Госпожо Ненкова, какъв е фокусът на дейността на строителните предприемачи след приключването на бума в изграждането на ваканционни селища?
- Не по-лесна задача от построяването им е създаването на система за управление. Тази дейност е много различна от управлението на традиционните хотели. Нейната главна цел трябва да бъде да съхрани стойността на имотите. Купувачите вече не гледат дотолкова материална стойност на жилището, което биха могли да преоборудват, а се съобразяват със състоянието и поддръжката на общите части, с това дали хората ползват комплекса. Управлението, от друга страна, трябва да бъде и максимално рентабилно.
 
Какви задачи следват от тази цел?
- Невинаги са правени  икономически разчети за издръжката на общата инфраструктура, за целесъобразността и рентабилността на отделните й елементи. Някъде се налага изграждане на допълнителни инфраструктурни обекти, за да може да бъде попълнена базата, например спортни площадки. На места има елементи, които са ненужни и разходите за които могат да бъдат оптимизирани.
Към това обаче се добавя и големият въпрос за приходите. От една страна, основният източник на доходи за едно такова селище е такса поддръжка, от друга, развитие на вторични дейности, включително туризъм, и то не само в хотелите (когато ги има в комплекса), но и в имотите, собственост на физически лица.
Атмосферата е друг съществен, макар и нефинансов фактор. Има периоди, в които собствениците са малко: началото на май, след втората половина на септември. Ако тогава няма туристи, няма смисъл да работят ресторантите, кафенетата, магазините, услугата се опростява и не е в пълния си вид.
Важен акцент в управлението е разяснителната работа със собствениците. Те имат своите виждания и основателни претенции. Ние като мениджъри желаем да развиваме дейност не само заради финансовата изгода, но и с оглед на това да осигурим с приходи функционирането на обектите от инфраструктурата. Трябва да намерим синхрон в двете функции, което не е лесно и защото дейността е нова в България.
 
Тези селища трябва да се поддържат съгласно Закона за управление на етажната собственост. Той достатъчен инструмент ли е?
- Не, нуждаят се от специална регламентация. Ваканционните селища не са места за постоянно обитаване. Имат допълнителната функция туризъм. Включват много обща инфраструктура, която не присъства в нормалните жилищни кооперации. Всичко това определя необходимостта от специална законова регламентация.
 
Как се справяте в момента?
- Бизнесът се опитва да определи управлението с договори. Но тъй като законът е висшестоящ спрямо тях, възниква правен риск. Законът регламентира, договорът конкретизира. Вариантите оттук насетне са изработване на нов закон или подобрение на сегашния с отделен раздел за ваканционните селища.
 
Защо никой не е поставил ясно проблема до момента?
- Може би защото едва ли не се свързва само с увеличение на таксите за поддръжка. А това не е така. На първо място, законът би защитил правата на собствениците, би им дал сигурност, че имотите им се поддържат както трябва, че ще се дават точни отчети за какво се харчат парите им. Разбира се, би им вменил и ангажименти към общата собственост.
 
Как се поддържа стандартът на туристическото предлагане при наличие на много собственици?
- Стремим към централизиране заради по-голямата ефективност, но всеки собственик преценява дали ще даде апартамента си под наем чрез нас или самостоятелно. Туристите виждат различни ценови политики – на управляващата организация и на отделни собственици, на едно и също място. Това не е проблем, стига всяко предложение да е описано честно, да знае човек какво да очаква за конкретната цена. От друга страна, поради тази причина профилът на гостите не се разграничава така точно, както в хотелите. Още е рано да се каже дали това дава повече положително или отрицателно отражение. По-ниската цена и по-малкото услуги са насочени към по-млади хора, те впоследствие често рекламират продукта на други, които идват и искат да го получат в цялост. На място тези посетители също използват много от допълнителните услуги.
 
Какви са важните уроци  в изграждането на управлението на такива комплекси?
- Има известен опит, но той не е споделен. Традиционният туристически отрасъл гледа на това предлагане като на нещо ново, което не е изяснено. Досега не му се е обръщало много внимание, а това е един сериозен сегмент.
Имотите са категоризирани по най-различен начин – някои като ваканционни селища, други като апартаменти или къщи под наем. Лошото е обаче, че една много малка част от индивидуалните собственици категоризират имотите си за туризъм и не плащат туристически такси и данъци и действително могат да продават на много по-ниска цена. Това поставя нас като професионални оператори в неравностойно положение и не гарантира правата на туристите.
Издръжката на селищата е важен въпрос. Колкото по-добри услуги с оптимизирана цена за тяхната издръжка имаме, толкова по-успешни ще бъдат тези обекти.
Важно и за бъдещото развитие на вече изградените селища е да им се осигури вторичен пазар, тъй като много от собствениците, които са купували, са го правили именно с инвестиционна цел. България има условия за развитие на този сегмент, но в селищата трябва да има живот, дух, атмосфера. Ако е скучно, дори да имауслуги, басейни, ресторанти, ако нищо не се случва в него, то няма да може да реализира своята стойност, напротив - ще започне да девалвира.
 
Успява ли управлението да осигури положителен чист приход за собствениците от отдаването на апартаментите?
- Тези, които отдават имотите си, получават приходи. Друг е въпросът какви са били очакванията им за възвращаемост и каква е реалността. Не би било обективно да кажем, че това е инвестиция с голяма възвращаемост, но има някои апартаменти, коитопоказват много добри финансови резултати, тъй като са много добре направени и се търсят по една или друга причина.