Г-н Генчев, какви са източниците за финансиране за развитие и поддържане на пристанищата?
- Развитието на пристанищата като инфраструктура се финансира с трансфери от бюджета на държавата към Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура", чрез заеми, със собствени приходи и европейски фондове, в случая от оперативна програма "Транспорт".
Повечето ни пристанища са на век и повече. Те вече се нуждаят от сериозна рехабилитация и реконструкция. Държавата в момента не може да си позволи много средства. През 2009 г. и 2010 г. трансферът от бюджета е по 9 млн. лева на година. От 2008 г. ДП "Пристанищна инфраструктура" погасява вноските от първия японския заем за строителството на терминал 2А в пристанище Бургас. Тъй като той е в японски йени, а йената се стабилизира и качи, то сумите, които се плащат всяка година, сериозно се различават. За 2008 г. са 9 млн. лева, за 2009 г. - 10 млн. лв., а за 2010 г. - 14 млн. лева. От пристанищни такси се събират около 20-22 млн. лева, от тях се изваждат средствата за заема и остават финанси за издръжка на предприятието и малка сума за инвестиции - през миналата година те бяха около 2 млн. лева. Трябва да спомена, че пристанищният оператор "Пристанище Бургас" ЕАД пък изплаща частта от заема за инсталираните съоръжения на терминал 2А. Срокът за изплащане на заема за строителство изтича през 2028 г., а плащанията по договора на консултанта са до 2038 г. Към момента приравнената левова стойност на заема възлиза на около 244 млн. лева.
Вторият източник на финанси е оперативна програма "Транспорт". През 2009 г. започнахме два проекта. Единият проект е наречен БУЛРИС и се отнася за речната информационна система. Вторият е трета фаза на проекта "Информационна система за управление на плавателни съдове" VTMIS (Vessels Traffic Management and Information System).
На последния мониторингов комитет стана ясно, че по приоритетна ос 4 "Подобряване на условията за коробаплаване по морските и вътрешните водни пътища" от ОП "Транспорт" ще бъдат финансирани три проекта и бенефициент по тях ще бъде ДП "Пристанищна инфраструктура". Проектите ще се изпълняват във Варна, Бургас, Русе и Лом.
Единият е "Развитие на Дунавското пространство чрез отключване на потенциала на пристанища Лом и Русе - пресечни точки на източно- и западноевропейски държави".
Вторият е допълнение на обхвата на проект "Повишаване на безопасността на корабоплаването в пристанищата с национално значение на България".
Третият е допълнение на обхвата на проект "Подобряване на безопасността и условията за корабоплаване в акваториите на пристанищата по река Дунав".
Заедно с това по приоритетна ос "Подобряване на интермодалността при превозите на пътници и товари" на ОП "Транспорт" се включва проектът "Супер Бургас - Зона за обществен достъп" - фаза първа.
Проектите за Русе и Лом са свързани с удълбочаване на лиманите на пристанищата Русе-запад, Русе-изток и Лом, рехабилитация на кейовите стени.
По линия на ТРАСЕКА (Транспортен коридор Европа - Кавказ - Азия). В комисията за ТРАСЕКА участват партньори, които не са от Европейския съюз и изразяват намерение да изградят проекта на Национална компания "Железопътна инфраструктура" за интермодален терминал (За проучването на бъдещия терминал в зоната на пристанище Русе бяха отпуснати средства по линия на трансевропейската транспортна мрежа TEN-T, които следваше да бъдат усвоени до края на 2010 г. Поради обжалване на избора на изпълнител на техническата помощ тези пари бяха изгубени. - бел. ред). Терминалът там е много важен, защоточесто товари, предназначени за други райони, пътуват до Букурещ, вместо да останат в евентуална мултимодална зона на територията на пристанище Русе.
Другият начин за финансиране и експлоатация е концесията. За пристанищата няма друга форма на публично-частно партньорство освен концесията.

Кои пристанища са предвидени за концесиониране?
-Знаете, че на 9 февруари Министерският съвет излезе с решение за концесионирането на част от пристанище Бургас–изток, който включва стария терминал за насипни товари и новияттерминал 2А, построен с първия японски заем, с обща територия около 420 дка и 1600 м кейови стени. Правителството прие решение за откриване на процедура за предоставяне на концесия за услуга върху пристанищен терминал Бургас изток-2. Основната цел на концесията е чрез привличане на частния бизнес в стопанисването на терминала да се вложат инвестиции в развитието на пристанищната инфраструктура и модернизация на техническите съоръжения и оборудване, да се приведат технологията, организацията на работа и техническата осигуреност в съответствие с европейските стандарти, както и да се постигне съотношение на качество и цена на услугата, съпоставими с конкурентните пристанища или терминали от региона.
В решението се предлага максималният срок на концесията да бъде 35 години. Критерии при избора на концесионер ще бъдат: предложение за годишно плащане за погасяване на вноските по заема на "Пристанище Бургас" ЕАД към Японската банка за международно сътрудничество (с относителна тежест 55 на сто), предложение за фиксираната (с относителна тежест по 5 на сто) и за променливата част на годишните концесионни плащания (с относителна тежест по 5 на сто), инвестиционно предложение (с относителна тежест 30 на сто), съдържащо инвестиции в размер, не по-малък от 12 460 000 евро за първите 7 години от срока на концесията, график за реализиране на програмата, план за финансиране на програмата и оценка на финансовия ефект на инвестициите върху потребителите, бизнес предложение (с относителна тежест 5 на сто).
Комисията за определяне на концесионера на Бургас-изток 2, определена със заповед на министър-председателя, взе решение срокът за получаване на документацията да е 45 дни. Кандидатите ще започнат да правят огледи. Икономическата логика подсказва, че спечелилият концесията на Бургас-изток 2 най-вероятно ще обработва на част от терминал 2А и контейнери. Това е и становището на консултантите, наети от Японската агенция за международно сътрудничество (JICA), които направиха предложение за частично преоборудване и специализиране на терминала.
Политиката на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията е отдаване на концесия и на пристанище Бургас-запад.
Стартира се с пристанище Бургас, защото там нещата са изчистени като възможни обекти за концесиониране - знае се коя е частта за "Зоната за обществен достъп" в двете фази, кое е Бургас-изток и Бургас-запад. От друга страна, министерството на транспорта се насочи към Бургас, защото след спирането на "Кремиковци" пристанището през 2009 г. излезе на загуба, ситуация от която новото ръководство излезе успешно през 2010 г. и вече е на печалба. Основни партньори на "Пристанище Бургас" ЕАД са "Аурубис", "Промед", "Стомана" - Перник, изнесени са 550 хиляди тона зърно и около 22 хиляди контейнера.
Другият мотив за отдаване на концесия е бъдещият концесионер да изплаща частта от заема, която изплаща "Пристанище Бургас" ЕАД.
В момента текат обсъждания за вариантите, по които е възможно отдаване на концесия и на пристанище Варна.

Каква е трудността при концесиониране на варненското пристанище?
- Първият проблем е свързан с мястото, на което би се изнесла дейността от Варна-изток. Ако от Варна-изток отида в района на Максуда - каква е ползата. Инфраструктурата остава отново в рамките на централната част на града.
Второ, Аспаруховият мост не позволява в залива да влязат по-големи кораби с по-голямо газене, например т.нар. кораби майки с контейнери от Далечния изток.
Има предложение терминалът да се разположи на Острова, но това не е отразено в общия устройствен план и кметът на Варна заяви отрицателното си становище за това. Предстоят разговори по темата.

Какво е решението по втория японски заем?
- На 23 февруари 2011 г. Министерският съвет взе решение да не се усвоява заемът от JICAза строителството на контейнерни терминали във Варна и Бургас. Тъй като много се спекулира с тази тема, искам да изтъкна, че не става въпрос необходимо ли е да се строи нова пристанищна инфраструктура – отговорът е категорично да. Проблемът е в обслужването на заема - 54 617 000 000 японски йени (989 113 870 лв. по курса на японската йена към 31.12.2010 г.), от които 36 932 000 000 японски йени (668 838 520 лв. по курса на японската йена към 31.12.2010 г.)са заемни средства, и 17 685 000 000 японски йени (320 275 350 лв. по курса на японската йена към 31.12.2010 г.)са национално съфинансиране. Проблемите с обслужването на първия заем, който е три пъти по-малък като размер, са изключително показателни за невъзможността на този етап държавата да се ангажира с тези средства.

Кои са останалите пристанища, които са обявени за концесиониране?
- Засега в плана на министерството за концесия са предвидени и пристанищата Лом, Видин-център, Русе-център, Русе-изток, както и Никопол, Тутракан и Силистра - част от пристанище Русе.

Докъде са стигнали процедурите по проекта за "Зоната за обществен достъп - Бургас"?
- Проектът ще обхване територия от 76 дка от 1-во до 4-то корабно място. До март ще е готова идейната концепция, след което ще стартират процедурите за възлагане на инженеринг за обекти на брега, за възлагане на инженеринг за обекти в акваторията и на конкурс за проект. Надяваме се в началото на лятото да стартират строително-монтажните работи. В района има стар склад с конструкция като тази на Айфеловата кула, която трябва да бъде запазена. Така ще бъде регенерирана зоната на кейовата стена и вълнолома. След санирането им там ще се появи зона за разходка.
Втората фаза на "Супер Бургас" е на територия от 350-360 дка. Ще има застрояване и развитие на тази част до 15-о корабно място. В тази зона има и 70 дка на Национална компания "Железопътна инфраструктура", 7 дка на БДЖ, 8 дка на община Бургас и 200 дка на ДП "Пристанищна инфраструктура". Този проект ще кандидатства за финансиране през следващия програмен период.