Госпожо Бошова, какви възможности има за монетизиране на социалната функция на търговските недвижими имоти?
- Те са съвременните площади и пазари – местата, където хората се събират за да общуват, за да се разходят, да забавляват децата си, да "повисят" на кафе. Тук е мястото, където трябва да се случват интересни неща, събития, които да привличат активните хора. Това важи с особена сила в град като София, където няма ясно изразена и привлекателна централна улица.
Наскоро Софийската община заедно с инициативен комитет организираха серия от интересни събития на ул. "Шишман" (в центъра) и доста хора участваха и съживиха тази част на града. Такива интересни и нестандартни събития биха могли да привлекат голям поток от хора в шопинг моловете.
Не бива обаче да се очаква, че сами по себе си те могат да донесат приходи за инвеститорите. Тяхната роля по-скоро е да направят мястото интересно и привлекателно за все по-широк кръг от хора. От там нататък всеки търговец трябва да намери своя начин да накара посетителите да влязат в неговия магазин и да излязат с покупки в ръка.
 
Недвижими имоти или реални действия: кое е по-важно за търговския център - качеството на предлагането, което пространството му осигурява (от гледна точка на сградата), разнообразието от продукти и услуги или конкретните дейности, които създават социален живот?
- Всички са важни  – точно това прави моловете интересни, пълни с живот, постоянно променящи се и развиващи се. Не мисля, че българите са се превърнали в шопинг маниаци като някои други нации и затова социалната функция на шопинг моловете е изключителна важна за техния успех. Сградата също. Търговските проекти със зони за хранене и кафенета със стъклени покриви или големи фасадни стъклени стени привличат повече посетители – просто там е доста по-приятно да се прекарва време, създава се усещането, че си под открито небе.
 
Какво добавят моловете към града извън търговската си функция?
- Частните инвестиционни проекти стимулират развитието на града. Нещо повече, поради липсата на добра инфраструктура се налага частните инвеститори да влагат значителни средства в улици, мостове и други необходими съоръжения. Мога да дам пример с тунела, изграден под "Цариградско шосе" и улесняващ достъпа на посетителите на хипермаркета на Carrefour, The Mall и "Европейския търговски център". Той изграден и подарен на общината.
 
Колко добре са подготвени проектите да отговорят на настоящите нужди на търговската експанзия, като предложат повече стойност за цената си както по отношение на офертата за крайните клиенти, така и като позициониране на търговците в ожесточена конкуренция за оскъден пазар?
- Трудностите дойдоха от прекомерно оптимистичните очаквания на предприемачите и търговците. За съжаление ликвидните проблеми на наемателите продължават да ограничават сериозно възможностите им да управляват добре търговските си обекти и да откриват нови.
Собствениците на шопинг молове активно се опитват да преподредят търговския микс. Интересен феномен е навлизането на някои строителни предприемачи (с добри финансови възможности) в търговията чрез франчайз на вериги, които досега не са били представени в България. Това няма да запълни проектите им - прекалено големи и изградени във висококонкурентни градове като Варна и Пловдив - но ще помогне на сектора да продължи да се развива. Важна тенденция е намаляването на размера на моловете, за да се отговори на намалената ликвидност на търговците.
Адекватните проекти, които могат да си подсигурят финасиране и да са успешни, са тези, които имат много силен ключов наемател и малка галерия съпътстващи магазини.  Два от нашите проекти – в Добрич и Плевен, са такива, с хипермаркети Carrefour. Опитът ни от успеха на "Бургас плаза мол" (изграден от нашата компания) и The Mall (с който сме съседи и партньор) показва, че хипермаркетите привличат ежедневно огромно количество посетители, които прекарват време и пазаруват и в останалите магазини.
В средносрочен план София може да поеме още 1-2 проекта в северозападната част, но планирането трябва да е доста внимателно и съобразено с пазарната обстановка, включително наемни нива, размер на търговските площи и микс от търговци.
 
Могат ли моловете да намерят решение на проблемите с достъпа, паркирането и трафика през интегрирането им в общинските градски политики?
- Купувачите вече имат избор. Собствениците на моловете са длъжни да планират добре достъпа и паркирането, в противен случай са обречени на пълен провал. При избора на локация на всеки търговски център се вземат предвид и трафикът, и наторавареността на улиците и булевардите, които ще поемат идващите клиенти. Но и ролята на общината е огромна.
Трябва да се търсят алтернативни начини за подпомагане на тези предприемачи. Дори и в случаите, когато те изграждат и подаряват на общината инфраструктурата, водеща към проектите им, има алтернативни начини за компенсация – реклама на общински съоръжения, опрощаване на такси за строително разрешение, ускорени процедури по издаване на разрешения за строеж и ползване, ускорена работа с монополистите, предоставящи електричество, вода и парно.
Инициатива, която не струва толкова много, е обособяването на велосипедни алеи, водещи към търговските центрове, срещу задължение собствениците да осигурят безплатен охраняван паркинг за велосипеди. Така се намалява употребата на лични автомобили и се стимулира здравословен начин на предвижване.
Трябва  да се изисква осигуряването на спирки на обществения транспорт. При  изграждането на The Mall и ЕТЦ заедно с Carrefour ние я направихме, без да има такова изискване. Удобният и бърз градски транспорт стимулира по-малката употреба на лични автомобили, по-малко задръствания и замърсяване. Но затова имаме нужда от общинска и държавна администрация с визионерско мислене.