Необходим е по-добър контрол върху търговете на общините
Как ще коментирате развитието на пазара на строителни услуги за изграждане на пречиствателни станции в България през 2011 г.?
- Предвид публичния характер на продукта и изключително ограничените бюджети за капиталови разходи на общините финансирането на градските ПСОВ е възможно единствено чрез усвояването на европейски средства по оперативна програма "Околна среда". През тази година се обявиха търговете за изпълнение на ПСОВ на Габрово и Враца. Нашата фирма участва и на двата. На Враца сме с максимална техническа оценка и най-добра цена. Очакваме решението на комисията. Процедурата за избор на изпълнител на ПСОВ - Габрово, все още не е приключила. Другият голям търг, в който участвахме, беше търгът за ПСПВ - Габрово. Оферти подадоха осем участника. Ние бяхме единствени, които успяхме да покрием техническите изисквания на възложителя. Търга беше прекратен от възложителя поради съмнителни за нас причини. Разбира се, всичко беше съгласно изискванията на ЗОП.
Какви са вашите очаквания за развитие на проектите с европейско финансиране до края на този програмен период?
- Примерът с горните поръчки е показателен. Това са пилотните проекти, които България подготвя по оперативната програма. Тези проекти се подготвят отпреди 4-6 години. Това показва, че към момента основен проблем е все още бавното усвояване на средства от европейското финансиране. Ситуацията е следната – има доста сключени договори, от които много малко се реализират, а по още по-малко има плащания. В този смисъл всички ние в бранша очакваме да се подобри администрирането на проектите, така че при повече от тях да започне реално изпълнение и съответно – плащания. Това към момента остава един от малкото начини за вливане на свежи финанси в бранша, а и разплатените средства влизат реално в икономиката на страната, водят до икономическа и социална полза.
Кои са основните особености при кандидатстване за изпълнение на проекти по оперативна програма "Околна среда" от процедурна гледна точка на изпълнителите?
- Искам да използвам трибуната на вашия вестник и да информирам за един сериозен пропуск в процедурата за финансиране на проекти, свързани с ПСОВ. Съгласно изискванията на оперативната програма общината може да кандидатства за финансиране единствено след подготовка на идеен проект за ПСОВ. Нещо повече - все повече в тръжните документации се среща изискването разработката на проекта на изпълнителя да следва предложеното идейно решение. Имайки предвид обхвата на ИП съгласно Наредба 4 и факта, че договорите за изпълнение на проектите за ПСОВ са за инженеринг (жълт ФИДИК), е необяснимо защо е необходима толкова подробна разработка на проекта за ПСОВ.
Добрата инженерна практика в Европа показва, че в тръжните документации се прилагат т.нар. концептуални проекти и участникът е длъжен да спазва технологията на пречистване и третиране на утайките в тези проекти. До голяма степен тези "концептуални проекти" се припокриват с нашите ПИП съгласно Наредба 4.
Изискването от оперативната програма за представянето на ИП за ПСОВ при кандидатстване за финансиране е изключително затормозяващо процедурата изискване. Целта на проекта е да се определи бюджетната стойност на проекта, което за нуждите на финансирането може да бъде направено с достатъчна точност по окрупнени показатели на фаза ПИП.
Подобри ли се капацитетът на общините за провеждане на процедури и управление на европейски проекти?
- Проблемен е начинът на провеждане на търговете за проекти в някои от общините, които са основните бенефициенти на финансиране по оперативните програми на ЕС. На много места още в тръжната документация се залага силен субективизъм при оценката на кандидатите. Като минимално техническо изискване се обръща по-голямо внимание върху експертите, които участниците могат да осигурят за изпълнението на проекта, а не толкова на тяхната експертиза и капацитета на компаниите в изпълнението на подобни проекти. Изборът на неподходящи изпълнители в такива случаи води до много последващи проблеми при изпълнението на проектите като забавяния, преработки на проекти, некачествено изпълнение, санкции, финансови корекции и т.н.
В този смисъл е необходим по-добър контрол върху начина, по който общините провеждат търговете. Това би повлияло чувствително не само върху качественото изпълнение на проектите, но и върху по-бързото усвояване на повече средства по оперативните програми на ЕС, което е жизненоважно за българската икономика в кризата.
Има ли възможности за публично-частно партньорство в сектора? По-близо ли сме до възможността изпълнителят да експлоатира пречиствателна станция?
- До момента у нас има малко такива практики и те не са много успешни – ако имаме предвид концесията на "Софийска вода". Все пак в момента се работи по нов закон, който да уреди тази материя. Нашата компания е с най-сериозната специализация в сектора в България и на базата на нашия опит бихме могли да съдействаме с идеи и експертиза за създаването на работеща нормативна база, която да направи възможни публично-частни партньорства, ефективни за данъкоплатците.
Например големите ПСОВ е възможно да бъдат изпълнявани по договорните условия на Златната книга на ФИДИК. Те предполагат изпълнителят да проектира, построи, въведе в експлоатация и да експлоатира ПСОВ за определен период от време – примерно 20 години. Така той ще е пряко заинтересуван да има баланс между капиталовите разходи и експлоатационните и ще се избира най-ефективната технология.
Имате ли наблюдение върху състоянието на инфраструктурата за питейна вода? Как ще коментирате възможностите за подмяна на тръбите и намаляване на загубите на вода като инвестиции, стимули и технологии?
- Моите преки наблюдения са свързани с изпълняваните от нас обекти. Новината, е че точно преди седмица получихме финалния сертификат за изпълнението на лот 1 на гр. Русе, който предвиждаше разширение и рехабилитация на повече от 22 км водопроводна мрежа на гр. Русе. Финалният сертификат означава, че е приключил периодът за съобщаване на дефекти, без да са установени дефекти по отношение на изпълнените от нас работи. Действително голяма част от водопроводната мрежа в България се нуждае от подмяна от хигиенична и технологична гледна точка. Това е свързано с много проблеми, породени от работата в градска среда. За съжаление подмяната на водопроводната мрежа не е приоритет на оперативната програма. Финансирането на подобни дейности се позволява единствено като съпътстваща дейност.