Г-н Димитров, какви са възможностите за частните инвеститори да включват в своите проекти елементи от разкритата археология и успешно да интегрират съществуващите сгради – паметници на културата?
- Новият закон за културно-историческите ценности дава големи възможности частни инвеститори да включват своите в проекти археологически паметници или съществуващи стари сгради. В това отношение имаме и вече реализирани проекти – в София например в нови сгради на хотел и банка са включени фасадите на стари сгради, съществуващи на това място - това са сградите на БНП "Париба" и хотел "София". Археологическите паметници са включени и в кафенета до Археологическия музей и хотел "Арена Сердика".
Не виждам защо това да не става и в бъдеще, като конкретното решение как да стане това зависи от индивидуалността на съответния старинен обект. Невинаги включването е възможно, понякога може би ще се налага да не се строи нова сграда, а да се реставрира напълно или частично старата.

Какво мислите за възможностите за навлизане на публично-частното партньорство в опазване на старините и на архитектурните резервати, като "Старинен Пловдив" например?
- Публично-частното партньорство е допустимо в новия закон за културно-историческото наследство и навлизането му е просто наложително. Специално за Пловдив това е особено важно, тъй като нито държавата, нито общината, нито частните собственици могат да се справят поотделно с консервацията, реставрацията и социализирането на такъв огромен резерват като "Старинен Пловдив". Те трябва да обединят усилията си.

Как можете да коментирате процедурите от гледна точка на инвеститора за спасяване на културното наследство и неговото интегриране в градската среда?
- С чувство за хумор никога в живота си не съм бил частен инвеститор и ми е трудно да вляза в проблемите на инвеститорите, строящи в градска среда. Но предполагам, че не им е приятно в началото на строежа да открият археологически паметници и след това по закон да поемат разходите не само на археологическото проучване, но и на консервацията, реставрацията, но и на интегрирането в социалната градска среда. Но това е закон, който действа в целия цивилизован свят – нашия сме го преписали от френски. Така че, който се страхува от мечки, да не ходи в гората. Аз например не съветвам никой приятел да строи в стария Созопол или Несебър.

Направените изменения в Закона за културното наследство предвиждат държавата да може да придобива чрез замяна частни имоти в територията на недвижими културни ценности със световно и национално значение. Смятате ли това за добър вариант?
- Мисля, че тази точка от Закона за културното наследство е резонна. Тя ограничава действията с паметници от световно и национално значение. Да допуснем, че тя не съществува, това означава една баба със 130 лева пенсия, в чиято нива се оказва тракийска гробница от V век, да се грижи за нея. Това възможно ли е - очевидно не. Затова е по-добре държавата да обмени срещу нейния имот своя равностоен по ценност имот. 

Как ще коментирате практиката за създаване на специални планове, като за стария Несебър например?
- Несебър е особен случай в културно-историческото наследство. Градът е един от седемте ни исторически паметника, включени в списъка на ЮНЕСКО, и затова е нормално да бъде създаден специален план за управлението и поддържането му, тъй като досегашната практика показа, че се извършват сериозни нарушения и по едно време се породи опасността Несебър да бъде изключен от тази световна листа. Да си признаем честно, останахме в тази листа само защото една българка (Ирина Бокова) е в ЮНЕСКО, иначе щяхме да бъдем отсвирени. Затова нека не се плашим от това, че за Несебър ще бъде създаден специален план и ще се действа по него.