Г-н Лазаров, защо географските информационни системи са толкова важни - за политиката на държавата, за кадастъра, за устройственото планиране, за инфраструктурата?
- През последните 50 години количеството информация, което се натрупва и е необходимо хората да осъзнават и обработват, все повече нараства. За да можем ние да изграждаме своите политики, имаме нужда от структурирана информация. Твърденията на председателя на Европейския съвет, че две трети от събитията и нещата, които са важни за Европейския съюз, се случват някъде, а това някъде означава място с географски координати, показват колко важна за Европейския съюз е географската информация. По тази причина и всички национални картографски и геодезически структури са на изключително голяма почит в ЕС. Средствата, които се влагат там, са големи. Правителствата следят да бъдат внедрявани модерните технологии и географската информация да бъде достъпна за употреба от по-голям брой хора. Всичко това става лесно чрез географски информационни системи. Най-простото определение на ГИС е следното: имаме географски обекти, които сме интерпретирали в компютърна среда, и към всеки от тях сме закачили определена атрибутна информация. Например имаме защитена зона, географският ни обект е описан с координати, а атрибутите описват каква е зоната - обитание на мечки, зайци, частни имоти, инфраструктурни обекти.

Каква е връзката между ГИС и кадастъра?
- Кадастърът е базовата информация на ГИС системите. Затова е важно и финансирането й. Върху кадастъра се налагат системите на устройствено планиране на общините, системите за подземни проводи и съоръжения на съответните есплоатиращи дружества и така ГИС става мощен фактор за развитие на икономиката. Идва инвеститор. За да направи преценка дали да вложи пари, има нужда от информация. Затова ГИС с инфраструктура, защитени зони, зони със сервитути на далекопроводи са елементи, които позволяват да бъдат анализирани и лесно да бъдат вземани решения за инвестиции, а България има нужда от инвеститори.
За да определитемястото на магистралата, трябва да съберете от различните закони ограниченията, които се налагат на един път - отстояния от защитени зони, краварници, концесии, сервитути.  Такова нещо днес ние нямаме. Големият проблем при нас в геодезията е събирането на информацията. Това е бавен процес, трябва да започне и базата данни да се попълва методично. Необходими са средства. Ето, ние избрахме изпълнители за ортофотокарта на Черноморието, но пари няма, следователно и ортофотокарта няма. 2010 година е нулева по отношение на работата по кадастър и геодезия. Бюджетът ни за 2010 г. беше 12 млн. лева, през лятото съкратиха 20% и той стана 10 млн. лева. За догодина е фиксиран на 10 млн. лева от поискани 34. В тези 34 млн. лева бяхме предвидили да започне работата по ортофотокартата на Черноморието, което е изискване по Закона за черноморското крайбрежие, да разплатим сумите, които дължим на фирмите сега - на тях сме платили 50% от задълженията, и да започнем работа по трансформация на картата на възстановената собственост на земеделските земи в кадастрална карта. Според стратегията за развитие на кадастъра до 2015 - 2016 г. страната следва да е покрита с кадастрална карта, което ще изисква още 160 млн. лева. Сега с кадастър са покрити 17.5% от територията на страната. Ако на агенцията се предоставя бюджет като сегашния, до края на 2016 г. няма да има кадастрална карта на цялата територия.

Оперативните програми не предвиждат финансиране за кадастър, но за географски информационни системи по "Административен капацитет" общините и ведомствата могат да получат средства. Как търсите финансиране?
- Някои от общините се възползваха от оперативна програма "Административен капацитет", за да изградят географски информационни системи. Такива са Добрич, Габрово, Гоце Делчев, Свиленград, Белово, Любимец.
За кадастър, който е базова информация в ГИС системи, пари намираме единствено по международни програми. Опитваме се да участваме в проект по екология и да аташираме в него кадастъра, за да получим средства от Норвегия по линия на Европейското икономическо пространство.
Поради нуждите на обществото от ГИС професията на геодезиста се трансформира от прост мерач към човек, който може да управлява информационни масиви. Това е много голяма трансформация в нашата професия. Тази си работа ние не можем да вършим без ГИС. ГИС дава възможност да се попълва информация на определени слоеве. За да стане това, има нужда от актуална картографска информация. Ние нямаме такава информация. Картите, върху които ще се изгражда схемата, са на повече от 40 години. Как по тях ще се направи ново планиране? 

Как разпределяте дейността между държавата и фирмите?
- Държавата по закон има задача да направи границите на собственост за документи за собственост, за сгради и за самостоятелни обекти в сгради. Не можем да събираме информация, която не е включена в закон.
ГИС - Варна, например има договори с експлоатационните дружества и прави подземните ВиК проводи, газопроводите и изгражда такава ГИС за територията на Варна. Техният продукт е частен и се продава. Държавата спестява време да трупа такава информация.
В Англия информация за уличната мрежа, за адреси и функции на сгради се прави от частна компания.
Ако в Германия се интересуват от информация за цялата пътна мрежа в Европа, правят търг, някоя фирма го печели и събира тази информация. След това държавата я плаща.
Не седи така въпросът с ГИС в Агенцията по геодезия, картография и кадастър. За да направите сделки с недвижим имот, трябва да си купите заверена скица от агенцията по кадастър. Само такава скица има законен характер. Като инвестира в кадастър, държавата инвестира в доходоносен бизнес. Инвестициите в кадастър се възстановяват в срок от 20 месеца - инвестирате 20 млн. лева и за 20 месеца те се възвръщат.
Докато карта може всеки да направи. Важното е Агенцията по кадастър да я одобри.
За разлика от останалите бивши социалистически страни в Източна Европа, в които се запазиха големите структури на агенциите по кадастър, България създаде в тази сфера частен бизнес. Сега в агенцията работят 300 души, останалите са в около 300 фирми. Така че Агенцията за геодезия, картография и кадастър без фирмите не може да съществува. И трябва да внимаваме да ги опазим. Защото, като няма пари, няма работа за тях.

Какви са годишните приходи на Агенцията по геодезия, картография и кадастър?
- 17 млн. лева. По закон следва 75% , или малко над 12 млн. лева, да се връщат в агенцията. Но държавата взема и 100-те процента. Бихме искали да се спази законът и при нас да се връщат задължителните 75% от годишните ни приходи. Ако става така, няма да имаме нужда от заеми.  В кадастъра им сериозен бизнес. В Холандия годишната печалба на агенцията по кадастър е 200 млн. евро. Затова там намалиха цените на своите продукти наполовина и пуснаха информацията в интернет.