Г-н Шпангенберг, как подхождате към градското планиране в Германия, в частност в Ерфурт?
- Между отделните нива на планиране имаме една интегрирана концепция за развитието на града. Тя определя около десет съществени области, в които градът ще се развива в близките години. Това е класически, така да се каже, настъпателен план. Той е и перспективен по отношение на определените цели.
В същото време това е определено планиране, с което се занимават определени хора.
В един обновяващ се район, до известна степен близък до българската действителност, развихме концепции не само за саниране и обновяване, но и за поддръжка на жилищните сгради в дългосрочен план, като едновременно с това целта ни е да се привлекат хората към тази територия. Задачата е да бъде повишено качеството на живот и така тези жилища да станат притегателни. Разбира се, това е свързано с определени финансови нужди за обновяването на стария сграден фонд.
Други програми се занимават с вътрешната централна част на града, или стария град, където проблемите са различни. На базата на подробно изследване разработваме генерален план за уличното движение, който трябва да даде представа за това как ще бъде организиран в бъдеще транспортът.

Основата на всичко е конкуренцията: как инвеститорите да предпочетат нас пред Дрезден

Откъде дойде идеята за изработване на интегриран подход в Германия и как на практика го прилагате?
- Основа на всичко е, че се намираме в конкуренция с другите градове в икономиката. Въпросът е дали новите инвестиции да предпочетат Дрезден или нас. Наред с обективни фактори като местоположението решаваща роля играе наличието на работна сила в града, дали може да се предложат съответните образователни възможности, връзката училища - университети, какво е културното предлагане, офертата за свободното време, изобщо качеството на градския живот. Това са т.нар. меки фактори. Едно предприятие решава дали ще се позиционира, дали ще инвестира в Ерфурт в този  конгломерат от различни влияния. Ние сме в тази зависимост и имаме проблем, сходен с много източногермански градове: раждаемостта е малка и населението намалява. Този процес може да се спре само ако бъдат привлечени хора да се преместят в града. Затова са им нужни работни места, добри и атрактивни условия на живот. Това е интегрирано градско развитие.
Вторият момент е свързан с определени въпроси на адаптацията на хората. Те биха могли да засягат транспорта и уличното движение, как се организира общественият транспорт. В този аспект ползването на индивидуален транспорт, т.е. на личен автомобил, ще става все по-трудно и все по-скъпо. При планирането на града и изграждането на нови жилищни територии всичко това трябва да бъде обвързано с градската мрежа, а не просто с това, че някой е решил да инвестира някъде. Това се нарича планиране.

Какво бихте посъветвали вашите български колеги в момент, в който тепърва започва да се гледа в посока интегрирано градско развитие?
- България е държава в преход. Ако бях отговорен за Ловеч, бих си помислил какво би било добро за града за двайсет години напред и бих се опитал това да го видя в съответната взаимовръзка и да направя план на моята концепция за развитие. Това означава, че не трябва да гледам шест месеца напред, а 15-20 години. Политически това е трудно, защото политиката е ориентирана към по-краткосрочни проекти и планиране на това, което бързо дава ефект, докато дългосрочните проекти и представи са свързани със значително по-дълго време и крайните резултати идват по-късно. Самият аз трябва да имам предварителна представа за това, което представям. Съответно трябва да мога да представя визията си, да мога да я предам на някого. Затова ми е необходимо мнозинство в съвета при гласувания и съответно трябва да се намери правилният инвеститор.

По какъв начин привличате гражданите в процесите на планиране и градското развитие?
- Имаме всеобхватни процеси на участие. Първо планът се развива като представа, на следваща крачка се представя на градския съвет, след което следва решението дали така да се прави и ние да отидем сред обществото с концепцията. Представяме този проект чрез интернет, в медийното пространство, провеждаме различни мероприятия, на които дискутираме с гражданите дали това е добро и полезно, и тези различни гласове, които идват, се сортират при нас, помагат да намерим добрите идеи. Тогава променяме планирането. В случай че доминират повече съгласия, предложението направо влиза в градския съвет и той решава как да бъде направено с признание за това, че е специално участието на гражданите в решаването на въпроса.   

Как успявате да направите атрактивни за инвеститорите индустриалните си зони, така че теда се развият в някаква нова посока и да се възраждат?
- Веднъж с атрактивността на условията, в които живеем, и това, което е като даденост в самия град, което обикновено изобщо не е достатъчно. Като град трябва да сме в състояние да предоставим на индустриалците безплатни терени. Градът инвестира в инфраструктура, в изграждане на улици, канализация и т.н. Тези територии са поощрявани и безплатно подпомагани. Надяваме се, че по този начин можем да привлечем индустрията, която да предложи работни места, и хората да се заселват в Ерфурт.

Какви подходи използвате в областта на публично-частното партньорство и как предприемачите са в полза на градското ръководство?
- В основата си нещата са съвсем прости – предприемач, който е решил да строи училище, не трябва да търси печалба, но всеки предприемач, който изгражда училище за вас, го прави само при едно условие - да има възвращаемост на парите, които е вложил. Сама по себе си тази ситуация прави проекта по-скъп, мисълта за това.

Ако трябва да очертаете областите на публично-частно партньорство, в които работите, те са...  
- Нашата задача е да създадем условия на живот. Това касае социални проблеми, здравно обезпечаване, училища, образование, транспорт, всичко свързано с инфраструктури – газ, вода, канализация, необходими за нормален човешки живот.