Г-жо Итева, в момента се обсъжда проектозаконът за публично-частните партньорства, какъв режим е предвиден за съществуващи концесии като на "Софийска вода", става ли дума за изменение на сключени договори, срока, как се тълкуват възможностите за продължение?
- Към настоящия момент в проектозакона за ПЧП все още не е предвидено как евентуалното му влизане в сила ще се отрази на заварените случаи. Според нас би било от полза за всички страни този въпрос да бъде уреден и ясно регламентиран, за да се избегнат евентуални противоречия между сега действащото и новото законодателство. Смятам, че това е от съществено значение за изпълнението на вече сключените договори и при новата нормативна уредба.

Как може най-добре да бъде решен въпросът за разпределение на риска и при нарушаване на икономическия баланс?
- Въпросът за разпределение на рисковете между публичния и частния партньор е от основно значение за оптималното реализиране на проекти за ПЧП. В предложения проект на закон за ПЧП е възприет един основен принцип, установен в страните с дългогодишна практика в областта на ПЧП. 
Принципът е, че рискът се поема от страната, която може най-добре да го оценява, управлява и контролира. Освен това нашето предложение е, че конкретното разпределение на рисковете трябва да се извършва за всеки конкретен случай. Това  ще позволи при разпределението на рисковете във всеки отделен договор/дейност за ПЧП да бъдат отразени специфичните характеристики на съответния проект. 
Включването в проектозакона на принципа за запазване на икономическия баланс на ПЧП по наше мнение е важ­на стъпка в развитието и усъвършенстването на българското законодателство в тази област. Това показва значително по-доброто разбиране на материята и на самата концепция за ПЧП от страна на българския законодател.
Съгласно сегашната редакция на проектозакона обаче въп­росите относно хипотезите, при които икономическият баланс е нарушен, както и мерките, които могат да се предприемат за неговото възстановяване, са решени едностранчиво.
От една страна, изменението на условията за изпълнение на проекти за ПЧП вследствие на промени в икономическата обстановка не се определя като нарушение на икономическия баланс. 
От друга страна, право да променя договора за ПЧП се дава единствено на публичния партньор, който може да вземе мотивирано решение за това, с което частният партньор следва да се съгласи.
Според нас подобна регламентация поставя частния партньор в неблагоприятно и неравнопоставено положение. Принципно това е немислимо за едно партньорство и може да охлади намеренията на голяма част от инвеститорите за инициирането и изпълнението на проекти за ПЧП.
Ето защо е важно новият Закон за ПЧП изрично да предвиди отделна хипотеза на нарушен икономически баланс в резултат от изменение на икономическите условия за осъществяване на проекта, както и да даде право на частния партньор да поиска изменение на договора за ПЧП.

Одобрявате ли възможностите за по-голяма свобода на публичния партньор за изменение на договора, като дори може да бъде намален срокът на договора?
- Действително в някои държави с богат опит в прилагането на механизмите на ПЧП публичният партньор може да променя договорите за ПЧП в полза на обществения интерес.
У нас обаче подобна практика  почти липсва. Освен това предложената редакция на тази възможност на публичния партньор в проектозакона за ПЧП е твърде широко формулирана. Липсата на ясно определение може да създаде предпоставки за неправилно тълкуване и съответно прилагане от страна на публичните органи.
В този смисъл, за да има по-добра реална среда за проектите за  ПЧП, според нас не би било удачно на този етап да се предоставят такива широки възможности на публичния партньор за едностранно изменение на договорите за ПЧП. 
Подобна регламентация би била приложима едва когато вече имаме трайни добри практики у нас.

Има ли особености, свързани с водния сектор, които да трябва да намерят място в проекта или да не са решени в момента?
- В това отношение за разлика от Закона за концесиите разпоредбите на новия Закон за ПЧП, определящи кои субекти могат да изпълняват ролята на публичен партньор, не обхващат асоциациите по ВиК. Според нас това е съществен пропуск, който следва да бъде отстранен при последващата редакция на проектозакона.

В светлината на българските условия и нов проект може ли да цитирате подходящи примери от опита на "Веолия" по света?
- "Веолия вода" има опит в осъществяването на различни форми на публично-частни партньорства (ПЧП). Договорите за концесия и аренда са двете най-разпространени форми на ПЧП в Европа към момента и по наше мнение могат да бъдат успешно приложени и в България. Трябва да подчертаем, че изборът на определена форма на ПЧП зависи в много голяма степен от местните условия на всяка община или област. 
Проектите с участие на частния сектор водят до повишена ефективност на ВиК дружествата, по-добро обслужване на потребителите, внедряване на нови технологии, както и до привличане на допълнителни инвестиции.
Българските общини са изправени пред необходимостта от осъществяване на важ­ни инвестиции във ВиК инфраструктурата. Европейското финансиране е от първостепенно значение, но усвояването на европейските фондове отнема повече време и усилия от очакваното. Освен това нуждите от инвестиции на българския ВиК сектор са много големи и  ­европейското финансиране и държавните субсидии не са достатъчни, за да покрият всички необходими инвестиции. Публично-частното партньорство и европейското финансиране се допълват взаимно и могат да съществуват съвместно по едни и същи проекти. 
В Централна и Източна Европа вече има няколко града, където "Веолия вода" е ВиК оператор и където моделът на съчетаване на ПЧП с европейско финансиране се прилага успешно. Такива градове са Прага, Букурещ и Будапеща. 
Моделите, използвани за реализирането на проекти, които съвместяват европейско и частно финансиране, показват ясно кой инвестира и колко инвестира, така че цената на ВиК услугата отразява само частта от инвестиции, която не идва от Европейския съюз. Крайният бенефициент са всъщност потребителите, в чиято сметка не се включват инвестициите, финансирани от европейските фондове.