Арх. Кандулкова, в последните 20 години опазването на сградите - паметници на културата, беше неглижирано. Какъв смисъл се влага в понятието културно наследство и как да се интегрира в съвременния град?
- Понятието културно наследство не е константна величина. То се променя, следвайки обществената представа за ценността на следите от миналото. Следва да уточним, че то обхваща както материалната, така и духовната памет на нашата цивилизация. Националният институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) е експертен орган за опазване на онази част от културното наследство, която е иманентно трайно свързана с жизнената среда. Много често обществената представа за тези обекти в структурата на съвременния град се свързва с археологическите обекти и сградите паметници на културата – сега съгласно Закона за културното наследство (ЗКН) наричани недвижими културни ценности.
В действителност обаче палитрата на недвижимите културни ценности в селищната среда е много по-богата. Към сградното и археологическото наследство следва да добавим историческите паркове и градини, урбанистични комплекси и ансамбли, цели зони от градската тъкан, творби на мемориалния и художествения синтез, създадени в миналото, исторически и етнографски обекти и места. Следвайки международната практика, със ЗКН и неговите изменения бяха защитени и нови типове културни ценности – културни ландшафти и културни маршрути, чиято идентификация тепърва предстои. Това важи и за следите от нашата най-нова история – отвтората половина на ХХ век.
Рецептата за успешно интегриране на това многообразно богатство в съвременния град е в неговото единно, свързано представяне. Културното наследство е система, която трябва да бъде съхранена и изявена в нейната цялост. За целта е необходимо прилагането на комплексен подход на всички нива на опазване – при идентификация на ценностите, при определяне на охранителните им режими, при извеждане на идеите за тяхната адаптация към днешния ден, за тяхната социализация и интеграция в съвременния град.
За да се случи всичко това, от изключително значение е да се спазват принципите на интегрираната консервация, т.е. да се постигне тясно обвързване на политиката по опазване на културното наследство с политиката по устройствено планиране на територията на всички пространствени нива.
 
След последните промени в Закона за културното наследство има ли необходимост от синхронизиране на нормативната уредба със спецификата на паметниците на културата?
- Да, според мен има още какво да се желае. Трябва да се поработи за съкращаване на процедурите, засягащи сгради – недвижима културна ценност, в тежко състояние. Например комисията по чл. 73 от ЗКН, която се назначава от кмета на съответната община с представители на МК, НИНКН, РДНСК, общината, регионалния музей и съответното вероизповедание, ако това е религиозен обект, има за задача да установи състоянието на застрашения обект и да предпише мерки за неговото укрепване. Най-често това означава разпореждане за подробно документиране на ценността и изготвяне на проектна документация за консервационно-реставрационни дейности. Подобно решение може да се вземе и без свикването на комисия – от лицата по чл. 72 – регионалният инспектор и кмета на общината. Всяка комисия означава средства, разход на кадрови и финансов ресурс, разход на време както за администрацията, така и за собствениците и за културната ценност, която най-често е в аварийно състояние и има нужда от спешни мерки.
Освен това мисля, че със закона трябва да се гарантират условия за облекчена процедура при решаване на въпроси от ординарен характер. В момента ремонтът на покрива или оградата на сграда в ансамбъл и реставрацията и адаптацията на сграда - културна ценност от национално значение, се разрешават чрез една и съща процедура – въз основа на проектна документация, съгласувана от министъра на културата след становище на НИНКН. Мисля, че рутинните текущи проблеми на сградите – културни ценности, могат да бъдат решавани оперативно от представители на двете институции по места при завишен надзор върху изпълнението на ремонтните работи. Подобна процедура би облекчила значително процеса на опазване, би повишила личната отговорност на представителите на институциите и според мен ще има добър социален ефект. За да се случи това обаче, най-напред трябва да се формират такива звена в отделните региони на страната.
 
Според вас какви стимули са необходими, за да спре разрухата на старините? Как държава, общини и частни собственици да работят за възстановяване на архитектурните паметници?
- Убедена съм, че разрухата на старините може да бъде спряна само с икономически стимули. Забраните и страхът от наказание, макар да са необходими, не са достатъчно ефективен инструмент. В момента статутът "културна ценност" означава преди всичко тежест върху имота. За да се събуди общественият интерес от опазване, този статут трябва да означава привилегия.
Според мен би било полезно да възстановим някои добри практики от миналото, когато държавата поемаше т.нар. оскъпителни сметки – средствата за фасадната реставрация на сградите. Формулата на съфинансирането най-вярно отразява общия интерес от опазване на културните ценности – интереса на държавата, защото културното наследство е национално богатство, на общината, на чиято територия е ценността, защото тя е част от нейната идентичност, и на собственика, който притежава и ползва това богатство.
След като интересът е общ, следва и грижата да е споделена. Освен това подобен механизъм ще позволи институциите ефективно да реализират своите изисквания. В това отношение френският опит може да ни даде много добър пример.
 
Защо се допуска надстрояване и пристрояване на сгради - паметници на културата, както и възстановяване на изчезнали обеми, със съвременни материали и технологии, като например стъклени фасади? Как решавате кой обект може да се осъвремени и кой да се запази?
- Верният подход в опазването на културните ценности се предопределя от верния отговор на един фундаментален въпрос: В какво се състои ценността? Има обекти, които поради тяхната комплексна културно-историческа значимост следва да съхраним изцяло в тяхната образна и материална автентичност. Има други – например културни ценности "в ансамбъл", представляващи ценност със своите обемно-пространствени и архитектурно-художествени параметри, чрез които участват в изграждането на групова културна ценност. Тяхната градежна структура би могла да бъде дублирана, подменена частично, а понякога дори и цялостно.
Има и такива, оценени като културни ценности "за сведение". Това е най-ниската категория и обикновено тя се поставя на обекти с ниски индивидуални качества и силно компрометирана среда. При тях е важно да бъдат подробно документирани, за да влязат в научно обръщение, и при съвременната намеса е възможно дори и само фрагментарното им съхраняване – за да запазим сведение, следа за развитието на градската тъкан.
Тези примери не изчерпват цялата проблематика на допустимата съвременна намеса в културните ценности. Те само илюстрират ценностния подход в опазването, който следва да бъде приложен за всеки един обект чрез предварителен задълбочен анализ на стойността.
На въпроса за използването на съвременни материали при консервацията и реставрацията световната наука е дала отговор още в началото на ХХ век. Културната ценност е документ за развитието на обществото – за техническите и технологичните умения и познания, за естетическите концепции на нейните създатели и на обществата, които са я съхранили. В тази връзка всяка намеса в ценността трябва да носи белезите на своето време, да отразява уменията и възможностите на епохата.
 
Частни инвеститори, които влагат средства в реставрация на стари сгради, посочват като препъникамък НИНКН. Защо се налага да връщате проекти?
- От казаното по-горе, надявам се, добихте представа, че проектирането за обекти на недвижимото културно наследство изисква специфични познания, надграждащи общото архитектурно и инженерно образование. За разлика от проектите за нови сгради и съоръжения тези за консервация, реставрация и адаптация на културни ценности включват предварително подробно документиране на обектите, задълбочен анализ на състоянието им, на етапите на развитие на ценността. Те се комплектуват с графични реставрации или реконструкции на различните периоди от историята на паметника, сравнителен анализ с аналогични образци и др., което изисква задълбочени познания по история на архитектурата.
Всичко това е задължителен професионален аргумент за предлаганата съвременна намеса. Тези изисквания не са прищявка на НИНКН. Те са в съответствие с добрите световни практики, с международните харти, конвенции, препоръки, с нашия национален опит от последните 60 години и не на последно място, те са регламентирани в Глава 23 на Наредба №4 за обема и съдържанието на инвестиционните проекти. За съжаление има колеги, които не познават тези изисквания, а се ангажират с проектиране за обекти на културното наследство.
Най-често продуктът на подобен ангажимент е непълноценен проект, който се налага да бъде многократно връщан за преработка и допълване. Крачка за преодоляване на този проблем е Наредба №3 на МК от 6.04.2011 г. за условията и реда за създаване и поддържане на публичен регистър на лицата, които имат право да извършват дейности по консервация и реставрация.
За съжаление трябва да споделя, че откакто се прилага наредбата, се открои нов проблем – колеги, вписани в регистъра, слагат печата си на чужди проекти, които не отговарят на гореспоменатите специфични изисквания. Това по същество не помага, а отново пречи на съгласувателния процес, защото отново е свързано с връщане, допълване и преработка на проектите. Подобни действия обезсмислят самата наредба и по всяка вероятност ще доведат до регламент за санкция.
Другата причина за посочения от вас проблем е кадровият колапс на НИНКН. В годините численият състав на института до такава степен е съкратен, че в момента той е под критичния минимум. Дори отпуснатият ни по правилник щат не е осигурен с фонд работна заплата и реално на свободните места не могат да бъдат назначени хора. Експертната дейност за извеждане на становища във връзка със съгласувателните процедури за всичките 40 000 недвижими културни ценности в страната се осъществява от 10 човека. Не знам дали си представя някой от читателите какво означава да отговаряш за около 4000 паметника! Та само областите в България са 28, а институтът няма дори по 1 човек за област! И ако някой от тези хорасе разболее или излезе в отпуск, просто няма кой да го замести. Това е непреодолима причина, водеща до забавяне на процедурите. 
Подобно е положението и в другата дирекция, която се занимава с изучаването и регистрацията на културните ценности. Девет човека работят за цялата страна, а почти целият регистър на ценностите следва да бъде актуализиран. Излишно е да обяснявам, че това е невъзможно, а липсата на актуални и изчерпателни режими тормози и съгласувателния, и инвестиционния процес.
Сега подготвяме нов правилник за дейността на института. В него сме поискали 94 (при необходими 102) щатни бройки, за работа, която сега осъществяваме с 49. Ако тази промяна не се случи, проблемът със закъснелите срокове не може да бъде решен.
 
Какъв е в последната година инвестиционният интерес към възстановяване на подобни сгради. Бихте ли посочили по-мащабните частни инициативи?
- През последната година основният инвестиционен интерес за възстановяване на културните ценности бе проявен преди всичко от общините във връзка с възможностите да кандидатстват за европейско финансиране. Активност прояви и Българската православна църква, и по-точно църковните настоятелства по места, във връзка с програмата за развитие на селските райони.
В паметта ми не изникват никакви мащабни частни инвестиции в тази област и причините за това са ясни – те се съдържат в отговорите на горните въпроси – все още честта да притежаваш недвижима културна ценност е тежест, а не привилегия. За да се събуди частната инициатива за опазване на културното наследство, първо трябва да се събуди частният интерес, а това означава стимулна държавна политика.