Г-н Табаков, как оценявате макроикономическата ситуация на Балканите - България остров на стабилност ли е, Гърция застрашава ли системата? Как оценявате ролята на страни кандидатки за ЕС като Македония, потенциални кандидати като Сърбия?
- Преди започването на така да се каже, втория "пик" на кризата, Балканите като цяло като че ли стояха стабилно, започна да се възстановява икономическия растеж. До средата на тази година всички европейски институции като Европейската банка за възстановяване и развитие, Световната банка и др., предвиждаха за повечето страни растеж над 3%. С развихрилата се дългова криза в Гърция обаче и с невъзможността все още да се предвиди какво се случва с опасността много от европейските банки, свързани с гръцките дългове, да потънат, всички направиха преизчисления на прогнозите си.
Дадоха се прогнози, които са два пъти и повече пъти по ниски от тези, които бяха направени в средата на годината. Тези прогнози, за растеж около 1.7-2% в различни страни от региона се правят, при условие че ще се намери разрешение на дълговата криза в Гърция и банките няма да пострадат. Тоест независимо колко благоприятен ще е изходът от гръцката криза, ако е благоприятен, пораженията вече са нанесени и Балканите няма да растат с процента, който беше предвиден.
Напротив, растежът на Балканите се предвижда да е дори по-нисък от този на страните в Централна Европа, както и някои страни от Иизточна Европа и бившия Съветски съюз. Така че от макроикономическа гледна точка ни очакват много трудни години, за съжаление никой не може да каже колко ще бъдат те.
България излъчва позитивни сигнали, разбира се. Новият бюджет е сравнително консервативен в едно такова положение. Разбира се, че Гърция е дестабилизиращ фактор, и то не само на Балканите, а и за Европа, и за света. Много малко могат да направят страни като Македония, Сърбия и България, за да привлекат повече инвестиции, на фона на това, че сме близки съседи с Гърция. Неминуемо компаниите, които не знаят, че икономиките ни не са до такава степен свързани, проявяват неразбиране и непознаване на реалностите в такива малки страни и инвеститорите на прима виста се плашат.
Инвеститорският процес е доста дълъг процес. Той започва с един дълъг списък от страни, които се проучват с цел да се инвестира и ако не попадаш на първо четене в дългия списък, няма как да попаднеш в късия списък, който се прави след това.

Може ли да представите основните акценти по темите на форума за Югоизточна Европа?
- Четири са темите, които фокусират нашето внимание, това са четири "И", четири теми, които започват с буквата "И" - инфраструктура, иновации, инвестиции, информационни технологии. Смятаме, че от развитието на тези сектори зависи икономическото развитие на региона. В областта на инфраструктурата ще говорим за пътища и енергетика. В иновациите ще бъде представено едно проучване на Световната банка за развитието на иновационния процес в Централна и Източна Европа, което е съвсем ново и не е излязло до момента, но ще бъде излязло към момента на форума и ще бъде доста актуално и интересно. В областта на инвестициите съвместно с агенцията за насърчаване на инвестициите искаме да обсъдим инвестиционния климат в България и в региона.
Това ще бъде кръгла маса, на която каним да присъстват най-широк кръг от фирми и представители на бизнеса. Тя ще бъде в две части. Първата част ще бъде с примери за успешни инвестиции, ако има такива, в трудни времена като тези, в които живеем, а втората част ще бъде за това какво може да се направи оттук нататък, така че регионът да привлича инвестиции независимо от трудната ситуация, в която се намираме. Четвъртата тема за информационните технологии и телекомуникациите е една традиционна за Българския икономически форум тема, която искаме да превърнем и в тема на форума за Югоизточна Европа.
Тя също е разделена на две части. Едната е свързана с това докъде ще стигнат инвестициите в тази телекомуникационна мрежа от оптични кабели, която ще предоставя по-бърз интернет до всеки от нас. Втората част от темата е така нареченият CloudComputing, или всичко това, което предстои да се случва с развитието на технологиите, базирани на облака. Има много интересни проекти, които и в момента се развиват в България и в съседни страни. Важно е да се знае, че за всеки бизнес има място в облака, всеки може да намали своите разходи както за офис техника, така и за софтуерни приложения, ако използва услугите, които все повече се предлагат от фирмите, които вече работят с новите технологии и новите решения. Мисля, че за фирмите, които не са свързани с информационните технологии, ще е изключително интересно да присъстват, защото така ще научат как могат да намалят своите разходи, което е изключително важно в тези времена.

Първият работен панел е за инфраструктурата - добра ли е инфраструктурата на Балканите, каква е ролята на пътните и жп проектите за развитието на региона?
- Инфраструктурата на Балканите е различна. Има страни с добре развита инфраструктура, какъвто е случаят с Хърватия или Сърбия донякъде. В България все още инфраструктурата не е добра. Чак след като бъдат построени всички магистрали, за които говори сегашното правителство, ще можем да кажем, че пътната инфраструктура, гръбнакът, е добър и ни свързва по някакъв начин със света. Тогава България ще се превърне от една трудна за пресичане територия в една удобна територия за транзит, както и привлекателна за инвестиции от логистична гледна точка. Естествено, това важи с пълна сила и за жп инфраструктурата. Все още Балканите като цяло изостават в тази област. Впечатляваща е разликата в това по какъв начин изглеждат железниците, гарите и въобще цялата транспортна услуга в старите страни членки и тук, на Балканите.

Какво е отношението на чуждестранните инвеститори към региона, каква е разликата между отделните държави - България и Румъния, Сърбия и Македония?
- Преди кризата регионът беше предпочитана дестинация за чуждестранните инвестиции. За съжаление кризата в Гърция оказва много силно влияние. На региона отново започва да се гледа като на регион с висок риск, което е лошо. Необходима е много ясна държавна стратегия както от страна на България, така и от страна на различните институции от Югоизточна Европа, които отговарят за насърчаване на инвестициите и които трябва да се обединят и да излъчват еднакви сигнали към инвеститорите.
По отношение на разликите, разбира се, че ги има, както между страните членки като Гърция, България и Румъния, така и между тях и останалите. Може би в някои отношения Сърбия и Македония имат известно преимущество, защото те все още не са въвели всички тези ограничения и твърди регламентации, свързани с членството в Европейския съюз, които в някаква степен ограничават бизнеса. В този смисъл Сърбия и Македония могат да си позволят малко повече свобода по отношение стимулирането на инвестициите с данъчни преференции, създаване на безмитни зони и т.н. Докато България и Румъния не могат да си позволят едно подобно нещо.
От друга страна, правилата на бизнеса в България и Румъния са много по- ясни, отколкото тези в съседните страни, които все още не са членки на ЕС. Като цяло за региона ще е добре, ако се обединят усилията и се излъчват сигнали от всички съседни страни за това, че независимо от близостта с Гърция всички останали са финансово стабилни, спазват финансова дисциплина, имат умерени дефицити на държавния бюджет и не са в такъв огромен преразход като Гърция.

Ролята на информационните и комуникационните технологии се засилва, какво е мястото на България в този процес?
- Според мен все повече компании от областта на информационните и комуникационните технологии инвестират в България. Със засилване на процеса CloudComputing ще има и все повече нови и интересни проекти, защото България не е загубила човешкия си потенциал в това отношение.
По отношение на телекомуникационната инфраструктура и по отношение на интернет е даже много по-добре от някои стари членки на ЕС. Много по-изгодно е да имаш информационен център в България, защото помещенията и строителството са по-евтини. Това донякъде е и въпрос на реклама на страната. От друга страна, е и въпрос на намаляване на някои бюрократични пречки, така че да могат подобни проекти много бързо да се реализират, тъй като особено в областта на информационните технологии скоростта, с която се създава една компания, и скоростта, с която тя реализира един свой информационен проект, е от изключителна важност.

Какви са вашите предвиждания за икономическото развитие на региона в перспектива, откъде може да дойдат растежът, инвестициите и стимулите?
- Много е трудно да се даде каквато и да било прогноза. Нещата се променят всеки ден. Един ден Гърция казва, че ще има референдум, на следващия ден решава, че може да не е точно референдум, а широко коалиционно правителство, след това се иска вот на доверие и т.н. Никой не знае докъде ще стигнат нещата и точно какъв ще бъде изходът. Регионът на Югоизточна Европа, за добро или лошо, е много тясно свързан с развитието на европейския пазар. Рухне ли европейският пазар, всичко рухва и тук. Тръгне ли европейският пазар нагоре, след известно време тези положителни ефекти се усещат и тук.
В момента се намираме в ситуация, в която който и да направи прогноза на база информацията, с която разполагаме, тя няма да е сигурна. Никой не може да даде гаранция. А относно стимулите за растеж аз мисля, че те не се променят. На първо място това е човешкият фактор, на второ място всичко онова, което е свързано с възможностите за по-малко бюрокрация и повече свобода пред бизнеса.