2014 - 2020 г. ще се финансират чрез ConnectingEurope, кои от Кохезионния фонд?
- На 29 юни 2011 г. Европейската комисия прие предложение за следващата многогодишна финансова рамка за периода 2014 - 2020 г.: "Бюджет за Европа 2020", в което е предвидено създаването на нов интегриран инструмент за инвестиции в инфраструктурните приоритети на ЕС в областта на транспорта, енергетиката и телекомуникациите – "Механизъм за свързване на Европа" (МСЕ). Впоследствие, на 19 октомври 2011 г., комисията одобри предложение за Регламент за създаване на МСЕ (с общ бюджет €50 млрд.), който ще замени сега действащия Регламент №680/2007 за трансевропейската транспортна мрежа (ТЕN-Т) и трансевропейската енергийна мрежа (ТЕN-Е).
За периода 2014 - 2020 г. е предвидено финансиране в размер на €31.7 млрд. в областта на транспорта, в т.ч. €10 млрд., заделени от Кохезионния фонд за транспортни проекти в държавите, участващи в политиката за сближаване. To ще бъде използвано в подкрепа на приоритетни проекти по протежението на 10-те коридора за изпълнение на основната мрежа и на хоризонтални проекти в основната мрежа, свързани с въвеждането на нови технологии и иновации (SESAR, ERTMS и др.).
Новият финансов инструмент следва да се разглежда не като задължение, а като възможност за държавите членки да получат финансиране за изграждането на основната трансевропейска транспортна мрежа (core network) с акцент върху развитието на екологосъобразните видове транспорт и въвеждането на интелигентни транспортни системи. Изборът на проектите ще се осъществява на принципа на конкурентен подбор, чрез покани за набиране на предложения на ниво ЕК. Този принцип се прилага и в момента при разходването на бюджета за TEN-T.
Усвояването на средства от двата инструмента – Кохезионен фонд и  "Механизма за свързване на Европа", следва да се осъществява по съгласуван и взаимно допълващ се начин. Доколкото праговете за безвъзмездна подкрепа по Кохезионния фонд са значително по-високи от тези по МСЕ, за нас е важно да осигурим оптимален пакет от проекти за финансиране по Кохезионния фонд и същевременно да обмислим внимателно участието си с подходящи проекти и по МСЕ. Понастоящем конкретните предложения за следващия програмен период 2014 – 2020 г. са предмет на обсъждане.