Арх. Стойкова, какви устройствени разработки са на дневен ред в община Габрово?
- Искам да започна малко по-отдалеч. Всъщност след демократичните промени, които преобърнаха законовата уредба на държавата с реституционните актове, които доста видоизмениха картата на собствеността, община Габрово пое една политика към осъвременяване на устройствените си планове, като се започне от общия устройствен план, впоследствие и към подробните устройствени планове, така че да актуализира и осъвремени това, което е правено като планиране в годините на социализма.
Първото, което искам да отбележа, е, че реституцията при нас беше доста тежка, тъй като с основите на индустрията, които градът е имал в началото на XX век, се оказа, че доста от бившите фабрични сгради, които някога са били в покрайнините на града, сега са реституирани и се оказаха вече в самата централна градска част. С възстановяване на собствеността настанаха конфликти по отношение на това, че самите собственици трудно можеха да преценят какво всъщност да направят с имота си веднага. Поставиха се едни невъзможни наеми, които изкараха съществуващите производства, и част от сградите останаха необитаеми или малко обитаеми, вследствие на което добиха към момента не най-добрия си вид, т.е. започнаха да се рушат. Започвам с реституцията, защото промяната в собствеността направи непригодна градоустройствена основа за каквито и да е условия за инвестиционен климат. Още 1994 г. ние започнахме с едни подробни разработки, като направихме пълен анализ на това какво се е променило, какво от общия устройствен план е реализирано, къде има противоречия с картата на собствеността, къде има неща, които практически не могат да се реализират. Направихме една програма за градоустройствено развитие, която и до ден днешен ползваме и която се яви и като основа за промяна на общия устройствен план на града. Така че още през 1996 г. успяхме да си актуализираме общия устройствен план. Оттам насетне в рамките на всеки бюджет всяка календарна година правим непрекъснато на по-малки или на по-големи части осъвременяване на устройствените планове на града.
Към  момента мога да кажа, че две трети от града е покрит с цифрови модели на осъвременените си устройствени планове. Останаха много малко части от града, които все още не сме актуализирали на ниво подробен устройствен план, но с амбицията да успеем да направим и това през следващите няколко години, а именно да покрием целия град с актуализирана устройствена основа.
Това, от една страна, е в полза на общинската администрация по отношение на реалната картина на инвестициите, които трябва да осъществи в публичната сфера на териториално устройство, от друга страна, в помощ на гражданите, тъй като те добиват реални възможности за инвестиции в рамките на собствените си имоти, или ако са външни инвеститори - в рамките на предвидените режими за застрояване. Така че до този момент е имало пълно разбиране на експертно ниво и ръководствата на града какво трябва да стане на тема устройствено планиране, т.е. има и една приемственост в рамките на изминалите години, в рамките на всеки бюджет са заделяни средства за преценяване на реалната полза от действията в тази посока и заделяне на средства за устройствени планове.
Към настоящия момент приключваме с два от плановете, покриващи големи територии. Това е кварталът Борово - Велчевци и Северната индустриална зона, като процедурите са на самия финал, предстои внасянето им през есента в общинския съвет за разглеждане и одобряване. С макар и коригиран бюджет в рамките на тази година предстои обявяване на процедура по възлагане на последната част от най-южната централна градска част като подробен устройствен план и може би част от кв. Радичевец. Обектът ще бъде преходен и ще влезе и в следващата година, с което ще приключим централната градска част и ще останат направленията на юг - Хаджи-Цонев мост и Бичкинята, Етъра - тези двете посоки, които последващо, вече в рамките на следващите години, ще възлагаме.

Узана също винаги е била в приоритетите на община Габрово...
- Да, отделно по Узана вървят парцеларните планове за водохващането, за ски пистата от връх Исполин, за пътната връзка Узана - връх Шипка - те са също вид устройствени планове, но с по-различни процедури и в момента са на различни етапи на съгласуване.

Очакваната промяна в основния нормативен акт - Закона за устройство на територията, ще наложи изготвянето на общи устройствени планове на ниво община. Как смятате, че това би подпомогнало работата на местната администрация?
- Ще се наложи, а ние отдавна сме отчели необходимостта от изготвянето на общи устройствени планове на ниво община. Това е нещо, което ще бъде много полезно, защото ще спре хаоса по отношение промяна предназначението на земеделски земи, без да са по някакъв начин обособени в някакви структурни ядра, и ще улесни общината по отношение планиране на инвестиции по осигуряване на тези структури с инфраструктура. В тази връзка казвам, че това го виждам в проекта за промяна в Закона за устройство на територията, то е и дебатирано на много от работните срещи, в които съм присъствала, и явно ще се случи. Това го видях в италианския град Никелино, с който работим по партньорски проект, т.е. видях техния план на ниво община. Всъщност нещата са несъизмерими, тъй като площта на тяхната община е много по-малка и с много по-различна проблематика от нашата, но видях все пак, че това им дава едни доста по-ясни насоки по отношение на това какво могат да правят с територията си. Това ще бъде едно ново предизвикателство, нещо много интересно. Преди известно време разговаряхме с преподаватели от УАСГ и, надявам се, ще имаме удоволствието да направим с две студентки експериментален проект във вид на дипломна работа за общ устройствен план за територията на община Габрово. За нас това ще бъде като предпроектно проучване. Вероятно това ще е нашата подготвителна фаза във връзка с общия устройствен план за територията на общината. Ние не бързаме и не сме поставяли така ребром нещата с тази разработка, защото, от една страна, е много полезно, но, от друга, нямаме пълна кадастрална карта на всички землища, а има много грешки по плановете за възстановената собственост на някои от стратегически важните землища, които биха участвали в тази разработка. Имам предвид Боженци, Кметовци, там има много грешки и ако в момента се опитаме да правим нещо в тази посока, то няма да е толкова вярно и актуално. Искаше ми се, ако кадастралната карта успее да покрие по-голяма територия на общината или поне тези землища, да сме със сигурността, че картната основа е по-надеждна от тази, която е в момента. В този смисъл не че не сме го отчели като приоритетно и важно, но предпочетохме да изчакаме малко, ако напреднат тези процеси, да можем да стъпим на по-здрава основа. За съжаление на този етап и тази година няма да напреднат, макар че за Боженци и Кметовци водихме доста разговори с Агенцията по кадастъра, но на този етап през тази година няма да се случи.

Какви проблеми разрешавате с разработката за Северната индустриална зона?
- За Северната индустриална зона планът е правен в условията на социалистическата индустрия, т.е. огромни площадки с предприятия, които, едни по силата на приватизация, други по силата на възстановената собственост, се раздробиха на по-дребни терени, което неминуемо води до промяна в уличната регулация, до съвместимост на производства, до осигуряване на територията с подземна инфраструктура - канализация, водопроводи и др. Отделно в Северната индустриална зона имаше едни части, които представляват резервни терени за развитие на индустрията, които никога не са били отчуждавани. Там има и жилищни имоти, в които хората години наред са стоели със забраната да правят нещо, очаквайки някой да ги отчужди, обезщети, т.е. нещо да се случи. С тази програма-задание всъщност, която направихме, по-подробните проучвания , както споменах през 1996 г., успяхме да направим една структурна схема на северната зона и да освободим част от територията от тези производствени функции заради добри показатели от замерванията на съществуващата ТЕЦ и добри екологични показатели след монтиране на специални филтърни системи, които успяха чрез екологичен доклад да намалят санитарно-охранителната зона на 600 м. Това освободи тези територии от кварталчетата, резервирани за развитие на индустриалната зона, и ги освободи като жилищни структури, т.е. конфликтът между замърсена среда и жилищната функция е ликвидиран. Това е едно от нещата, които постигнахме по отношение на делби, прехвърляния, които са се случвали, и направи организация на уличната мрежа на приватизираните, разделени, продадени и т.н. предприятия. От друга страна, разработи на принципа на комасацията тези зони, които дълги години са стоели като резервни промишлени терени, и им даде възможност за застрояване. Част от тези терени останаха за обществено обслужващи и производствени функции, но отделихме това, което си е застроено с жилищни имоти. Планът се създаде, след като имахме вече кадастралната карта на града, и ще отговаря на имотите по кадастрална карта.

Накратко за квартала Борово - Велчевци, какво се постига с тази разработка?
- Това е един квартал, който в голямата си част бе обхванат от предвиждания на съпътстващи зони за развитие на техническия университет, които не са реализирани в годините, нито като отчуждаване или наченки на някакво строителство. Там е трябвало да има доста по-мащабен студентски град, което не се е случило, и съответно огромната територия, която е блокирана от тези начинания и трябваше да бъде освободена. Освен това там имаше нереализуеми пътни връзки, които са практически неосъществими, и с тази разработка нещата, бих казала, се приземиха. Тук е била предвиждана поредица от жилищни комплекси, остатък от панелно строителство, също нереализирано. До този момент единственото строителство, което се осъществяваше, беше по главната улица, която е приета като някаква даденост, а в останалата територия устройствените процеси бяха замрели. Територията се обезпечи с нормална за статута си улична регулация, а имотите - съответните отреждания, така че се получи добра възможност за застрояване. Оформи се един квартал на града с преобладаващо индивидуално жилищно застрояване. В тази територия частично има комасация. Това, което искам да отбележа, е, че тя придоби реални измерения, което е възможност за инвестиции. Основната улица на този квартал прави връзка със западния обход на Габрово. Трасето на самия западен обход засяга част от най-южната част на този квартал. Може би това, което леко ще забави инвестиционния интерес към тази територия, е липсата на инфраструктура, не само пътна, а цялостна – вода, канал. В момента се работи по проект за техническа помощ.

Какви други задачи си поставяте в чисто устройствен план?
- Целта на всичко, което не сме направили, е да се приземи планът, за да може в рамките на един обозрим хоризонт от 10-15 години да могат нещата, които планът предвиди, да се реализиратили поне да започнат по отношение на това, което касае публичния сектор – осигуряване на трасета за улици, довеждащи до имотите. Оттам насетне смятам, че се развързват инвестиционни намерения. При нас строителството се развива малко по-бавно и при по-умерени темпове. Въпреки че безработицата е минимална, финансовият потенциал на местното население не е толкова голям, а предприемачеството в последните години не се разви с бурни темпове, както в по-големите градове.

Въпреки това Габрово е една от общините, които имат шанс да получат финансиране за разработването на интегриран план за градско възстановяване и развитие от оперативна програма "Регионално развитие" през следващия програмен период. На какъв етап са нещата?
- Все още не сме уточнили какво ще включим в този интегриран план. Все още нормативно има колебания по отношение на насоките – какво точно ще представляват самите интегрирани планове и какъв ще е техният обхват, дали ще се припокриват на ниво общ устройствен план или на някаква по-малка зона на ниво подробен устройствен план. Тепърва ще разсъждаваме какво можем да включим и какво бихме могли по габровски да направим като най-изгодно за общината. Изчакваме да се уточнят нормативната рамка, методики и насоки за кандидатстване по плановете и ще преценим какво бихме могли да включим...

В предварителен план кои според вас биха могли да бъдат подходящите зони за регенерация в Габрово?
- Според мен има може би някакво объркване при дефиниранена понятието интегриран план. Според мен  той по-скоро има по-широки функции, припокриващи се с един общ устройствен план и детайлите на подробен устройствен план, и понеже не може да се сравни с никой от плановете, които нормативно са установени с действащото законодателство, затова върви този дебат какво точно трябва да обхване и какво точно представлява и по какъв начин може да се съвмести с това, което при нас е нормативно установено като вид план. Може да се насочим и към част от Северната индустриална зона, където има потенциал, който може да се развие. Нашите огромни желания са свързани с Шести участък, който вече осемнайсет години се прехвърля в общината. Това е историческият център на Габрово, територия в центъра на града,къдетосе намират сгради - паметници на културата, от епохата на Възраждането, някои от които по експертна оценка на специалисти са изгубили стойностите си, но така или иначе има абсолютния потенциал да се развие. Някои от къщите са реставрирани, но в района има доста проблеми, най-вероятно ще се опитаме да го включим, ако това би му помогнало да напредне в решаване на проблемите. Сградите не са реставрирани и не са се възползвали от шанса, както Боженци, Трявна преди години, с държавни пари да се реставрират и консервират, не са отчуждавани, оставени са на произвола на съдбата. Имотите са малки, а собствениците нямат никакъв финансов стимул нито да построят нещо по-голямо, нито да търсят инвеститор, защото някои от имотите са съвсем маломерни. Предизвикателство е и административният център на града. 

Градът вече споделя успешен опит за регенерация на сгради...
- Имаме тази практика и един от последните сполучливи примери в това отношение, който бих го съотнесла към регенерацията, е МОЛ "Габрово" на мястото на бившото кино "Майчина грижа". Макар и в архитектурата на нов обем, подсказва какво е имало на мястото. Ако направим точно определение на това какво ерегенерация – нов живот на нещо старо, мога веднага да кажа, че имаме добър пример и с една детска градина, която стана дом за инвалиди в парк "Маркотея", и всяко едно осъвременяване на нещо, което носи белезите на старото време, на стария начин на експлоатация, бих го съотнесла към регенерацията. Имаме много примери. Така например преди седем–осем години настоящият исторически музей в нашия град от бивша банка след генерална реконструкция се превърна в реновирана сграда с музейни функции. В стари сгради на фабрики са устроени нови производства, особено в Северната промишлена зона. Новата административна сграда на фирма "Стемо", която доста дълго в годините беше в колебание какво точно предназначение да има, вече е готова и стана една модерна сграда. Трансформацията тук е през жилищна сграда, поликлиника, районно полицейско управление, банка и в момента с административни функции. Друг пример е фабрична сграда – бивш цех на фирма "Буря", в центъра на града, която се превърна в предимно административна, беше направено обновяване, но без сградата да променя съществено облика си.

Каква според вас е възможността други стари сгради да се възродят и променят облика и предназначението си? Какъв според вас е потенциалът за регенерация в града?
- Сложни са процедурите, имайки предвид, че нямаме единна собственост. Старите фабрични сгради са собственост на много на брой наследници на членовете на акционерните дружества, които навремето са ги обитавали. Реалнореализация се получава тогава, когато се появи инвеститор с ясни намерения, който изкупи тази собственост. Интересенпример в това отношение е цехът, за който споменах – до момента, в който собствениците надхвърляха 250, нищо не можеше да се направи. В момента, в който собствеността премина в ръцете на един собственик, това се вече не е така. Това не е идеалният пример, разбира се, но е показателен. Все още в доста от сградите, където собствеността не е единна, не се случва нищо.
Бившият цех "Успех" срещу сградата на ОББ получи единна собственост, но предвид статута на сграда – недвижима културна ценност, се получи разминаване между намеренията на инвеститора и изискванията, които Националният институт за недвижимо културно наследство направи. Може би и по финансови причини проектирането се спря. сградата е руини в момента. Отчитам, че е трудно намирането на решение, с което едновременно да се запази стойността на паметника и в същото време да удовлетвори собственика да реализира инвестиционното си намерение. Напълно възможно е подобно на  МОЛ "Габрово" – старата сграда, интерпретирана по подходящ начин във фасадно отношение, да направи връзка между историческата даденост и новата функция на сградата.Когато говорим за регенерация, не мога да не отбележа и административния център на Габрово, където проведохме конкурс в края на миналата година, който бе отразен от вашето издание. Работата продължава. Обсъждаме включването на административния център в обхвата на интегрирания план.

С какво община Никелино провокира интереса ви в областта на градското планиране?
- Предмет на интересза нас в бъдеще са ландшафтните  им планове, които са направени за територията на община Никелино и област Пиемонт. Това е нещо, което при нас все още не е нормативно регламентирано, но съм сигурна, че ще се наложи да се прави, тъй като го изисква европейската нормативна уредба и в останалите членки на ЕС вече се работи по проблема.

За първи път в Габрово провеждате Дни на градското планиране. С какво са свързани очакванията ви?
- Дните на градското планиране са част от мероприятията, които предвижда проектът с Никелино, и се провеждат подзнака на 150 години Габрово град. Нашата цел е в рамките на тези четири дни да представим нещата по леко по-нестандартен начин, за да може темата  за градското планиране, за архитектурата  и строителството, да бъде представена на достъпен език и да направим повече хора съпричастни към визията на града и културата на обитаване. Затова сме набелязали различни мероприятия, които да обхващат различни възрастови групи. Програмата включва представяне на българо-италианския проект,успешни практики на община Никелино и на български градове в областта на регенерацията, презентации от възпитаници на УАСГ, дискусии за някои от крайградските зони за отдих на Габрово, кръгла маса по проблематиката на градския център. Съпътстващо ще се открият изложби на детски рисунки, фотоконкурс "Габрово - познато и непознато", изложба на арх. Спиридон Ганев "Рисунки от  Габрово", архитектурна изложба с проекти на габровските архитекти. Дискусиите на експертно ниво ще обхванат три зони за отдих във и край града, позанемарени във времето, но с достатъчен потенциал за обновяване и развитие. Това са лесопарковете Градище, Баждар и Синкевица.За по-широката аудитория сме предвидили нещо като градски празник с демонстрационни състезания по макетиране на сгради, в който ще участват няколко отбора. Заедно с "КСЕЛА България" сме подготвили миниелементи от итонг, с които ще се строят сградите. Ще има демонстрации на различни техники за рисуване от възпитаниците на Детската школа по изкуствата, демонстрации при оформяне на икебана и малки алпинеуми и други занимателни мероприятия. Целта е повече габровци да се включат в празника.