Г-жо Николова, как протече неформалната среща на министрите на транспорта на 8 февруари в Будапеща?
Изключително полезна за България среща. Транспортните министри обсъдиха предстоящата рeвизия на TEN-T (трансевропейската транспортна мрежа) регламента и методологията за включване на нови проекти в разширената и централната TEN-Tмрежи. В рамките на форума министър Росен Плевнелиев проведе важна среща със заместник-председателя на Европейската комисия и комисар по транспорта Сим Калас. Не само пред него, но и пред всички министри Росен Плевнелиев защити включването в разширената трансевропейска транспортна мрежа на магистрала "Хемус", трасето "Рила" и скоростния път Русе - Шумен. Магистрала "Хемус" за нас е тотален приоритет. За "Рила" все още не е решено дали да бъде магистрала или четирилентов път. Габаритът на трасетата не е от значение за Европейската комисия. Важни са координатите - изходна и крайна точка, през кои и край кои населени места преминава.
От досега проведените срещи стана ясно, че нещата по отношение на трите предложени от нас пътни проекта за разширената TEN-T мрежа вървят добре.
По време на престоя ни в Будапеща в неофициален разговор с директора, който отговаря за ревизията на ТЕN-Т регламента, договорихме включването на 3 нови отсечки в разширената ТЕN-Т мрежа:
- Варна - границата с Румъния в посока Констанца
- Враца - Оряхово
- Шумен - Силистра.
Освен магистрала "Хемус", за която с всички сили ще се борим да бъде включена в ТЕN-T, причините да посочим и нови проекти са следните: Пътят Варна - Констанца има огромно значение за свързването на двете съседни държави и на големите им пристанища. Другите два проекта представляват подходи към бъдещите мостове при Силистра - Кълъраш и Оряхово - Бекет, включени в Дунавската стратегия.
На следващата работна среща на 23 и 24 февруари в Брюксел отново ще мотивираме трите си нови предложения. Тогава по тях ще се изкажат и съседните страни и очакваме сериозен дебат.
Министър Плевнелиев вече провежда разговори с румънския си колега по въпроса за съвместно участие в процеса на кандидатстване в ТЕN-Т по трите нови проекта. Но дори и засега да няма обща кандидатура, България ще настоява за включването на трите участъка в разширената ТЕN-Т мрежа.

Какви са следващите стъпки за обсъждане и одобряване на двете групи проекти?
Очаква се през юни да има окончателен вариант за ревизирания ТЕN-Т регламент. Процедурата е дълга - от Европейската комисия предложенията се изпращат на Европейския съвет и Европейския парламент. След това събраните коментари се връщат в комисията, за да бъдат отразени, и отново - във възходяща линия, одобрени. Промените в насоките за ТЕN-Т се подготвят повече от година и половина, където нашите представители от министерството на транспорта участват активно. Ползата един проект да бъде включен в разширената ТЕN-Т мрежа е в това, че има шанс да получи финансиране от европейските фондове.
По различно е положението по отношение на проектите от централната ТЕN-Т мрежа.
Ако проектът е част от централната ТЕN-Т мрежа, както е ситуацията с магистрала "Струма" (тя е по паневропейски коридор 4, ос 22 и част от проект 7 на ТЕN-Т), тогава неговото финансиране е сигурно.

Кога окончателно ще бъдат приети или отхвърлени предложените 3+3 проекта?
Това ще стане през 2012 г. и е добре за проектите, които ще се борим да бъдат включени за реализация през следващия програмен период,  2014 - 2020 г.
Ние участваме активно и имаме възможност да наблюдаваме процеса на разширената ТЕN-Т мрежа. Не е така с централната ТЕN-Т мрежа, която Европейската комисия подготвя по свои правила.
На неформалната среща министър Плевнелиев изказа предложението на България за влизането на коридор №10 в централната ТЕN-Т мрежа. Той е важната и бърза връзка от Европа към Турция, минава се през Сърбия по Ниш - Калотина през Свиленград.
Искам само да допълня, че идеята да се създаде проектово дружество за стратегически инфраструктурни проекти е именно за изграждането на много важните магистрали "Струма", "Хемус" и "Черно море". Сега от огромно значение е "Хемус" и другите пет проекта да бъдат приети в разширената ТЕN-Т мрежа, а след това да търсим за тях европейско финансиране. Знаете, че магистрала "Хемус" е хоризонтално трасе, поради което не попада по европейски коридор, но е много важна за процеса на сближаване, ключов за Европейската комисия. "Хемус" разделя България на две. Липсата на първокласен път лишава Северна България, която произвежда 30.4% от брутния вътрешен продукт на страната, от връзка с останалите части на България, което я поставя в по-нисша позиция в сравнения с южните части.
Влизането на коридор 10 в централната ТЕN-Т също ще доведе до изпълнение на целите на европейската политика от гледна точка на сближаване.