Министър Дончев, колко от европейските средства са усвоени? Какво постигнахте за година и половина?
- За последната година и половина ръстът на усвояване на средствата от Европейския съюз се е увеличил петкратно. Във фокуса на управлението на еврофондовете са ефективният контрол и скоростта на усвояването. Към 15 юли 2011 г. плащанията към бенефициентите възлизат на 3 млрд. 485 млн. лева, което е 13% от цялата локирана сума от бюджета на Националната стратегическа референтна рамка.
Европейската комисия даде зелена светлина за изграждането на първия етап от завода за боклука на София.
Представителите на комисията отчитат като добри инфраструктурните проекти и проекта за деинституционализацията.
Положени бяха много усилия всички процедури да станат по-прости, по-ясни, по-близки до нуждите на тези, които ги ползват. Въведохме ангажименти за тези, които отговарят за разпределението на средствата: да дават ясна и точна информация колкото може по-рано и на всички финални ползватели на еврофондове. Поставихме срокове, в които те трябва да реагират, и при обработване на проектите, и при изплащанията.
Особен фокус в нашата работа беше нивото и качеството на контрола. Добрият контрол не подлежи на съмнение, нужен е обаче такъв контрол, който да не стопира и да не намалява скоростта.
Корупцията при ползването на средствата от ЕС за щастие последната година и половина - две категорично не е тема за България. България до голяма степен показа, че може и знае какво прави. Аз имам увереността и смелостта, наблюдавайки ръста, който се отбелязва, че финалът ще бъде добър и ние може да не се притесняваме това да бъде използвано като индикатор за следващия програмен период.

Стартирахте подаването на апликационната форма по електронен път. Какви са отзивите?
- Започнахме с оперативна програма "Техническа помощ", до края на годината ще бъдат включени в този процес и оперативните програми "Човешки ресурси" и "Конкурентоспособност". Макар че на пръв поглед изглежда само като някаква едва ли не техническа придобивка, съм дълбоко убеден, че това ще промени системата. Не само защото ще създадем улеснения за всички, които кандидатстват, не само защото ще намалим хартията и разходите по подаването на документите, те понякога са значителни. А представете си само какво означава примерно да се подаде един проект от Варна в София, ако проектът тежи 40 килограма, това не е изключение, това е по-скоро практика. Сега проект може да се подаде преди крайния срок и през нощта, и рано сутринта, когато човек е готов и когато на него му е удобно. Най-важното обаче е друго. Това е една перманентна форма на натиск по отношение на публичните администрации. Когато документите се подават електронно, всяко действие или бездействие се регистрира в системата. Оттук нататък никой не може да се оправдава. Когато се прилага подобно решение, всъщност самата администрация се чувства притисната да работи по нови правила.

Какво е развитието на по-малките програми за безвъзмездна помощ, извън еврофондовете?
- На 17 юни бяха подписани два меморандума за безвъзмездно предоставяне на 126.6 млн. евро от Норвегия, Исландия и Лихтенщайн по линия на Европейското икономическо пространство. В началото на годината България приключва един програмен период на същата програма, и то с много добри резултати - усвояемост почти 70%. Имаме няколко удължени проекта и аз разчитам резултатът да бъде много по-добър. Гордея се, че от 15 страни, които получават финансиране по тази програма, България е шестата, която подписва споразумение. Това означава, че сме имали обща визия със страните донори и сме се справили добре в преговорния процес.

Кои са предизвикателствата, които стоят пред вас?
- Трябва да ускорим темпото на договаряне във всички оперативни програми, да оптимизираме правила, процедури, начин на работа, за да постигнем бързина. За целта в момента се провежда дискусия. Голяма част от инструментите ще използват възможността да правят наддоговаряне. Друг акцент е качественото изпълнение на проектите. Това, че сме разходили, платили средства, все още не означава, че сме стигнали до финала или че е постигнат дълбок ефект. Гарантирането на добро качество на изпълнение на проектите е още едно непрекъснато усилие да гарантираме добра дисциплина в системата. Тук мога да припомня и въведената преди близо година Национална методология за налагане на финансови корекции. Ще продължим да улесняваме бенефициентите, като скъсяваме достъпа им до финансиране и до информация. Наша обща задача е също така всички бенефициенти от централната власт и общините да имат необходимите минимални оборотни средства и средства за съфинансиране на всички проекти. Не бива да отслабват усилията ни по отношение на поддържане и развиване на административния капацитет на управляващите органи, на институциите на правителството. Не бива да забравяме изключително важния критичен въпрос за административния капацитет на българските общини, което не е грижа само на самите общини, а и на държавата. Изключително обещаващо е сътрудничеството с международните финансови институции. Считам, че това ще сложи последната, липсващата брънка във веригата, особено по отношение на големите инфраструктурни проекти.

Кои са приоритетите за следващите шест месеца?
- Да бъде подготвена база, на която ще се изработят конкретните секторни документи, включително и оперативните програми за следващия програмен период (2014 г. - 2020 г.) До началото на 2013 г. ние трябва да сме готови с цялата сложна каскада от програмни и стратегически документи.
Това, от което има нужда България, е скорост. Пред нас стои тежката задача да ускорим темпа на договаряне и на разплащане. Това не се решава само  с една заповед, това изисква и непрекъснати оперативни мениджърски усилия, промени в организацията на работа и в нормативната база. За тази цел звената, които са отговорни за разпределението на средствата, и тези, отговорни за координацията и контрола, трябва да фокусират своите усилия върху оптимизацията на правилата и процедурите, по които се разпределят европейските пари, с една основна цел: да се повиши делът на изплатените средства.
Необходимо е реално изпълнение на приеманите в момента промени на Закона за обществените поръчки: опростяването и кодифицирането на законодателството, включването на наредбата за малките обществени поръчки в закона. Опитахме се да направим така, че законът да не предписва обществените поръчки да се превръщат в състезание по бюрократична изрядност.

В какво не успяхте?
- Ако политик твърди, че е успял във всичко, което прави, това, освен че е подозрително, означава, че не са останали цели, които да гони. Общо и в конкретните програми има още много неща, които трябва да се правят по-добре. Управляващите органи, междинните звена и другите структури трябва да работят по-бързо, служейки истински на нуждите на тези, които ползват европейските пари. Трябва ни "подход, ориентиран към нуждите на клиента", защото той е най-важното звено в системата. Оперативна програма "Конкурентоспособност" и Програмата за развитие на селските райони са длъжници на българските фирми, малките общини и земеделските производители. Има и други структури, които работят под очакванията.
Иначе в още много неща не успях: не успявам да отговоря лично на всяко съобщение в електронната си поща, не успявам да се видя с всеки, който иска, не успях да посетя всички български общини, макар и да опитах.