Госпожо Павлова, кои са основните политики, върху които работи Министерството на регионалното развитие и благоустройството за превъзмогване изостаналостта в регионите и за привличане на инвестиции в тях, така че да се превърнат те в двигател за растеж и развитие на страната ни през следващия програмен период 2014-2020 г.?
- За устойчивия регионален растеж е важно да има ясна и споделена визия. Тя трябва да съответства на стратегическите цели и приоритети на Националната програма за развитие на България 2020, Стратегия "Европа 2020", Националната стратегия за регионално развитие 2012 - 2022 г., както и на Националната програма за реформи. Това би довело до по-ефективно и резултатно инвестиране в развитието на регионите на страната, както и до по-ефикасна и въздействаща политика през следващите години.
Интегрираният подход при разработването на стратегически документи изисква тясна координация на публичните политики. Тя е най-ефективна на регионално ниво, тъй като факторите за растеж се различават значително.
За да се реализират инвестиции във всички сфери, отговорност на държавните институции е да създават подходящата нормативна и институционална рамка. Важна роля обаче имат и големите фирми в България. Все пак те са потенциални инвеститори, които разполагат със значителен финансов и експертен ресурс.
 
Как биха могли да се намалят междурегионалните и вътрешнорегионалните различия, за да се мобилизират съществуващите ресурси?
- Това може да стане, като се създадат устойчиво работещи фирми. Би следвало да се насърчи технологичното обновление, особено на малките и средните предприятия, които са ключови за регионите. Промотирането на високотехнологични пазарни продукти за износ и въвеждането на "зелени" технологии могат да подобрят качествено позиционирането на предприятията. Информационните и комуникационните технологии предлагат много нови възможности за тях. Те са важен фактор за регионална конкурентоспособност, който влияе върху скоростта на промените и териториалното разпределение на икономическата активност.
Специфичните дадености на българските региони, богатото културно-историческо наследство и традиции благоприятстват развитието на устойчиви форми на туризъм и креативни индустрии. Туризмът може да интегрира и мобилизира средите на бизнеса и да се развие като по-мащабна икономическа дейност. Така бихме постигнали и диверсификация на икономиката на селските райони. Едновременно с това ще бъде по-лесно да се създадат привлекателни работни места за младите хора, а миграционните процеси ще бъдат повлияни благоприятно.
За да се намалят негативните тенденции за растеж в регионите, трябва да насочим своите усилия към подобряване качеството и достъпа до образователни, здравни, социални и културни услуги, както и на взаимодействието между образователните, научноизследователските институции и бизнес сектора. За осъществяването на регионалната политика ключова роля играе човешкият фактор. Затова е необходимо целенасочено да се инвестира в капацитета на националните, регионалните и местните власти.
За ускоряване процесите на растеж е важно да се акцентира върху създаването на макрорегионални мрежи и трансгранични инициативи. С висок потенциал за развитие на регионално сътрудничество е Стратегията на Европейския съюз за Дунавския регион.
Изграждането на нови партньорства в този план е предизвикателство за инвеститорите. Подкрепата и активното участие на 14-те страни в Дунавската стратегия както на политическо, така и на институционално ниво създава предсказуема и в голяма степен нерискова среда. Чрез тях се дава възможност за реализация на редица инвестиционни възможности за бъдещото развитие на макрорегиона.
 
Ще продължи ли и през следващия програмен период Оперативна програма "Регионално развитие" и как?
- За програмния период 2014 - 2020 Европейската комисия предлага създаването на Обща стратегическа рамка (ОСР). Тя включва европейските фондове и Кохезионния фонд. ОСР обхваща целите на стратегията на Съюза за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж. Те са описани като ключови действия от всеки фонд и механизмите за съгласуване с икономическите политики и политиките за заетостта на държавите членки и на Съюза.
Координацията на национално ниво се осъществява в рамките на Договора за партньорство. Той ще замести сегашната Национална стратегическа референтна рамка, в която е стратегията на съответната държава членка, нейните приоритети и организацията за ефективно и ефикасно използване на фондовете по ОСР за работа по стратегия "Европа 2020".

В момента се изготвя социално-икономически анализ за нуждите на Оперативна програма "Регионално развитие" (ОПРР) за програмния период 2014 - 2020 г., койтосе фокусира в 6 тематични направления:
·         Обща характеристика и сравнителен анализ на българските райони
·         Изследване на специфичните териториални характеристики
·         Изследване на градското развитие
·         Анализ на националните секторни политики от регионално значение
·         Анализ на капацитета и възможностите за управление и изпълнение на проекти
·         Анализ на източниците на финансиране за регионалното развитие.

Анализът ще бъде изпълнен на 5 етапа:
·         Първи - общ анализ – декември 2011
·         Втори - фокусиране на анализа – юни 2012
·         Трети - формулиране на основни изводи и SWOT анализ – октомври 2012
·         Четвърти и пети – преработване, засилване на фокуса и актуализиране на анализа.

Според изводите от социално-икономическия анализ и концепцията за пространствено развитие ще бъде актуализирана концепцията за двигатели за растеж и агломерационните зони в България.

Концепцията за пространствено развитие ще послужи за координация на териториалните измерения на секторните политики. Тя ще даде възможност общините да кандидатстват както по ОПРР за финансиране на градските територии, така и по Програмата за развитие на селските райони, чрез която да получават средства. На този етап е рано да бъдат формулирани конкретни приоритети за периода 2014 - 2020, тъй като това е обвързано с изготвяне на анализи, координация със секторните министерства, обсъждане с всички заинтересовани страни и социалните, икономическите и институционалните партньори. В обхвата на следващата Оперативна програма "Регионално развитие" ще попаднат инвестиции, идентифицирани като приоритетни. Това обаче ще стане, след като бъдат отчетени социално-икономическите и териториалните характеристики на регионите. До 2013 г. приоритет е разработването на интегрирани планове за градсковъзстановяване и развитие. Тези стратегически документи са насочени към трайното подобряване на икономическото, социалното и екологичното състояние на конкретни територии с нереализиран потенциал. Времевият хоризонт е 2020 г. Плановете обхващат 36 български града.
 
Ще има ли и през следващия програмен период финансов инженеринг, какъвто е например инициативата JESSICA?
- Финансовият инженеринг е пилотен за настоящия програмен период модел за усвояване на ресурс от структурните фондове на ЕС. През 2014-2020 този подход ще бъде застъпен в много по-широка степен поради възможността за последващо използване на вложените средства.Тъй като инвестициите в градски проекти са дългосрочни,резултатитеот JESSICA и възвръщаемостта на вложения ресурс ще бъдат налични през следващия програмен период. В настоящия програмен период използваме пилотно и схема за финансов инженеринг за финансиране на обновяване на многофамилни жилищни сгради.
Ресурсът по инструментите за финансов инженеринг ще бъде значително увеличен в периода 2014 - 2020 г. Намерението на Европейската комисия е нарастването да бъде от настоящите 5% до 15% от Европейския фонд за регионално развитие. Обхватът на инструментите за финансов инженеринг също ще бъде разширен. Сегашните 3 направления - малки и средни предприятия, градска среда и енергийна ефективност, ще станат 7. Чрез този механизъм ще могат да се финансират и проекти още 4 сектора – пътният, водният, туристическият и този за околната среда.

Какъв е очакваният социален ефект от реализацията на схемата?
- България е единствената страна - членка на ЕС, която е успяла да договори възможността да се предоставя грант от 50% от стойността на сградата на сдруженията на собствениците за изпълнение на мерки за енергийна ефективност в техните сгради.
Двете задължителни обследвания по всеки проект пък се покриват на 100% от оперативната програма.
Чрез схемата ще се реализира един постоянен диалог между МРРБ, общините, сдруженията на собственици. Така предприемаме първите стъпки за установяване на традиции в управлението на многофамилни жилищни сгради.
Всички, които са обновени, ще бъдат освободени от данък от 3 до 10 години в зависимост от постигнатата категория и изпълнените мерки за енергийна ефективност.
Планираме мащабна кампания, която да запознае широката общественост с възможностите за финансиране на обновяването, критериите и правилата за оценка, необходимите мерки, които трябва да се предприемат от собствениците, както и ползите за тях от участието им в програмата. Така вярваме, че ще възвърнем доверието на гражданите в структурните фондове като средство за финансиране на мерки за обновяване на жилищни сгради.
 
Какъв е очакваният икономически ефект от реализацията на схемата?
- Съгласно стратегията "Европа 2020" един от основните приоритети на Общността за следващия програмен период е намаляване на вредните въглеродни емисии с 20% и повишаване енергийната ефективност и използването на възобновяема енергия с 20 на сто до 2020 г.
В преговорите за новите регламенти за следващия програмен период министерството на регионалното развитие защитава позиция за включване към допустимите разходи и на конструктивно-ремонтни дейности, които подкрепят мерките за енергийната ефективност. Целта е да постигнем комплексни резултати в обновяването на сградите и устойчивост.
За разлика от настоящия програмен период през 2014 - 2020 г. не се предвижда таван на средствата за енергийна ефективност. МРРБ ще защитава увеличаването на тези средства в ОПРР за следващия програмен период. Изграденият от нас модел, който функционира надеждно и заслужава да бъде мултиплициран, ще бъде силен аргумент в тази посока пред ЕК.
Заключенията от Петия кохезионен доклад акцентират върху разширеното използване на инструментите за финансов инженеринг. Считаме, че натрупаният опит с пилотната схема в настоящия период ще ни даде възможност да разширим обхвата на финансирането с нисколихвени заеми след 2014 г.
 
Госпожо Павлова, през последните години вниманието на МРРБ бе насочено предимно към пътната инфраструктура. ВиК отрасълът сякаш остана встрани. Ще продължат ли реформите и в него?
- ВиК секторът е пряко свързан с цялостното икономическо и социално развитие на страната. Качеството на ВиК услугите определя облика на населените места и възможностите за привличане на инвестиции. Затова реформирането на този отрасъл е сред основните приоритети на МРРБ.
Промените в закона преди 3 години са свързани главно с регламентирането на собствеността на ВиК инфраструктурата като публична държавна и общинска собственост. Те засягат и обособяването на територии за предоставяне на услугите, които да съвпадат с тези на действащите регионални ВиК оператори. Управлението на системите се осъществява от асоциации по ВиК и общините.
Проблемите, пред които сме изправени, са свързани с неравнопоставеността на малките спрямо големите обособени територии по отношение качеството на услугите и инвестициите. В момента няма възможност да се генерират достатъчно приходи за осигуряване на модерна техника за експлоатация и поддръжка. Финансирането за разширяването на мрежите, реконструкцията и модернизацията на системите също е проблемно. Затруднения срещаме и при осигуряване на квалифициран персонал за поддържане на системите и управление на активите, както и с географската неравнопоставеност по отношение достъпа и добиването на питейна вода.
Предвиждаме да планираме развитието на ВиК системите, както и да повишим капацитета на участниците в реформата – асоциациите по ВиК, операторите, представителите на общинската и държавната администрация. Планираме да организираме управлението на инфраструктурата на териториален принцип. Така ще бъде осигурена равнопоставеност между жителите по отношение качеството и цената на ВиК услугите.
Развитието на системите ще се планира дългосрочно за 25 години напред, като се изготвят регионални генерални планове за цялата страна. Чрез тях ще можем да набележим приоритетните проекти за следващия програмен период.
Регионалните генерални планове ще съдържат анализ на състоянието и нуждите на ВиК системите и съоръженията, както и на цената и качеството на услугите. В тях ще бъдат отразеницелите и приоритетите за развитието на ВиК системите и съоръженията, като избраните вече изпълнители трябва да изготвят 3 вида инвестиционни програми -краткосрочна, средносрочна и дългосрочна.
 
Кои са проектите, които се финансират по ОП "Транспорт"? Как върви изпълнението им?
- До края на този програмен период ще продължи доизграждането на трите лота на магистрала "Тракия". Работи се по лот 1 и лот 2 на "Марица", лотове 1 и 2 на "Хемус" в участъка Софийски околовръстен път - пътен възел "Яна", лотове 1, 2 и 4 на магистрала "Струма" и четирилентовото трасе Калотина – София. Ще продължи реконструкцията и модернизацията на първокласните пътища Кърджали - Подкова, Враца - Ботевград. В проект е и пътят Видин – Монтана. Пред изграждане са обходните пътища на градовете Враца, Монтана и Габрово. Общата стойност на посочените проекти е около 900 млн. евро.

Какви промени се предвиждат през идния сезон в процедурите при предоставяне на концесии за морските плажове?
- В областта на публично-частното партньорство ще продължи водената политика по подобряване на общите туристически условия по черноморското крайбрежие и конкретно предоставяне на нови концесии за услуги и наеми за морските плажове.Гарантира се устойчиво развитие на черноморското крайбрежие и съсредоточаване усилията върху контрола и управлението на морските плажове.
При контрола по изпълнение на концесионните договори се въвеждат нови видове мониторинг, за да има ясни и обективни форми на контрол. Целта е да се постигне пълна прозрачност и равнопоставеност във взаимоотношенията държава-бизнес. Също така се предприемат действия за подобряване на координацията и партньорството между ведомствата, отговарящи за провеждане на държавната политика в областта на концесиите.
Подготвят се законодателни промени, свързани с изменение на Закона за устройството на черноморското крайбрежие. Основните промени са по отношение въвеждането на облекчена процедура за предоставяне на концесии за морските плажове. Увеличава се максималният срок за концесиите. Регламентират се дейностите по финансиране и контрол на договорите за наем и се въвеждат легални дефиниции и понятия. По този начин условията пред бизнеса за получаване на концесии ще бъдат облекчени, а изискванията, при които те да се осъществяват – ясно регламентирани.