Г-жо Павлова, кой е третият ви приоритет след магистралите и оперативна програма "Регионално развитие"?
- Програмата за енергийна ефективност в жилищните сгради. В началото на следващата година трябва да започне санирането на многофамилните жилищни сгради. Стъпваме на опита на ПРООН, но не можем да го приложим автоматично.
Най-напред трябва да направим така наречената национална концепция как да използваме тези 50 млн. лева. Важно е да съчетаем двата източника - частта от парите, които даваме като безвъзмездна помощ, и частта от парите, които като нисколихвени кредити за всички желаещи ще отпуска избраната от нас банка.
До края на октомври ще обявим търг за избор на финансова институция, която да предоставя нисколихвените кредити.
После следват огранизационно-логистичните задачи:
Първо ще създадем системата и механизмите: какви ще са апликационните форми, как ще се кандидатства, кой ще прави обследвания, как ще се постига определен клас енергийна ефективност.
Второто е да наемем продект мениджъри по места, които да подпомагат правенето на проектите и създаването на сдруженията.
Паралелно с това ще изберем изпълнителите, които да извършат самото строителство.
До края на годината ще имаме разработена ясна концепция как ще съвместяваме двата финансови източника, как ще работим, какви ще са апликационните форми, с които ще кандидатстваме, какви ще са условията за кандидатстване.
Всичко това ще се разпише и януари 2012 г. ще се подаде за сключване на договора в частта за безвъзмездните средства, които ще бъдат предоставени на бенефициента - дирекция "Жилищна политика", за да може тя да работи с директния потребител.

Кои са вариантите?
- Кандидатства само сдружение на собствениците.
Всеки собственик, който няма собствени средства, може или да си осигури потребителски кредит, или да използва нисколихвени кредити, които ние ще осигурим.
Когато има финансова институция, която да предоставя нисколихвени заеми, сдружение на собствениците с одобрено финансиране и отделните семейства са кандидатствали и минали всички контроли на банката и вече са получили това кредитиране, тогава то да бъде допълнено с безвъзмездните средства.

Какво е бъдещето на Закона за устройство на територията? Кои са най-спешните промени?
- Работна група анализира кои са най-важните и необходими промени в закона. Те са идентифицирани, проектът на закона е факт. По него са правени обществени обсъждания. На 6 октомври ще има консултативен съвет, на който законопроектът ще бъде обсъден. Следва междуведомствено съгласуване и процедурата по приемането му. Коригираният закон ни е изключително необходим за мерките по четвъртия ни приоритет: да се справим с незаконното строителство. Освен действията на ДНСК по премахване на незаконните строежи са необходими и законодателни промени, за да няма припокриване на правомощия между общините и ДНСК.

Предвидена ли е прекатегоризация на сградите?
- За това ще има дебат на консултативния съвет.

Ще има ли нов закон за устройство на територията?
- Искам да подчертая, че сега се правят спешните корекции. Паралелно ще започне работа върху нов закон за устройство на територията.

Кои нормативни документи са на дневен ред?
- Законът за черноморското крайбрежие - променяме срокове, които не бяха спазени, за подготовка на общите планове, както и санкции. Ситуацията по Черноморието е проблемна.
Ще направим промени и в Закона за кадастъра и имотния регистър.
Това са трите най-спешни законопроекта, по които ще се работи през следващите месеци.

Техническата паспортизация на сградите върви по-бавно, отколкото е заложено в наредбата. В тази връзка ще промените ли Закона за устройство на територията?
- В края на 2011 г. изтича срокът за подготовка на технически паспорти на съществуващи строежи – държавна и общинска собственост. Преди дни приех 2-годишно удължаване на този срок. В противен случай гражданите трябваше да платят висока цена за паспортизация в кратки срокове, което е непосилна задача. Според Наредба 5 от 28 декември 2006 г. за техническите паспорти на строежите техническите паспорти на съществуващи строежи – държавна и общинска собственост, се съставят в срок до 31 декември 2011 г. Техническите паспорти на всички останали съществуващи строежи са в зависимост от категорията им.

Ще има ли България национална комплексна устройствена схема и кой ще я прави?
- Подготвя се тръжна документация и до края на октомври ще стартира обществена поръчка за избор на изпълнител на национална концепция за пространствено развитие. Новият програмен документ ще се финансира от техническата помощ на оперативна програма "Регионално развитие".

Предвидена ли е актуализация на пътните проекти за този програмен период и пренареждане по приоритети на бъдещите обекти за 2014 - 2020?
- В този програмен период вървим към овърбукинг - към сключване на повече договори, отколкото е реалният ни бюджет. Защото виждаме, че се реализират и натрупват спестявания или от тръжните процедури, или от изпълнението - поради непризнати разходи, или пък от разходи, които не могат да бъдат покрити от програмата. За да ги усвоим до 2013, трябва да имаме повече проекти, отколкото е бюджетът ни. Тези спестявания ще ни дадат възможност също така и да покриваме така наречения недостиг, който се появява при наддоговарянето.
Извън стандартните проекти, които се изпълняват по графика, наречен "Библията на Плевнелиев", ще форсираме обходите на Враца, Монтана, Габрово с тунела под Шипка, които бяха в листата на чакащите. Търговете ще са идните месеци. Паралелно с обхода на Враца ще върви и Мездра - Ботевград от оста Видин - София, много важен обект от коридор 4. Тунелът под Шипка ще се търгува на инженеринг и то след пролетта на следващата година. Дотогава ще се работи по ОВОС-а на съоръжението, ще се правят проучвания по вариантните решения. Може да се окаже, че 3-километров тунел със съвременни екомерки ще струва повече, отколкото 7-километрово съоръжение и по "меки" екорешения.
Лот 1 Долна Диканя - Дупница на магистрала "Струма" започна в събота, идните седмици ще стартира и лот 4 Сандански - Кулата от магистралата. По лот 2 Дупница - Благоевград тръжната документация се подготвя от юридическа фирма за схемата "Икономически най-изгодна оферта". Тръжната документация ще бъде съгласувана и одобрена от Европейската инвестиционна банка, след това и от "Джаспърс". Следващите инстанции са Агенцията по обществените поръчки и управляващият орган на оперативна програма "Транспорт". С тази задача ще се справим до няколко месеца, за да може догодина и този лот да тръгне.
Трифазният проект София - Калотина също се ускорява. 20-километров участък от трасето ще върви по съществуващия път като четирилентов. Така е финансово по-изгодно и най-бързо постижимо.

Какво е изпълнението на оперативна програма "Регионално развитие"? Какво предстои оттук нататък като отваряне на възможности за кандидатстване? Ще има ли релокация на средства?
- По ОПРР сме договорили 63% от бюджета. До края на годината с предстоящите за сключване договори числото ще стане 75%. С това, което предстои да обявим до края на годината като възможност за кандидатстване, ще постигнем 98%. До края на 2012 г. ще сме договорили всичко от програмата. През 2013 г. ще работим само със спестени средства и ще финансираме списъци на чакащите, заедно с това ще финансираме подготовката на проекти за следващия програмен период от техническата помощ.
Релокация на средствата в ОПРР ще направим към края на годината. Анонсирахме я още на миналия мониторингов комитет през май-юни. Средствата за междусистемната газова връзка България - Сърбия ще бъдат прехвърлени към чакащите проекти за енергийна ефективност в образователната инфраструктура.

Какво увеличение на средствата ще се договаря през следващия програмен период по оперативните програми "Регионално развитие и "Транспорт"?
- Въпрос на преговори. Теоретично като страна можем да се борим за евросредства в размер на 2.5% от брутния вътрешен продукт на страната. Зависи какъв ще е БВП, който изчисляваме през 2020 г. Зависи и от приоритетните сектори - повече към Кохезионния фонд за инфраструктура ли клоним или към друго. За нас на първо място е инфраструктурата.

Кога Европейската комисия ще даде крайно решение за новите проекти в трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T)?
- До края на октомври Европейската комисия ще представи картите с одобрените централна и разширена ТЕN-Т. Очакванията ни са магистрала "Хемус" от София до Велико Търново да бъде в централната мрежа с финансиране от Кохезионния фонд, а следващият участък, като свързващ - да влезе в разширената ТЕN-Т с финансиране от Европейския фонд за регионално развитие.

Смятате ли, че дойде време пътищата да имат своя географска информационна система (ГИС)?
- Преценяваме кое е най-необходимото за пътищата. По техническа помощ сме се заели да модернизираме пътната инфраструктура, имам предвид броячите на пътищата за І и ІІІ клас, които финансираме по ОПРР, а магистралите и І клас пътищата - по оперативна програма "Транспорт". Тук сме се концентрирали.

Избрахте ли консултант за генералните ВиК планове? Кога ще е готова водната стратегия, по която работи МОСВ, но в сътрудничество с МРРБ? Какво е бъдещето на водния сектор?
- Изготвянето на регионалните генерални ВиК планове e групирано в 3 лота - източен, централен и западен. Предстои сключване на договора с консултанта за източен регион, а в момента приключват и процедурите за централен и западен регион. Предвижда се регионалните генерални ВиК планове за територията на цялата страна да са готови до началото на 2013 г.  
Изготвянето на регионалните генерални планове е част от действията по реформата във ВиК отрасъла, с която ще се осигури по-ефективно управление на системите и устойчиво развитие в дългосрочен план. Пак в подкрепа на реформата е изготвен план за действие за административния капацитет на структурите, за планирането, развитието и управлението на отрасъла. Планът се осъществява със съдействието на Европейската комисия, международните финансови институции и оперативни програми на ЕС.

Добра ли е идеята за концентрация на управлението на еврофондовете в една институция? За колко години може да се осъществи такава идея?
- Идеята има силни и слаби страни. Водеща по отношение на промените, които могат да бъдат предприети, е главната ни цел: оптимизиране на управлението на оперативните програми и постигане на по-висока ефективност и ефикасност на средствата от европейските фондове и реални резултати, видими за обществото.
Концентрацията на управлението на фондовете в една институция на централно ниво ще изисква създаването на междинни звена, които да поемат някои от функциите по управление на програмите. Подходящо е досегашните управляващи органи на оперативни програми да продължат да функционират и да работят за общата платформа и методическа база , която е необходима на всяка оперативна програма. Това не изключва създаването на звена и в отделните региони, на които да се делегират по-сериозни функции по управлението на програмите. Запазвайки работещи структурите в министерствата, ние бихме направили по-плавен преход към нова форма на организация за управление на оперативните програми. В този контекст за цялостната промяната е необходимо повече време. Важно е, правейки промяната, да съхраним натрупания капацитет и опит на държавните институции през настоящия програмен период 2007 - 2013 г.
Възможно е идеята за концентрация на управлението на еврофондовете да бъде осъществена за следващия програмен период 2014 - 2020 г. при наличие на политическа воля, постигнат консенсус, ясна визия, план за действие и налични финансови и човешки ресурси.

Ще има ли регионални оперативни програми през следващия програмен период?
- Актуалните проучвания и анализи на социално-икономическото състояние на българските региони показват, че различията в тяхното развитие се задълбочават и в този смисъл нуждите им са различни. Отчитането на териториалните аспекти на развитието също предполага индивидуален подход към всеки регион. Разработването на регионални оперативни програми, които да са съобразени със спецификата и нуждите на териториите и са по-адекватни и гъвкави, би допринесло за реализиране във всеки регион на стратегия за развитие, каквато е необходима. За целта трябва да имаме достатъчен административен и институционален капацитет, който да гарантира изпълнението на дейностите по разработването и съгласуването на оперативната програма. На този етап би могло категорично да се заяви, че на България й е необходима програма за регионално развитие за следващия период до 2020 г. За да се намалят административните усилия по подготовката и съгласуването на програмата вътрешно и с ЕК, по-добре е да имаме една програма за регионално развитие, но тя би следвало да съдържа различни приоритетни оси за различните региони. Така биха могли да се отчетат специфичните проблеми и потенциали във всеки регион.

Кога стартира стратегическата компания за инфраструктурни проекти?
- През октомври ще назначим управителното тяло, съставено от изпълнителен директор и още двама членове на съвета на директорите. После ще се проведе конкурс за избор на екип. Паралелно с това ще се работи, за да стане компанията бенефициент и да заработи оперативно от догодина.

Кога ще представите новия си екип и от колко души ще се състои той?
- Следващата седмица (тази - бел.ред)