Арх. Станчева, как съумяхте да съчетаете в интериора респекта, почитта към историческото наследство и съвременните функции на къща Яблански?
- Преди всичко е важно да се изясни подходът в работата при създаването на интериорния проект. В случая не става дума за пълна реставрация на интериора в оригиналния му вид, а за запазване на главните характеристики на пространствата и на всички акцентни елементи в тях. Така интериора запазва своите характерни черти, но при избора на материали и детайли се борави с повече свобода. Орнаментите  по стените във входното фоайе, дървената ламперия в централното фоайе, централното стълбище с масивния си дървен парапет и огледалото, витража на тавана на втория етаж са възстановени изцяло на базата на малкото оцелели оригинални елементи от интериора. Всички гипсови орнаменти на таваните са реставрирани изцяло, като предварително са свалени калъпи по старите елементи и впоследствие напълно възстановени. Именно това бяха и предписанията, касаещи работата в интериора, от страна на Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН).
Сградата в оригиналния си вид е имала своя логика като жилищна и при смяната на функцията се наложи тя да се преосмисля в нов контекст. В оригиналния си вид помещенията на първият и вторият етаж са били свързани с портални врати, което спомогна да се реорганизират пространствата. В новата обществена употреба на сградата помещенията се обединят, разширявайки тези портали, но намесата е деликатна и всички останали отвори се запазват като място, вид и големина.
НО! Винаги има едно "но". В случая става дума за моето разбиране, че работата по подобна задача е двойно отговорна – веднъж заради респекта към миналото и втори път заради отношението към настоящето. Желанието ми бе не само да се възстанови красотата на сградата, но и тя да има отношение към съвремието. Материалите и технологиите днес са много по-богати, а съвременният детайл, дори когато е обърнат назад във времето, е много по-лаконичен, изчистен, липсва бъбривост. С тази логика съм работила в тези пространства.
 
Как бихте дефинирали водещите принципи в подхода ви при работата по този проект?
- Отговорността и чувството за мяра са били тези, от които съм се старала да се ръководя. Исках всяка намеса да изглежда така, сякаш новият елемент  винаги си е бил тук. Понякога съм обогатявала, но дискретно. Друг път съм опростявала, но отново дискретно. В крайна сметка тази великолепна сграда, така детайлно реставрирана като фасада, и разработвана така дълго и детайлно като интериор, заслужава цялата вложена енергия на всички, работили по нея.
 
Каква е истинската стойност на сградите-паметници на културата?
- Сградата паметник на културата е носител на принадена стойност и висок емоционален заряд. Иначе казано да се обитава сграда паметник на културата под една или друга форма носи удовлетворение за обитателя и социален престиж. Всичко това в контекста на факта, че да се реставрира паметник на културата в наши дни изисква много повече енергия и средства от това да се построи нова сграда. Освен това красотата на добре реставрираната стара сграда не би могла да оставя безразличен наблюдателя.
 
Трудно ли се постига баланс с инвеститора и докъде може да се простират неговите изисквания по отношение на проекта?
- Балансът с инвеститора е тема на всеки проект, не само при работата по този тип сгради. Резултатите в архитектурата, по мое мнение, винаги са следствие на съвкупност от фактори – професионализмът и нивото както на проектанта, така и на инвеститора, финансовите му възможности и намерения спрямо определен проект, добрият диалог между страните-участници, в това число и изпълнителя. Но за подобен проект бих казала, че има две важните неща, от които зависи крайния резултат. За проектанта това е ясната визия за крайния резултат и волята да се отстояват решенията, използвайки добри аргументи. За инвеститора – от една страна добрата комуникация, "отвореност" и "чуваемост" към всеки тип предложения, дори такива които са извън традиционно очакваните, и от друга – финансова възможност да се реализира проекта. Колкото до изискванията – всеки инвеститор има своите и от проектанта се очаква да ги изпълнява.
 
Какви регулации и стимули от страна на държавата и общините са необходими за постигане на образцова реставрация и интеграция в урбанизираната градска среда на архитектурните паметници?
- Според мен в момента да си собственик на сграда паметник в България е по-скоро наказание. Процедурите са утежнени, с неясни критерии за изпълнение. Много от колегите се страхуват да взимат отношение по определен въпрос и това забавя неимоверно процеса. На инвеститорите, които се захващат с нелеката задача да реставрират такива сгради, не се помага по никакъв начин да се справят с нея. Освен това "нормативите" не допускат никаква съвременна намеса. Всъщност, когато се разрешава да се работи по сграда паметник на културата, не става въпрос за адаптация, а по-скоро за реставрация и консервация.
 
Вие сте специализирали в Бордо и Венеция, как се третират тези проблеми в европейските градове с развито културно-историческо наследство?
- В страните с традиции в това отношение въпросът, който стои на дневен ред е "КАК да се интегрира съвременната архитектура?". За съжаление у нас все още се питаме "ДАЛИ да се допусне присъствието на съвременната архитектура?". Моето лично мнение е, че подходът, който се допуска от НИНКН (да се надстрояват сградите паметници на културата, използвайки стъклени обеми с отразяващи стъкла, които да отразят архитектурата на съседните сгради), е доста опростенческо разбиране по темата. Със сигурност така могат да се постигнат добри резултати, но и лоши. Колкото до това да се разрешават и друг тип намеси – със сигурност би могло. Но намесата в подобни сгради или в подобна среда, за съжаление изисква силно развито чувство за мярка. А това е нещо, с което едва ли обществото ни би могло да се похвали на този етап от развитието ни.