Господин Джамбои, за сектора на строителството и недвижимите имоти централни теми са корпоративното, проектното и жилищното кредитиране.  Какви са вашите цели в последната област?
- Позицията ни е силна – втори сме с около 17% дял от 9 милиарда лева общ пазар на жилищни кредити. Освен да запазим и дори да увеличим дела си целите ми включват допълнително подобрение на продуктите, услугите и рисковия профил на банката. Важно е да осигурим бърз отговор на клиентите. Другата важна услуга е сигурността, която даваме чрез услугата "кредитен сертификат" – това е нашият официален ангажимент, че като одобрим един клиент за кредит, той може в рамките на шест месеца да си търси апартамент, да знае точно колко може да получи като кредит от банката и да се сигурен, че ще го получи в момента, когато му трябва.
 
Каква ще бъде стратегията ви за запазване на пазарния дял – продължаващ растеж или намаляване на риска в портфейла?
- Ръст. През 2009 г. имахме 15.9% дял, сега - 17 на сто. Бих искал да изпреварим малко пазара и тази година без да бъдем агресивни. Защо ще растем? Защото необслужваните ни кредити са наполовина от средното за пазара. В това отношение сме в зоната на комфорта. Вероятно годината като цяло ще бъде преходна, но светлината в края на тунела се вижда през 2012. Клиентите още са от външната страна на витрината образно казано. Не вярвам, че тази година ще помогнем за значителен ръст.
 
Защо?
- Домакинствата увеличават депозитите си в банковата система, знак, че предпочитат да спестяват, вместо да инвестират или потребяват, или да използват спестяванията за покриване на текущите си разходи. Дори ако цените на жилищата са паднали и сега е моментът за добра сделка, те все още казват, че биха искали да го направят, но се притесняват за бъдещето. Половината от новите кредити попадат във възрастовата група между 25 и 35 години. Ако безработицата е по-висока от средното в младото поколение, това влияе отрицателно на увереността на младите. А ние сме склонни да финансираме преимуществено покупката на първо жилище или поне това, в което живее съответното семейство.
 
Как се е променил балансът между стойност на имотите и размер на кредита в покупките на жилища в последните години?
- Съотношението намалява. Една причина за това е намалението на стойностите на имотите спрямо преди кризата. През 2007-2008 г. 50% от финансирането ни е било при съотношение кредит към стойност между 70 и 90%. Сега делът на кредитите при такива съотношения е около 25 на сто. 
Лихвите по жилищните кредити все още са на сравнително високо ниво в регионален план. Дори в Литва и Латвия те са почти наполовина на българските. Защо?
- Нещо, което понякога забравяме, е, че лихвата се определя от свободния пазар чрез предлагане и търсене, конкуренция, нуждите на икономиката и др. фактори. След това идват междубанковият пазар и цената на първичния ресурс (лихви по депозити). Още нещо, което понякога пропускаме, е инфлацията. Към тези фактори се добавя и цена за риска, определяна чрез пазара на кредитни суапове за съответните страни. (Нивото на застрахователната премия срещу  фалит на държавата – финансов инструмент, използван за оценка на макрорисковете пред платежоспособността на съответния пазар - бел. ред.)
Сравненията понякога са пресилени, защото разликите с другите страни може да изглеждат големи в номинален размер, но има и разлики в нивото на развитие на икономиките. Ако се погледнат реалните лихви (след инфлация и други фактори), се вижда, че нивата са съотносими. Икономиката на балтийските страни е свързана с Швеция или Норвегия, не цяла Европа, и лихвите отразяват тези връзки. Цената на риска в България не е толкова ниска, защото 15% от жилищните заеми са лоши или преструктурирани. Това не е ниско ниво и то трябва да се включи в цената.
Когато говорим за лихвата, трябва да имаме предвид, че тя е доход за банките, но от другата страна стоят разходи за финансиране, оперативни разходи, цена за риска и цена на капитала. Работим здраво и за да намалим оперативните разходи, така че да се конкурираме на по-широк фронт по отношение на лихвите, както и да намалим времето за положителен отговор.
 
Как мислите, че ще се променят лихвите в следващите 12 месеца?
- Ще се стабилизират. Трябва да имаме предвид и конкуренцията между банките у нас, която може да натисне още повече нивата, дори ако тенденцията в Европа е за повишение.
 
Има ли възможност за смекчаване на критериите за кредитиране?
- Те ще стават по-сурови и в по-голяма степен обусловени от достъпността, тоест способността на клиента да покрива вноските си, която се оценява чрез съотношението между вноска и месечен доход.
 
Значи ли това, че съотношението на задълженията към дохода ще бъде по-важно от съотношението между заем и оценката на имота?
- И двете ще имат значение, но що се отнася до клиента, месечните вноски ще са на първо място. Важно ще да обясним на клиента, че трябва да се има предвид вероятността и вноската да нарасне. Все пак това не е чак такъв проблем в България, колкото в страни с по-ниски номинални лихви лихви като Германия, Италия и др.
 
Какви са перспективите пред българския пазар?
- В България 96% от хората са собственици (или съсобственици) на имоти при 68% в Европа. Ако гледаме статистиката, ще приемем, че няма място за ръст на ипотечния пазар. Това не е вярно. България е страна, в която начинът на живот ще се променя с течение на времето. Нуждите от жилища също ще се променят, например от наем към покупка или от един имот към друг, по-голям или в по-добра среда. Това ще бъде кислородът за този пазар, тъй като първичният пазар ще задвижи и вторичния, а когато това стане, страната ще спечели като растеж на брутния вътрешен продукт. Аз съм оптимист за следващите пет години.