Изборът само на три зони е истинското предизвикателство пред общините
Г-жо Наньова, изработването на интегрираните планове за градско възстановяване и развитие (ИПГВР) ще стимулира инвестиционния климат в градовете. Общините трябва да идентифицират най-подходящите зони за въздействие. Какъв да бъде подходът при тяхното дефиниране, кои са факторите?
- Съгласно методиката на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за изработване на ИПГВР общините могат да избират измежду 3 типа зони за въздействие – с преобладаващ социален характер, с потенциал за икономическо развитие и с висока обществена значимост, като задължително следва да включат една от първия вид. Критериите за избор на зони са ясно и конкретно зададени и мисля, че общините няма да се затруднят да ги следват.
Сложността в случая идва от обстоятелството, че общините имат право да изберат до три зони на въздействие. Предвид обстоятелството, че съществуващата практика на общините е да работят на секторен принцип и на територията на цялата община, а и схемите по ОПРР в този планов период бяха обявявани по същия начин – схема за пътища, схема за училища и т.н., философията на интегрирани въздействия, концентрирани само в три обособени зони от територията на града, ще бъде истинското предизвикателство пред тях.
Кои ще са най-сложните и най-важните за решаване проблеми в 7-те големи града?
- Изборът на зони според мен ще се окаже най-сложният проблем и за 7-те големи града. Нуждите са толкова много и касаят целия град. Очевидно изборът само на три обособени части от града за интервенции и въздействие ще изисква постигането поне в някаква степен на обществен консенсус за зоните, за да бъде изборът им защитим пред общинските съвети и обществеността като цяло. Да се опитаме да си представим например как общинските съветници от двадесет и три избирателни района в София гласуват за това само един жилищен комплекс от двадесет и четвъртия район да се планира за обновяване и само в него да се наливат пари за периода до 2020 г.!
Очевидно е необходимо да се търси обективизиране на критериите за избор, за да бъде този избор по-малко субективен и уязвим, нужен е диалог и съгласие с обществеността за онези зони и интервенции, които наистина имат потенциала да играят ролята на двигател за социално-икономическото развитие на съответния град. Респективно да се изберат зони с преобладаващ социален характер, които признато са в по-необлагодетелствано положение спрямо другите. В крайна сметка решението наистина ще бъде много трудно и изисква много работа с хората за обясняване на едно или друго предложение.
Но тези проблеми всъщност стоят пред всичките 36 общини, които ще изработват ИПГВР. Допълнително утежняващо обстоятелство е фактът, че изборът на зони ще се извършва във времето непосредствено преди местните избори.
Имам впечатление, че този път и ние, консултантите, подпомагащи общините в процеса на изготвяне на апликационните форми за кандидатстване за финансиране на изработването на интегрираните планове, не бяхме на нужната висота и в много случаи не оказахме достатъчно качествена услуга. Има примери за това как в някои общини се сложи знак за равенство между изработване на ПУП и ИПГВР. Вместо диалог с обществото се заложи изборът на проекти да се прави от общинската администрация. Обществени обсъждания са предвидени в силно ограничения мащаб, в който действа законовото изискване за ПУП и ОВОС.
Като правило се подцени спецификата на зоните с преобладаващ социален характер. Какво имам предвид – ако не е изрично предвидена целенасочена работа с целевата група на живущите в режим на етажна собственост, както по време на избора на зони с цел да се провери наличието на критична маса от потенциални бенефициенти, така и впоследствие - при идентифициране на конкретните проекти в работната програма изпълнението на ИПГВР в социалните зони ще се сведе до публични инвестиции в градинки и тротоари. Това не е лошо, но все пак сградите по презумпция са основният фокус на интервенции в случая, а те рискуват да останат в сферата на пожеланията и добрите намерения само.
Смятате ли, че липсата на актуални общински планове за развитие (ОПР) и общи устройствени планове (ОУП) в повечето градове ще затрудни изработването на интегрирани планове?
- Не би следвало да е съществена пречка. Общините са много наясно с нуждите на територията си и социално-икономическото развитие, към което се стремят. Вече са известни приоритетите на Европа 2020. Това, което е необходимо сега, е да се определят приоритетите за града, да се намерят пресечните точки между градоустройственото и социално-икономическото планиране за града, за да се преодолеят грешките на настоящето. През този планов период 2007 - 2013 плановете за развитие едва ли бяха от съществена полза във вида, в който са. На всички общини без изключение ОПР изглеждат така, като че ли всяка община е с намерение да усвои целия ресурс от структурни фондове, предназначени за страната като цяло, и в рамките на 7-те години да приключи с решаването на проблемите на общината и общинския център. Плановете са нереалистични и не изпълняват пълноценно предназначението си.
Що се отнася до общите устройствени планове (ОУП) – липсата на осъвременени ОУП не попречи на общините да кандидатстват и успешно да изпълнят множество проекти с пари от структурните фондове.
Да не забравяме, че настоящата схема предвижда изработването на ПУП-ове, които да обслужат нуждите на устройственото планиране на зоните за въздействие.
Можете ли да дадете примери за успешни модели за градско планиране в европейските страни?
- Интегрираното градско планиране е сравнително нов феномен не само за България, но и за ЕС като цяло и в частност за новите страни членки. Налагането му като подход в масовата практика започна с приемането на Лайпцигската харта от 2006 г. Има много добри практики в 15-те стари страни членки, но се страхувам, че техните примери са трудно приложими в нашите реалности заради спецификата на проблемите и ресурсните ограничения.
Според вас има ли необходимост от още методическа подкрепа за изработване на ИПГРВ предвид обстоятелството, че насоките за кандидатстване са подготвени преди две години?
- Мисля, че по-скоро има нужда от доработка и допълнения предвид лимитирания опит и капацитет на местно ниво. Ще спечелят всички, ако методическите насоки се доразвият, за да се подпомогнат общините в процеса на работата им по изработване на интегрираните планове с цел избягване на грешки, които впоследствие по-трудно ще могат да се откоригират.
Необходими ли са промени в законодателството, свързано с регионалното развитие и устройственото планиране?
- Подобряването на нормативната уредба е винаги добре дошло, но по отношение на ИПГВР не считам, че законодателните промени са именно тези, които могат да допринесат съществено за качество на продукта.