Министър Дончев, ресорът, който управлявате, успешно моделира внедряването на ГИС приложения. Предвижда ли се надграждане на системите ИСУН (Информационна система за управление и наблюдение на структурните инструменти на ЕС в България) и ИСАК (Интегрирана система за администриране и контрол)?
- Голяма част от финансираните с европейски средства проекти са с ясно изразена географска локализация. За оценката на тяхната целесъобразност и ефективност е необходимо да се търси и пространственият ефект от тяхното осъществяване в контекста на регионалното развитие. Вече се полагат усилия за разширяване на функционалността на действащата ИСУН в това направление.
Резултатът е одобрен проект за надграждане на ИСУН чрез географска информационна система. Неговото изпълнение ще започне през 2012 г., новоизградената система ще бъде използвана в програмирането на следващия програмен период. Ще се създадат условия за по-ефективна организация наданните, свързани със средствата от ЕС и тяхното разпределение в националното пространство, ще осигури мощни инструменти за пространствен анализ и синтез на необходимата информация.
Акцент е подобряване на наблюдението и процесите на вземане на решения за разкриване на пространствените измерения на усвояването на средствата от ЕС. Целта е не просто да се създадат инструменти, чрез които да се констатират регионалните различия, а да се изяснят причините, пораждащи тези различия, и своевременно да се набелязват подходящи мерки за сближаване в развитието на районите - основна цел на кохезионната политика.
Целта ни е да използваме възможностите на ГИС системите за анализ на геопространствени данни като основа за стратегическото планиране на следващия програмен период. По този начин те ще ни осигурят обективна информационна база, въз основа на която да вземем правилните управленски решения при програмиране.

През 2012 г. трябва да заработят областните информационни центрове. Ще бъдат ли те интегрирани към системата?
- Към настоящия момент в над 90% от общините бенефициенти са приключили процедурите за набиране на персонал в областните информационни центрове. На повечето места са завършили или предстои финализиране на строително-ремонтните работи по помещенията. До средата на идната година те ще започнат да работят. Ще имат достъп до пълната функционалност на ИСУН за предоставяне на актуална информация на посетителите и наблюдение на процесите в реално време.

Създаването на качествена среда е свързано с множество европейски проекти. През тази година въведохте подаването им по електронен път. Какви са резултатите, които отчитате, какъв е броят на подадени проекти и какви са очакванията?
- От старта на модула на 16 юни досега са подадени 1957 проектни предложения. Малка част от тях са подадени по електронен път, тъй като е необходимо време за подготовка и съгласуване на насоки за кандидатстване и проектни предложения. Електронното кандидатстване се използва от две програми – "Техническа помощ" и "Развитие на човешките ресурси". От тази седмица такава процедура обяви и ОПРР, тоест активно работим с управляващите органи, за да въведем електронните услуги. Очакванията ни са през следващата година всички седем ОП да ползват активно електронното кандидатстване.

Електронното подаване отрази ли се по някакъв начин на качеството на проектите?
- Основната задача на електронното подаване на проекти е да улесни бенефициентите в отношенията им с администрацията – пести време и ресурси. Същевременно качеството на една проектна идея зависи изцяло от бенефициента. Информационната система не цели като пряк резултат повишаване качеството на проектите, но има дисциплиниращ ефект по отношение на срокове и необходими документи. Системата предотвратява пропуски при комплектоването на документи, които преди са били причина за отхвърляне на етап "административно съответствие" на качествени проектни идеи.

Достатъчен ли е ресурсът през оперативните програми за създаването на ГИС приложения през настоящия програмен период?
- В момента ГИС приложения се развиват чрез ОП "Транспорт" (2 проекта на обща стойност близо 18 млн. лв.), но има възможност и чрез други оперативни програми като ОПАК (поне 5 проекта на обща стойност над 6 млн. лв.) и ОПОС (1 проект на стойност над 1.3 млн. лв.).
Общо близо 24 млн. лв. са отделените средства. Те не отразяват значението, което имат ГИС приложенията за качественото планиране и управление.
Извън оперативните програми по финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство са финансирани четири проекта на общини за географски информационни системи – Ямбол, Любимец, Добрич и Русе. Първите три приключиха в края на 2010 г. – началото на 2011 г., този на Русе е пред финализиране. Финансирането варира от 250 000 евро до 564 000 евро в зависимост от планираните дейности, като са налице и такива извън обхвата на ГИС.
ГИС във въпросните общини са напълно оперативни, освен технологичната работа по изграждането им е доставено и необходимото оборудване. Проектите могат да послужат като добри практики, освен ползите за конкретните общини бяха осъществени интензивни семинари с представители на други администрации за популяризиране на опита. Основен фактор е добрата комуникация при дейностите с компаниите за комунални услуги – ВиК, "Виваком", електроразпределителни дружества, газови компании.

Какви нови възможности ще дадат оперативните програми през следващия програмен период? Кога ще имаме национална ГИС платформа?
- Все още сме в началните стадии за следващия програмен период и е трудно да се даде отговор. Моето убеждение е, че за да търсим качество на вложените средства, трябва да насочим усилията си в инвестиране в тази посока.

Ако трябва да направите равносметка и да очертаете перспективата?
- Процентът на договорени средства надхвърля 57%, разплатените са над 17%. През 2012 г. очакваме да договорим над 90% от разполагаемите бюджети, а плащанията да достигнат 40%. През 2012 г. фокусът ще бъде върху изпълнението. Изоставането от 2007 – 2009 г. все още оказва своето влияние, но усилията за преодоляването му са видими и успяваме да наваксаме.

Кои са приоритетните области, които ще донесат добавена стойност на странатани в следващия програмен период?
- Те ще включват както залегналите в стратегията Европа 2020 – инвестиции в научната дейност, нисковъглеродна икономика и подобряване качеството на живот, така и базисна инфраструктура – област, в която имаме значително изоставане и трябва да бъде преодоляно, за да се изравним с другите държави - членки на ЕС.