Г-н Неделчев, как оценявате възможностите на предстоящата мярка за саниране на жилищни обекти по програма "Регионално развитие" с бюджет от около 60 млн. лева? Смятате ли, че това ще бъде добра възможност за бизнеса и в частност по подготвяните от "Далкия" проекти?
- Тази мярка е добре дошла за България! На европейско ниво потреблението на енергия в жилищни и търговски сгради съставлява около 40% от общата консумация на енергия и въглеродни емисии. Това е причината за амбициозната европейска стратегия с фокус върху различни предизвикателства - климатични промени, въглеродни емисии, сигурност на доставките, политики за всеки енергиен източник, включително мерки за енергийна ефективност. В България потенциалът за икономии в сградния сектор е огромен и напълно обяснява причините за стартирането на подобни процедури по ОПРР.

Предизвикателствата за българското правителство, за "Далкия" и за гражданите са огромни, имайки предвид потенциала за спестяване.
Първото предизвикателство е свързано с особеностите на жилищния сектор в България. 3.6 млн. от жилищата от общо 3.7 млн. са собственост на частни лица, или над 97% от жилищния фонд, а 2/3 от тях са в многофамилни сгради. Голяма част от тези сгради са построени по панелна технология по време на комунизма, в ерата на евтината енергия, и днес тези сгради имат много ниска енергийна ефективност.
Второ, има пълна липса на традиции в смесеното управление на общата собственост чрез сдружения на собствениците, което прави още по-трудно организирането на хората. Преди пет години, когато се върнах в България, бях шокиран, че никой не се грижи за общите части, и като цяло от положението на сградите, в които живеем (аз живея в панелен блок). Смятам, че това не е само финансов проблем, тъй като в същото време гражданите санират собствения си апартамент и купуват последния модел телевизор LCD, а повече е свързано с общото недоверие към колективната работа. Фактът, че хората не плащат сметките за общите си части, без да бъдат глобени, беше напълно неразбираем за мен.
На трето място, предвид ниските финансови възможности на гражданите трябва да бъде изработен подходящ финансов механизъм с цел да бъдат стимулирани собствениците да реновират сградите си.

По отношение на конкретните мерки: управляващият орган на ОПРР също е поставен пред големи предизвикателства, с които съм сигурен, че ще се справят. На първо място представяте ли си натиска от Брюксел? Всеки там знае, че всяко евро за България е потенциален риск за европейските данъкоплатци. При разговор с колеги от Брюксел виждам, че все още помнят замразяването на предприсъединителните фондове и кандидатурата на Румяна Желева за комисар.
Също така не трябва да се забравя, че тези публични средства ще бъдат разпределени на частни сдружения, които в момента още не са създадени. Ако трябва да перифразирам Лиляна Павлова от последната конференция BuildinGreen, основният риск днес е, че "фондовете ще бъдат налице, но няма да има бенефициенти". Аз съм оптимист: ОПРР се управлява добре и въпреки че има необходимост от подобрения в сертификацията на разходите, процедурите по обществените поръчки, те ще бъдат направени.
Не разбирам защо хората критикуват, че 63 млн. лева са недостатъчно в сравнение с необходимите 7-8 млрд. лева за реновирането на целия сграден фонд в България, напротив, днес има уникален случай да се покаже, че тези фондове ще бъдат оползотворени, за да стартират утре по-големи проекти!

Скептичен съм относно две неща:
Фактът, че наличните в България фондове за сградна енергийна ефективност са сегментирани. Според мен няма смисъл едновременно да има различни фондове, като например ОПРР (с грант до 50%), Националният доверителен екофонд (с грант до 70% за енергоспестяващи мерки на многофамилни сгради, свързани с намаляване на въглеродни емисии) или кредитната линия за енергийна ефективност от ЕБВР и фонд "Козлодуй" (с грант до 70%). Няма последователност.
Второ, съжалявам, че процентът на гранта е само 50%, което означава, че ако санирането на вашия апартамент струва 11 хил. лева, вие можете да получите 5500 лева от ЕС. Съфинансирането ще бъде до 40%, ако е направено саниране само на отделни входове. Разбирам логиката зад желанието за пълно реновиране на сградите, а не само на отделни секции, което няма голям смисъл на глобално ниво, но процентът на гранта е най-сериозният стимул за гражданите.
Моето предложение е да се увеличи процентът предвид финансовите възможности на населението. Разбира се, крайният инвеститор е собственикът и той също трябва да инвестира в имота, но от практическа гледна точка е по-добре да има по-малко проекти, но те да бъдат успешни!
По отношение на бизнеса това е добра възможност. Както можете да си представите, много от фирмите в строителството, изолациите, дограмите и други ще се опитат да бъдат част от този процес и ще създадат работни места. Друг добър момент е, че всички тези процеси ще бъдат наблюдавани внимателно, тъй като финансирането е с европейски средства.

Проектът "Кайсиева градина"
Проектът "Кайсиева градина" е наречен така по името на жилищния район в жк "Владислав Варненчик" във Варна. Основната цел е увеличаване на стандарта на живот на обитателите. В продължение на нашата политика за корпоративна социална отговорност "Далкия" разви амбициозен проект с цел подкрепа на жителите на варненския район в процеса на пълна реновация на панелните им жилища с използване на възможностите на схемата по ОПРР. Става дума за 30 панелни блока, около 4150 апартамента с около 12 500 обитатели.
Една от основните причини да сме лидер в управлението на топлофикационните мрежи с над 800 топлофикационни системи в цял свят е фактът, че сме местни производители на енергия, ориентирани директно към нуждите на клиентите. Освен че сме доставчик на топлинна енергия, ние сме свидетели на промените в поведението на българския клиент - от евтина енергия към рационалното й използване, от огромни загуби по мрежата към инвестиции в енергийна ефективност, от кражби на енергия между съседите до инсталиране на хоризонтални отоплителни инсталации.
След инвестициите в енергийна ефективност - нова когенерация, подмяна на тръбопроводи и абонатните станции, оптимизиране на производството в централата, които направихме през последните три години за 14 млн. лева след приватизацията на "Топлофикация - Варна", и след резултата на нашия търговски проект за възвръщане на доверието на потребителите - ние се обвързахме да поддържаме достъпни цени, да подобрим обслужването, да осигурим устойчиво развитие, наш водещ приоритет остава намирането на решение, което ще отговори на нуждите на потребителите: подобряване на качеството на живот. В този смисъл реновацията на панелния блок, обитаван от клиентите, е логичната посока.
Като международна компания с директно отношение с клиентите ние имаме достатъчно ноу-хау и капацитет за управление на процесите на реновация и подкрепа от Министерството на регионалното развитие и благоустройството на всички етапи на проекта: информационна кампания, правна и техническа подкрепа за създаване на асоциации на собствениците, предварителните дейности - енергиен одит, технически паспорти, технически проекти, изготвянето на проекта за реновация на сградите, организация и провеждане на конкурси за строителни работи, подкрепа на жителите в достъпа им до грант, заеми и гаранции и др.

Какви са по ваша оценка техническите възможности за пълноценно реновиране на панелните блокове и за удължаване на техния ресурс?
- Техническите мероприятия за пълната реновация на панелните блокове са изяснени между експертите: изолиране на външните стени, нови прозорци, хидроизолация на покрива, стълбищата, външните и вътрешните коридори, входовете и външните им стени, асансьорите и техническите инсталации - ВиК, електричество, отопление. Ще има опции за инсталиране на фотоволтаични инсталации, но голяма част от енергоспестяването в България ще бъде постигнато именно благодарение на санирането.
Друга значима част от енергоспестяването ще бъде направена във връзка с подобряването на топлофикационната мрежа. По наши оценки енергийното потребление на обитател в топлофицирана сграда може да намалее два пъти. Например в апартамент от 65 кв.м с годишна консумация от 6 мегаватчаса след санирането ще потребява за същото ниво на комфорт 3 мегаватчаса годишно, с което сметката ще намалее от 560 лева на 280 лева.
Представете си за какво спестяване става дума само в София, само със съкращаването два пъти на енергопотреблението. Според мен такова намаление на сметките говори повече на хората от информацията, че ще бъдат освободени от данък сгради, който представлява 50-60 лева годишно.
При нашия проект "Кайсиева градина" планираме да сменим вертикалните отоплителни инсталации с хоризонтални. Идеята за подмяната на старите тръби ще повиши енергийната ефективност. Хоризонталното топлоразпределение с изолирани тръби ще създаде ефективност и ще води до почти нулева консумация за общите части и за сградните инсталации.
За нетоплофицирани сгради увеличението на енергийната ефективност е по-голямо: в цял свят е доказано, че използването на централното отопление е най-екологичният начин за затопляне, а въздействието върху намаляването на въглеродните емисии е огромно.

Какви очаквате да бъдат основните технически и административни трудности при обследване на сградите, както и при цялостната процедура за подготовка на реновиране както по европейската програма, така и по принцип за в бъдеще в България?
- Както вече казах, процесът ще бъде комплексен. Аз съм по-склонен да говоря за ползите и предимствата на санирането, отколкото за трудностите.
На практика ползите са навсякъде: на индивидуално ниво, тъй като хората ще увеличат своя комфорт на обитаване, ще плащат по-малки сметки, ще увеличат стойността на имота си, ще живеят в по-добра среда, ще получат технически паспорт и т.н. На общинско ниво този процес ще насърчава градското развитие и ще подобри цялата инфраструктура, на национално ниво той ще подпомогне международните ангажименти на страната за намаляване на въглеродния двуокис - Протокола от Киото, Европейската енергийна стратегия.
Но тъй като този процес е напълно нов за България с изключение на демонстрационния проект на ПРООН, успехът на операцията ще зависи от следните два фактора: много добре документирана информационна кампания за обяснение на предимствата на процеса и на решенията за индивидуалното финансиране.
Ето защо нашата компания реши да се фокусира върху тези проблеми. В "Кайсиева градина" в момента работим на терен - избрахме различни входове и тестваме от март т.г. желанието на хората, като организираме индивидуални и колективни срещи с обитателите. Не разполагайки с много информация за параметрите на схемата по ОПРР, решихме да направим предположения относно финансирането и да имаме реалистична, а не само теоретична картина за бенефициентите на грантовата схема.
Осъзнаваме, че има определена категория от населението, която не може да си позволи реновирането, дори с грант от 50%, и затова стартирахме дискусии с финансовите институции, които включват няколко големи български банки, за да намерим параметрите на индивидуалното финансиране - гаранции, лихви и др. Нашето предложение днес е месечното плащане да не надвишава 50 лева и вървим в тази посока. На този етап банките имат желание да участват в нашия проект, стига "Далкия" да го управлява.
Разбира се, ще има трудности, които още не са решени - например, ако 80% от обитателите на входа решат да създадат асоциация и да кандидатстват за грант, как ще задължите останалите 20% да участват?
Убеден съм, че решението ще бъде достатъчно прозрачно, със солидни аргументи, които ще накарат хората да се включат в проекта, защото в крайна сметка това се извършва за самите тях.

Имате ли наблюдения върху състоянието на изградения през последните 20 години сграден фонд в България - той нуждае ли се от обновяване, необходимо ли е да бъде включен в програмата?
- Да, но според мен целта на правителството е ясна - има 400 хил. апартамента в панелни сгради. Огромен нереализиран потенциал за спестяване спи в тези сгради. Нека да го събудим!