Госпожо Барбукова, 2010 г. видяхме преструктуриране на дейността на Инвестиционно-строителна група "Аспекти". Компанията освен жилищен предприемач стъпи с единия крак в инвестициите и управлението на хотели. Какви са причините за трансформацията?
- От създаването до днес винаги сме работили в сектора на жилищното строителство. Естествено участвахме в растежа му, но независимо от големия брой реализирани обекти не спряхме да се държим консервативно и предпазливо. Не скочихме в рискови и големи проекти, защото вече знаехме горчивите уроци на кризата от 1996 г.
Още от 2006 г. част от стратегията ни бе да създадем обем недвижима собственост, която да управляваме под различни форми. Кризата ни върна към тази амбиция, защото  в този период сме длъжни да сме гъвкави и да се приспособяваме.
В края на юни 2010 завършихме ваканционен комплекс, който заработи като апартаментен хотел. Видяхме, че доста успешно могат да се съвместяват управлението на собственост на наши клиенти с менажирането и на нашата собственост. Това е начин за алтернативно управление на активите ни. В последния ни завършен проект – "Резиденция Анастасия", концепцията беше заложена още от първия ден. Винаги сме наричали сградата резиденция и още на проектно ниво заложихме просторно фоайе над 700 кв.м, консиерж и рецепция, представителни и луксозни общи части. Разработените и вече напълно обзаведени апартаменти са богати на площи и изключително функционални и удобни. Бяхме наясно, че изграждаме луксозен продукт без много аналози в България.

Какви са обемите на инвестициите ви в сгради, които остават в активите на групата?
- Ако инвестиционните активи бяха 5-10% от общия ни обем в условията на пазарния бум в сектора, то сега стават 60-65% от общата ни дейност. Стойността им е около 28 милиона евро. В "Анастасия" са инвестирани 12 милиона евро и предстои да вложим още 3 млн. евро. През пролетта ще обогатим някои зони и площи в сградата, ще развием вътрешния двор и прилежащите пространства. Ще отворим СПА центъра.
Имаме и други собствени имоти в отделни сгради – офис площи, индивидуални търговски площи, няколко магазина в търговски център, значителен обем апартаменти в различни реализирани от нас сгради, складове и производствени сгради, които отдаваме под наем или които отделните компании от групата разработват.
Тези инвестиции дадоха възможността да пренасочим една голяма част от висококвалифицирания си екип от инвестиционно-строителна дейност към управлението на  недвижимата собственост  и услугите. Това е един от значимите активите, с които стартираме, защото тези хора са свидетели от първия до последния ден на това как се е случил даден проект и са наясно с възможностите и детайлите на сградите.
Имаме и доста жилищни проекти за продажба: две сгради в кв. "Бояна" в София, две в "Полигона", проект в район "Изток" и в центъра. В различна фаза на готовност, те са достатъчно, за да отговорят на търсенето в моментната кризисна ситуация. В следващите година-две няма да предприемаме нови проекти – само ще довършваме започнатото. В годините на растеж закупихме доста терени и ще използваме този период, за да ги уредим административно и градоустройствено. И най-вече да обследваме внимателно пазарната перспектива за всеки един проект. След около година - година и половина ще можем спокойно да работим, защото пазарът ще се отсее от случайните играчи, а жилищата пак ще се търсят.
Структурата на търсенето обаче вече е и ще остане коренно различна. Свиването на обемите на инвестиране и строителство на имоти за продажба на нивата от 1997-1998 г. е факт. Профилът и мотивацията на клиентите вече са коренно различни: няма чуждестранни купувачи на имоти; банките изсмукаха почти всички пари със спекулативните си лихви по депозитите и рядко някой инвестира алтернативно в недвижима собственост; свиха се значително потребителските възможности и парите в обращение във всеки сектор и бизнес;няма  купувачи на зелено, колкото и да им гарантираме завършването на сградата било с това, че нямаме незавършен обект, или с гаранционни инструменти. Едва когато се завърши една сграда, се възбужда клиентският интерес около нея, т.е. поведението "до обед гледам, следобед купувам, но плащам на датата на падежа на депозита ми" е в сила сега. Виждаме го всеки ден и в резиденция "Анастасия" – откакто сградата е финализирана, имаме огледи от сутрин до вечер, но не желаем да продаваме на всяка цена. Вложихме много от себе си в този проект и за нас той има висока стойност.

 Виждате ли възстановяване на интереса на купувачите?
- Да, както и едно много поумняло търсене. Поставят въпроси, които никога не са били на дневен ред. Всеки детайл се осмисля. Има много огледи, но на готови имоти. От около два месеца при нас виждаме и повече сделки. Зимата традиционно е тих период, но очаквам май - юни ръст в търсенето. Банките малко по малко ще се върнат на пазара, а психологически потреблението ще се отърси от съзнанието за криза. Групата клиенти с най-голям потенциал вече не включва англичани, руснаци, българи, живеещи в чужбина, или бизнесмени, чиито фирми също пострадаха от кризата. Това са семействата в работоспособна възраст. Българинът иска да притежава дома си и трудно ще живее под наем, колкото и ниски да са наемите. Но хората с добра работа или малък бизнес, които притежават известни средства, задължително имат нужда и от кредит. За да заработи отново пазарът на имоти, да се вдигне инвестиционния интерес и да се спаси строителният сектор заедно със сателитните му отрасли и производства трябва само едно действие – банките да намалят лихвите по депозитите. Докато това не стане, цялата ни икономика ще е болна и няма да излезем от кризата.
Във втората половина на годината и цените ще започнат да се повишават. Аз ги виждам по-високи с поне 8-10% в края на 2011 г. спрямо днес. Те и сега няма накъде повече да падат.

Ще ни върне ли този ръст към нормалното за 2007-2008 г?
- Няма да стигнем тези нива като цени или обеми още дълго време. Поне до следващия период на растеж от безпощадната цикличност на икономиката в световен план.

Каква е действителността в предлагането – броят на завършените жилища пада значително в големите градове, а хората отказват да купуват строежи?
- Все повече ще гледаме празни бетонови скелети. Но има и друг нюанс. Най-често сградите, които имат акт 15, но нямат разрешение за ползване, имат проблем с инфраструктурата - ток, вода или канал. В Закона за устройство на територията пише, че захранването на нови сгради е задължение на общините или съответните експлоатационни дружества. Да сте чули енергоразпределително или водоснабдително дружество да си е докарало захранването и разводките до строителен обект? Инвеститорът плаща присъединителна такса, но и изгражда сам външните връзки с надзор, проектиране, строително-монтажни работи, такси, а после се моли за парите си на монополистите. Изобщо не говоря за огромните и безумни административни и бюрократични процедури и пречки. Накрая монополистът капризничи на приемателната комисия и в някои случаи даже отказва разрешение за ползване, защото примерно общината не е отчуждила трасето, по което минава кабелът. А пък общината предвижда прз 2050 г. да отчужди трасето на тази улица и се получава омагьосан кръг,  който убива обаче единствено и само инвеститора. Като предприемачи сме безумно потърпевши от тази каша. Цели улици в София не съществуват физически, нямат имена, а за асфалт изобщо не говорим.  И естествено строителят е виновен. Докато за общините е разбираемо, че нямат средства за всички улици и могат да ни подпомагат едва процедурно, то за частните експлоатационни дружества не зная какво е оправданието, след като печелят милиарди от дейността си.
Държавата трябва много сериозно да обърне внимание на тях, защото само тя може да регулира действията им. Това са частни дружества, които извиват ръцете на бизнеса. Ако нямаме проблеми с тях и с всевъзможните административни пречки и неуредени процедури, можем да работим по-бързо, да получаваме парите от клиентите си по-бързо, а те да работят безпроблемно с банките.