Г-н Хайрабедян, представете накратко "Пайплайф България".
- "Пайплайф България" е част от голямата международна група Pipelife с централа във Виена, собственици са компаниите "Винербергер" и "Солвей". Основната дейност е развитие, производство и дистрибуция на пластмасови тръби и системи, част от които от тази година вече се произвеждат и в България. Производствената гама на цялата група е огромна, в България се предлага тази част, която сме определили за важна - всички тръбни системи, свързани с отвеждането на отпадъчни и дъждовни води и довеждането на чиста вода, топлопроводи и др. както за високото, така и за инфраструктурното строителство. Силата на "Пайплайф" е, че можем да предложим един пакет от продукти и решения, затова ги наричаме пластмасови тръбни системи.

Каква беше причината да изберете България и Ботевград за инвестицията в индустриален обект?
- От географска гледна точка България е изключително интересна. Тя е в центъра на Балканския полуостров и около нея има държави с голям потенциал - Турция, Гърция, Сърбия, Румъния, като в последните две например плюс България има доста работа по водоснабдяването и канализацията, с голям потенциален пазар на качествен продукт на добра цена.
В Румъния и Сърбия имаме търговски представителства, в Гърция и Турция - собствени заводи, така че имаме предимството на изградената дистрибуционна мрежа. България има още предимството на подготвените кадри и на по-добрата транспортната инфраструктура в сравнение със страна като Румъния например.
Спряхме се на Ботевград като място на нашата инвестиция най-вече поради неговата близост до транспортни артерии, водещи към нашите основни пазари в България - София, Пловдив, Бургас, Варна, както и чужбина - Румъния, Сърбия и Гърция.
Когато започнахме да търсим терен, се оказа, че поне тогава - през 2008 г., не намерихме държавни индустриални зони, а само частни, където обаче цените са съвсем различни. Има какво да направи Българската агенция за инвестиции, нейните правомощия могат да бъдат разширени, за да има възможност реално да подпомага инвеститорите. Не може да се разчита само на частните индустриални зони да бъдат моторът на инвестиции и да привличат частни инвестиции.
Един пример - в източната част на Сърбия се оказа, че в много общини се дава земя за ползване за 100 години, без да се искат каквито и да било пари, става дума за безвъзмездно ползване, стига да дойде инвеститор, който да заработи, да създава продукция, да наеме хора.

Как ви помогна държавата в инвестицията?
- Ние сме инвеститор А клас. Наскоро министерството на икономиката одобри 250 хил. лева за изграждане на подходен път, който обслужва не само нашето предприятие, а индустриалната зона, неговото изпълнение вече започна.

Какви са основните проблеми на пазара, на който работите?
- Основната ни борба е да убедим клиентите в ролята на качеството на продуктите. Явно вече е време държавата да помисли по въпроса за стандартите, още повече че ще бъдат инвестирани поне 600 млн. евро за пречиствателни станции и канализация през следващите няколко години. Системите, които се залагат в инфраструктурното строителство, например трябва да издържат 50 или 100 години, така че да не се наложи да се ремонтират след три години.
Друг проблем е, че европейските стандарти по някаква причина не са задължителни в България, така че никой няма задължението да изисква сертификат за спазване на някой европейски или БДС стандарт. В момента, когато някоя фирма извади някакъв сертификат, той върши работа и няма изискване да бъде издаден в България или в Европа например, а и не се правят последващи тестове. На практика всеки един производител може да представи сертификат, който удостоверява, че тръбите са тествани по съответния стандарт, но никой не проверява неговата достоверност, особено когато е издаден в държава извън ЕС. Освен това няма и последващ контрол дали конкретният продукт, вложен в проекта, съответства на стандарта.
Затова рискът е много голям да се използват материали, които не отговарят на европейските минимални изисквания, гарантиращи дългия експлоатационен живот на продукта.
В началото на годината основахме Асоциация на производителите на пластмасови тръби в България, в която вече членуват повечето от големите и сериозни български производители. Една от целите ни е да работим за хармонизирането на различните европейски стандарти в сектора и затова тяхното спазване да бъде задължително, а не пожелателно, продуктите да бъдат тествани в България от акредитирана лаборатория и също така - тази лаборатория да има право да прави изненадващи тестове на строителната площадка, което да гарантира постоянното качество и надеждност.
В инфраструктурата ще се излеят огромни пари - милиони евро на българския и европейския данъкоплатец. За да гарантираме, че продуктите, които ще се вложат, ще имат дълъг експлоатационен живот, е много важно и в интерес на държавата да се влагат само и единствено продукти с установено и константно качество.

Как ще коментирате икономическата конюнктура?
- Инфраструктурни проекти има не много, тепърва трябва да излязат, но там се сблъскваме с проблема стандарти и качество на продукта и често се налага да ни сравняват с продукти, които нямат нищо общо с нашите като експлоатационни качества.
В момента ситуацията се характеризира с лоша ликвидност на пазара. Сред основните проблеми са забавените плащания - държавата плаща много бавно по всички проекти, не само европейските. И съответно се забавят плащанията по веригата - изпълнителя, подизпълнителя и доставчика. Друг проблем е, че много фирми от високото строителство се опитват да навлязат в инфраструктурата, но нямат опит, подготовка и кадри.
Това е причината пазарът да бъде изключително ценови и някои производители да правят много големи компромиси с качеството и да има изключително нелоялна конкуренция. Ние не правим компромис с качеството и затова понякога ни е доста трудно да правим сделки.
Не е правилно строителят и доставчикът да кредитират за 6-12-18 месеца обектите, а в същото време никой не иска да поеме никакви гаранции за плащане, защото по веригата се натрупват доста задължения. Авансът от 10% или 30% не е достатъчен, но и на строителя никой не дава гаранции за плащане, напротив, от него искат гаранции за добро и срочно изпълнение .
За тези 600 млн. лева за пречиствателни станции и канализация, които се цитират, някой ще трябва най-напред да ги извади от джоба си, за да се реализират проектите, а после средствата да бъдат възстановени от европейските фондове.
И един конкретен пример - при последния инфраструктурен проект, който направихме, строителната фирма го завърши юни месец, до момента нямаме плащане от страна на държавата. Възможно е големите чужди фирми да платят и после да чакат плащането, но колко български фирми могат да си го позволят?